Розмарин

Rosmarinus officinalis Lamiacea (сем. Устоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Листата, цветовете

Отглеждане

Малко са билките, които са така обичани и масово отглеждани като розмарина. В много части на света той е символ на приятелството и спомените.

Rosmarinus означава „морска роса“ и в диво състояние билката се среща най-често по крайбрежните райони на Средиземноморието. Въпреки голямото разнообразие по хабитус и багри, почти всички сортове, предлагани в разсадниците, принадлежат към един вид – R. officinalis. Те са вечнозелени, с дребни, гъсто разположени, тесни и заострени листа. Съществуват още заоблени и изправени храсти (до 2 м) и пълзящи видове. Листата също варират по размери, ширина и нюанси на зеленото, а цветовете могат да са от светло- до тъмносиньо, пурпурно-синьо, розово и бяло. Повечето понасят топлинна обработка, въпреки че част от тях притежават камфорова нотка и затова са по-подходящи за медицинска употреба. Розмаринът е полезен и за озеленяване – служи за жив плет, за почвопокривно растение, може да се отглежда като декоративен храст или в саксия. Някои видове са по-устойчиви от други. В по-студените региони по-неустойчивите разновидности се отглеждат в саксии, които се прибират през зимата.

Препоръчваните сортове висок изправен розмарин включват: „Miss Jessop’s Upright“ syn. „Fastigiatus“ c тънко стъбло и бледи, напръскани цветове; „Pyramidalis“ е едър и изправен вид с отличаващи се широки листа; „Herb Cottage с яркозелени листа и ярки сини цветове и „Gorizia“ с едри листа и цветове и особено приятен аромат.

Сред храстите с особено наситеносини цветове се отличават сортовете „Веnenden Blue“ syn. „Collingwood Ingram , „Tuscan Blue“ – стар сорт c произход от Тоскана, и „Roman Beauty“, който има много гъсти и тесни листа. Формите с розови цветове включват „Roseus“ с изправено стъбло и „Majorca Pink“, който е с по-дребни цветове и не е така устойчив, а сортовете с бели цветове са var. albiflorus syn. „Albus“ c бледи, синкаво бели цветове и „Lady in White“ – по-дребен сорт с крехки листа и чисто бели цветове.

Полупълзящите сортове не са така устойчиви. Те са идеални за засаждане в саксии и като пълзящи растения по стени и скали. Най-разпространеният нис корастящ розмарин е „Prostratus Group“ и има различни форми. Отделните сортове включват: „Fota Blue“, който става увивно растение с бели цветове, и „Severn Sea“ – по-устойчив, със сини цветове; „Rampant Boule“ – гъст, почвопокривен френски розмарин с обилен цъфтеж. Два от най-дребните видове са „Mason’s Finest“ с най-фините листа и миниатюрния „Baby PJ“. Сред формите с напръскани листа са „Genges Gold“ и „Silver Spires“, чиито листа са с бели ивици. „Joyce de Baggio“ syn. „Golden Rain“ е най-близо до наистина „златен“ розмарин, с листа с жълто-зелени ивици, докато „Aureus“ има жълти ивици само на места.

Местоположение – Растението изисква място изцяло на слънце и отличен дренаж на почвата. Толерира различни видове pH, от умерено кисела до умерено алкална почва, въпреки че при алкалната става по-компактно и с по-наситен аромат. Понеже расте по крайбрежни райони, розмаринът понася солени ветрове и бедна, камениста почва.

Размножаване – Извършва се чрез връхни резници, които се вземат през ранната есен или напролет. Билката не се размножава чрез семена, защото те нямат добра кълняемост.

Грижи – Редовно подкастряйте леко растенията, за да имат добра форма и да подобрите циркулацията на въздуха. Розмаринът притежава мощна коренова система, затова растенията, отглеждани в саксии, трябва да се разсаждат всяка година и да се подменят на 3-4 години. За предпочитане е да използвате глинени вместо пластмасови съдове, защото позволяват по-добра аерация и дренаж. Във влажни райони мулчирайте растенията с чакъл, едър пясък или дребни камъчета, за да предотвратите образуването на кални локви, които причиняват гниене.

Болести и вредители – Ако преполивате розмарина, се появява кореново гниене, което първо се наблюдава като покафеняване на връхчетата на листата и умиране на клоните. Розмариновият бръмбар е неприятен вредител и самите насекоми, както и техните ларви се хранят с листата на растението.

Събиране и съхранение – Събирайте розмарина по всяко време на годината, за да го използвате в прясно състояние, като избирате млади леторасли и цъфтящи стръкове. Ако ви трябват допълнителни количества, го изсушете на табли, застлани с кухненска хартия, след което оронете листата от стъблата и ги съхранявайте в херметически затварящи се кутии. Берете пресните цветове без зелените им части и ги употребявайте като украса за салати и десерти.

Употреба в медицината

Rosmarinus officinalis. Използвани части: листата, цветовете. Медицинските свойства на лечебния розмарин като тоник и стимулант за нервната система и кръвообращението са го превърнали в популярна билка при умора и депресия и за подобряване циркулацията на кръвта. Може да се приема под формата на запарка, но по-често се използва етеричното му масло. Сипете няколко капки в пулверизатор или го разредете в малко растително масло и го приложете локално. Растението притежава противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, подобрява паметта и концентрацията и е полезно за предотвратяването на деменция.

Прилагано външно, етеричното масло се ползва разредено за облекчаване на мускулни спазми и артритни ставни болки. То помага срещу преждевременно оплешивяване и стимулира растежа на косата.

Билката подпомага храносмилането и приета под формата на запарка, лекува спазми, подуване и газове в червата и симптоми, свързани с чернодробни проблеми като главоболие и недобро усвояване на мазнините.

За безопасната и правилна медицинска употреба на лечебния розмарин се консултирайте с лекар или със специалист билкар. При бременност или кърмене използвайте билката само в умерени количества, като подправка за ястия.

Употреба в дома

Розмаринът има различни приложения в дома.

-Пригответе дезинфектант, като сварите на тих огън за 30 минути шепа листа и стръкчета от розмарин. Прецедете и сипете в пулверизатор.

-Дезинфекцирайте и дезодорирайте четките за коса и гребените, като ги накиснете в разтвор от 250 мл гореща вода, 1 супена лъжица сода бикарбонат и 5 капки етерично масло от розмарин.

-Използвайте розмарин за направата на торбички, отблъскващи молците.

-Изплаквайте с розмарин козината на кучето си след баня, за да го предпазите от бълхи.

-Перете постелките от леглото на домашния любимец и след това сипвай те по няколко капки етерично масло от розмарин във водата за последното изплакване. Или пък напръсквайте жи-вотните с розмаринов дезинфектант, докато съхнат на слънце след баня.

Употреба в кулинарията

Щом се стрият, листата на розмарина имат боров, смолист аромат и силен вкус, който може да доминира над останалите, ако ползвате билката в големи количества. Тя се допълва с интензивно наситени вкусове на вино и чесън, подходяща е за въглехидратни храни (хляб, кифлички, картофи), калорично месо като агнешко, свинско, патешко и дивечово и зеленчуци като патладжани и тиквички. Розмаринът се слага в наденици, плънки, супи и яхнии или се накисва в оцет или зехтин, за да ги овкуси. Листата са с дървесна консистенция, затова ги кълцайте на ситно.

Като алтернатива използвайте цели стръкове в ястията и ги отстранявайте непосредствено преди сервирането. Сушената билка има сходен аромат с прясната, но е твърда и може да не омекне дори при готвене. Розмаринът е популярен в италианската кухня. Направете семпла и вкусна плънка за пица с тънко нарязани картофи, пресован чесън и накълцани пресни листа от розмарин.

Любопитно:

По време на Втората световна война във френските болници изгаряли листата на розмарина и плодчетата на хвойната, за да убият микробите.

Розмаринът се свързва с Дева Мария. Според легендата когато Светото семейство бягало от войниците на цар Ирод, Мария сложила синьото си наметало да се изсуши върху розмаринов храст, цъфтящ с бели цветове. Когато го махнала, в нейна чест цветчетата станали сини. Освен това в древността се считало, че билката притежава магически свойства и често я наричали „елфов лист“, а клонките й се за качвали в домовете, за да ги предпазват от вещици и крадци и да държат надалеч феите, за да не влязат да откраднат някое бебе.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!