Петър Бакърджиев: Парите, дадени за лекарства, са грешни!

Спортният коментатор на bTV Петър Бакърджиев е третият посланик на информационната кампания за недоносените деца „Най-големите герои са най-малките“ заедно с олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова и журналиста Николай Кънчев. Само преди четири месеца Бакърджиев и неговата съпруга Гергана Гунчева – Мис България 2004, а сега тв журналист – се сдобиха със син Самуил. За отговорността да бъдеш родител и за своя здравословен начин на живот младият татко разказва в интервю за в. „Доктор“.

Петър, защо се включи в кампанията В подкрепа на недоносените деца „Нашите герои са най-малките“?

Личният контакт и личното впечатление. Ако не бях станал родител, нямаше да усетя нуждата от помощ за недоносените деца и за техните родители. Ние със съпругата ми имахме щастието с нашия син всичко да бъде наред. Но покрай раждането на Самуил срещнахме хора, които за разлика от нас, имаха проблеми. Видях как те се борят и колко са по-силни от останалите хора, които се сломябат от трудностите. Отделно имаме наши приятели, които се борят или с невъзможността да имат деца, или са принудени да полагат прекомерни грижи за недоносените си деца. Всяка подкрепа е добре дошла за тях. Порази ме обаче огромната сила, която имат всички тези хора да се справят с проблеми, които биха съборили останалите. За тях поразеното от градушка стъкло или огънатите ламарини на колата не са проблем. Тяхната голяма битка е за децата им. Когато човек има личната си кауза, всички други глупости, с които се занимаваме от сутрин до вечер, са толкова дребни. Цялото общество гледа в грешна посока. Вярната посока са децата, нашето бъдеще.

С какво те промени раждането на сина ти?

Уплътни максимално ежедневието ми и едва сега разбрах хората, които преди смятах, че префърцунено казват: искам денонощието да има 25 часа, за да мога да свърша всичко. Сега аз си го казвам. Със съпругата ми си гледаме сами детето. Това е нашето желание и до този момент се справяме. Нямаме страхове, нямаме терзания. За нас е огромно удоволствие. Но влагаме и страхотни усилия. Ангажиментите ни започват от 5 ч. сутринта и завършват в полунощ. Не се оплакваме. Напротив – правим всичко с усмивка. Смисълът на живота става друг и когато правя нещо сега, знам, че го правя не само за себе си. Особено внимавам с постъпки и поведение, защото някога те ще рефлектират върху моя син. Опитвам се да бъда добър пример за Самуил. Той е на 4 месеца, но разбира доста неща.

Кого слушате и от кого се учите при отглеждането на детето?

Не четем книги, не ровим в интернет, не се допитваме до психолози. Не сме ходили на бебешко училище, нито на училище за родители. Разчитаме на човешкия си инстинкт, на родителската обич. Най-много се учим от самото дете. То реагира по най-адекватния начин и на нашите грешки, и на нашите успехи. Щом е здрав и се смее – всичко е ясно.

На 4 месеца Самуил е прекрасно дете, не е боледувал, не е страдал. Минахме през коликите, без да ги усетим. Надявам се да минаем по същия начин при всички други изпитания на растежа. Слушаме, разбира се, педиатърката си, без да приемаме всичко за аксиома. Ползваме ваксини. Убедени сме в тяхната полза. Не се правим на оригинални в отношение.

Самуил още ли е на майчина кърма?

Искахме максимално дълго да е кърмен. Само че на втория месец на Гергана кърмата й намаля и не му стигаше. Сега детето яде адаптирано мляко. Правим опити консервираното адаптирано мляко да бъде заменено от сокчета и от домашно приготвени пюренца. Защото не сме убедени, че пие мляко. Не съм виждал крава да пуска мляко в кутии на прах.

Как се поддържаш във форма?

Доста претенциозно ще излезе, ако кажа, че се поддържам във форма. Разчитам повече на стари качества на тялото ми от студентските ми и по-младите години, когато повече тренирах. Сега карам много колело – в 88% от случаите се движа така из София. Понеделник винаги играя футбол, в четвъртък – баскетбол. Карам и ски.

Не се ли страхуваш да караш колело по улиците на София?

Страхувам се повече да карам кола, отколкото колело. Ако нещата се вършат със страх, по-добре да не ги правиш. Моят маршрут минава основно през паркове и по велоалеи. София е красив град. Приятно ми е да се движа по този начин. Не знам обаче доколко е здравословно, когато карам между колите, след автобусите и камионите. Подозирам, че не дишам особено чист въздух. Мускулите работят добре, а дробовете – не чак толкова.

Нямаш наднормено тегло. Това генетично ли е, или полагаш усилия?

Полагам усилия да се храня умерено. Най-доброто хранене е храненето в малки количества. Всичко друго са просто детайли – дали ядеш хляб, месо или зеленчуци. Основното е икономичното хранене. Няма начин да си слаб, ако ядеш много. Може би само ако тренираш като звяр. Освен това, ако храната има опаковка, не присъства на трапезата ми. Не пия нещо различно от вода и натурални сокове.

А пушиш ли?

Никога не съм пушил. Дори и в казармата не можах да се науча. За щастие и съпругата ми не пуши. Цигарите са едно от нещата, които ненавиждам. Затова и рядко ходя по заведения. Наредбата за забрана на тютюнопушене сигурно се спазва само в офиса на здравната министърка или в няколко заведения, които може да се изредят поименно.

Някога лежал ли си в болница?

Никога за нищо.

А с българската здравна система сблъсквал ли си се?

Сблъсквал съм се, разбира се, защото всеки човек има нужда от здравни услуги. Покрай бременността на съпругата ми, също се сблъсках. С нея сме невероятно впечатлени от болница „Надежда“, в която следеше своята бременност и роди. Така че не мога да бъда негативен. Сигурно българското здравеопазване не е в перфектно състояние. Нито спортната ни система, нито всяка друга е перфектна. Но толкова много хора си вършат старателно работата и искат нещата да се случат. Не обичам дежурните мрънкачи. И майка ми работи в системата на здравеопазването – тя е фармацевт, завежда болнична аптека. Покрай нея имам впечатления как работи здравната система и как лекарите се борят тя да бъде поне малко по-добра.

Ходиш ли на профилактични прегледи?

Не толкова, колкото трябва. По-често карам колелото и колата си на преглед, отколкото да се занимавам със себе си. Ходя само на задължителните служебни профилактични прегледи и винаги имам наум, че не правя добре, като не ходя на прегледи, които сам да инициирам. Разчитам, че тялото ме слуша. Но вече съм на 37 години.

На коя медицина симпатизираш – на официалната или на алтернативната?

Симпатизирам на моята си медицина. Пия много рядко хапчета. Човек се лекува най-вече с главата си, с желанието си да се чувства добре. Когато не иска да се чувства добре, гълта хапчета. Макар че майка ми е фармацевт и имам известни симпатии към официалната медицина. Но най-добре е човек да се лекува от природата. Всички пари, дадени за лекарства, са грешни. Най-добре похарчените пари са за ски през зимата и за море през лятото. По-добро лечение от това няма. Това правя и ми е напълно достатъчно да се чувствам в кондиция.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!