Как да излекуваме странностите на сина ми?

Търся начин да помогна на сина си. Той е 29 години и не е като другите. От малък беше своенравен. Свиреше на цигулка, имаше прекрасен глас. Записа висше образование с отличен успех, отказа се. Записа друго-пак не му допадна. Дружи меко казано със “странни” хора. Посещаваше някаква църква, но от известно време не иска да излиза и да се среща с никого. С нас се държи надменно, говори ни високопарно и пренебрежително. Все обяснява и философства. Вече е в такава възраст, в която трябва да се установи, да работи, да създаде семейство. За него това са “простотии”, те са “под  нивото му”. С баща му чувстваме, че не върви към добро.

Димитрина Х., Русе

Действително синът ви е имал прекрасни възможности за реализация, но не ги е използвал. По вашите думи отстрани животът му изглежда “пълен хаос”, но той самият не го осъзнава, не страда и не чувства нужда да живее по общоприетият начин. От малък расте като будно, но своенравно, странно, дори ексцентрично дете. Тези особености не са се променили във времето, напротив – изострили са се и са станали част от неговия характер и поведение. Вероятно става дума за шизоиден тип личност, която е гранично състояние между норма и патология. Налице са ексцентрично и странно поведение. Началото на това състояние не може да се установи. Развива се неусетно и постепенно, често продължава много години. Мисленето и изказванията са своеобразни, философските размишления могат да доминират, като в други случаи тематиката може да е агресивна или сексуална. Липсват налудни идеи и халюцинации, характерни при шизофренията. Прогнозата на това състояние е трудна. Кратки болестни епизоди могат да бъдат следвани от относително подобряване, но без пълно възстановяване на личността. Състоянието може да се задълбочи, като водещи стават емоционалната студенина, затвореността, нежеланието да се върши каквото и да е. На такъв човек е трудно да обясниш, че има проблем. Целта на психотерапията не е “излекуване”  на особеностите, а  този човек да се научи да живее с тях, да осъществява нормални човешки взаимоотношения. Често семейството на такива хора не е зачитало тяхното мнение, личните им граници. Те не са можели  да се себеизразяват. Това е довело до високо ниво на вътрешна емоционална експресия, проявена външно по изкривен начин. Необходимо е чрез психотерапевтична и психосоциална намеса да се въздейства върху семейния климат, а у пациента да се поддържа високо ниво на социална активност и ангажираност.

Дорина Пантелеева е психолог, консултант на Lekuva.net. Читателите при необходимост могат да я потърсят на тел.: 02/991 48 77 или на 0887/ 615 732

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!