Подготовка за раждане и раждане

Колко е важна добрата подготовка за раждане показват редица изследвания: грижливо подгот­вените жени по-рядко преживяват преждевре­менно раждане, а техните деца умират по-ряд­ко преди или скоро след раждането. Те са по-мал­ко склонни към токсикози на бременността и техните раждания не траят толкова дълго. Ос­вен това те се нуждаят от по-малко болкоуспокояващи и операциите, подпомагащи раждане­то (вакуум, форцепс) са по-редки.

Кой метод ще изберете, дали Dick Read, Lamaze, Leboyer или смесена форма, не е толкова важно. Освен това не бива робски да се придържате към определена форма. Важно е да опознаете своя организъм и своите потребности. Един добре проведен курс трябва да ви предложи следните възможности:

Разтоварване

С насочени упражнения за разтоварване можете да се научите в паузите между родилните болки да си почивате. Упражненията помагат и още по време на бременността, ако не можете да спите.

Дишане

Правилното дишане ви помага при страх, напре­жение и болка.

Гимнастика

Чрез гимнастика се научавате да отпуснете ставите и таза и подготвяте организма си за напрежението на раждането.

Разговори

Въпроси, страхове, грижи – групата за подго­товка на раждането би трябвало да може да бъ­де място за осъществяване на вашите потреб­ности. Обмяната на мнения с другите майки и бащи, също и такива, които имат опит, най-чес­то е полезна.

Дали искате да посещавате чисто женска група или е по-добре да се включите в „смесен“ курс, би трябвало да зависи от това къде вие самата се чувствувате по-добре.

Ако ви е възможно, започнете своята подготов­ка за раждането още през третия месец на бре­менността. По-късно, в седмия месец, е време­то изцяло да си изясните проблема с раждането.

 

Раждане

Раждането на вашето дете е преживяване, кое­то би трябвало да организирате според соб­ствените си желания. Със или без партньор, технично или постепенно, по естествен път или с помощта на медицински помощни сред­ства – вие можете отдалече сама да решите къ­де и кога да родите детето. Предпоставката е достатъчно упорито да можете да предста­влявате желанията си.

Къде трябва да се роди детето?

Най-доброто и същевременно най-сигурно мяс­то, вашето дете да се появи на бял свят е мяс­тото, където вие бихте се чувствували най-приятно и най-добре обслужени. Дали това е в болница, в клиника или с помощта на лекар в амбулатория или вкъщи, можете да решавате са­мо вие самата и евентуално вашият партньор. Малко са ограниченията, които не ви дават пра­во на свободна воля.

Раждане в болница

Повечето деца се раждат в болницата. В каква степен се вземат под внимание вашите и на де­тето ви потребности, би трябвало сте изясни­ли още преди съобщението за раждане. Не се страхувайте да поставяте всички важни въпро­си. Това е вашето раждане и макар там на ден да се раждат стотици деца, за вас това е един­ствено преживяване.

Амбулаторно раждане

Жени, които желаят раждане вкъщи, но се чув­стват по-добре, ако лекарят и техническите средства са на разположение веднага, могат да се решат на амбулаторно раждане. То се предла­га от някои болници, но също и от частните ро­дилни домове или лекари в техните кабинети. Предимствата са на лице: ако няма усложнения,можете да изчакате фазата на разкритието вкъщи, в обстановка на доверие. Три до пет ча­са след раждането можете отново да си тръг­нете, ако вие и бебето ви се чувствувате добре. Ако сте се решили на амбулаторно раждане, трябва преди това да се изяснят няколко важни момента:

• коя акушерка ще поеме наблюдението? Идеал­но би било, ако и по-нататък за вас се грижи акушерката, която води раждането. Има бол­ници. в които работят акушерки на свободна практика, които и по-късно са на ваше разпо­ложение. Понякога е възможно също да пока­ните своя акушерка
• кой ще се грижи в първите дни след раждане­то за домакинството и евентуално за налич­ните деца? Това, разбира се, касае всяко раж­дане, но особено е в сила, когато отсъствува „периодът на почивка“ в болницата

Ако близо до вас няма възможност за амбула­торно раждане, все още можете – ако вие и де­тето се чувствувате добре – на своя отговор­ност (срещу подпис) да напуснете болницата. На всяка цена обаче трябва да вземете със себе си акушерка, която да се грижи по-нататък за вас.

Раждане вкъщи

Раждането вкъщи неправилно се смята за „опасно“. Цифрите, които показват повишена смър­тност на новородените, изхождат от погреш­ни предпоставки. Те оценяват най-често не са­мо заплануваните (и с това сигурни) раждания, а и всички случайни раждания извън болниците. Едно добре подготвено раждане вкъщи се препо­ръчва също така, както и всеки друг начин за раждане, ако спазвате няколко важни момента:

• трябва да сте доволна от решението си. Опи­тът показва, че жени, които са уговорени да родят вкъщи, често получават усложнения
• добрата подготовка за раждане е изключител­но важна при раждането вкъщи
• имате нужда от акушерка, която да ви обслуж­ва по време на бременността и още десет дни след раждането
• имате нужда от помощ в домакинството и грижа за евентуално наличните деца
• в случай на нужда транспортът до болницата не трябва да трае повече от 20 минути
• раждането вкъщи е подходящо само за напъл­но здрави жени, които очакват раждане без ус­ложнения

Въпроси към болницата

• има ли консултация за бременни и подготви­телен курс за раждане?
• разрешено ли е по време на раждането да присъстват придружители (съпруг, прия­телка), деца и т.н.)?
• колко акушерки имат на разположение? Иде­алното би било по една на бременна
• можете ли сама да определите всички етапи на раждането, например разтоварваща баня, раждане в клекнало или право положение?
• как ще се наблюдава раждането?
• какви рутинни мерки има точно около раж­дането, например бръснене, капелна инфузия за засилване на контракциите, срязване на перинеума и т.н.?
• кои са основанията за цезарово сечение?
• какво става с бебето непосредствено след раждането?
• бебетата при майката ли са и ако да, в как­ва степен тя се грижи за тях?
• какви усилия се полагат, за да можете да кър­мите вашето дете?
• има ли отделение за децата или в коя детска болница се отнася бебето в случай на нужда и можете ли да го придружите?
• могат ли да ви дадат статистика, от коя­то да е видно колко често в тази болница се предприемат подпомагащи раждането ин­тервенции като срязване на перитонеума и влагалището, вакуум, освобождаване пос­редством вакуум и цезарово сечение и т.н.?

Би трябвало да избягвате болниците, които не могат да отговорят съобразно желание­то ви на най-малко две трети от въпросите.

Близките по време на раждането

По-рано и в нашата културна общност раждане­то беше празнично събитие, на което се канеха приятели и съседи. Днес в повечето болници не е възможно да се приеме повече от един близък човек. И това достатъчно често може да бъде само бащата на детето.

Помислете си, кого бихте искали да задържите при себе си по време на своето раждане и не се оставяйте да ви влияят. „Фалшивата“ загриже­ност до такава степен може да ви натовари, че да се пренапрегнете и раждането да се усложни. Същото се отнася за лекаря и акушерката. Опи­тайте се предварително да изясните кои хора ще присъствуват по време на вашето раждане. Идеалното би било, ако се запознаете със свои­те лекар и акушерка още по време на подготов­ката за раждане. В големите болници това, раз­бира се, едва ли е възможно, тъй като поради сменния режим персоналът не може да се пред­види.

Протичане на раждането

Фаза на разкритието

Раждането най-често започва с дърпащи болки в гърба. Тези първи признаци могат отново да престанат или да се проточат с часове и дни. Нередовните втвърдявания на матката на все­ки десет-двадесет минути се превръщат в регулярни. „Периодът на разкритието“, както се нарича първият период на раждането, е започ­нал. Матката, която по време на бременността е била затворена към влагалището посред­ством слузна запушалка, бавно се отваря. Докато се чувствувате добре, през тази фаза на раждането можете да останете вкъщи. На­учните изследвания потвърждават, че интим- ната обстановка скъсява фазата на разкри­тието.

Жени, които очакват своето първо дете, често се страхуват, че ще пристигнат твърде късно в болницата. Този страх най-често е неоснова­телен. Опитът показва, че от момента, в кой­то родилните болки станат регулярни в раз­стояние на пет до десет минути, първескините имат още три до шест часа до раждането. Тръгнете за болницата или уведомете лекаря и/или акушерката, когато:

• родилните болки станат през интервал от две до пет минути
• околоплодният мехур е спукан (спукване на ме­хура). Веднага трябва да легнете (повече да не се къпете или приготвяте багаж) и ако не сте планували раждане вкъщи, да ви извозят към болницата в лежащо положение. Възможно е при изтичането на околоплодните води пъпната връв да бъде изхвърлена във влагалище­то. Тогава главата на детето може да притис­не пъпната връв и да прекъсне притока на кис­лород. Ако лекарят чрез изследване е устано­вил, че пъпната връв не е изпаднала напред и главата уплътнява влагалището, веднага мо­жете отново да станете
• имате необичайни болки, които не се появя­ват и отзвучават като родилните болки на равни интервали
• се появят кръвотечения, които не са предиз­викани от отделянето на слузната запушалка. Слузната запушалка е кафеникава и желеобразна

Преходна фаза

Така се нарича тази част от раждането, която започва след пълното отваряне на маточния вход. Детската главичка бавно слиза по-надолу, най-често в този момент се спуква околоплод­ният мехур. Тази обикновено къса фаза на раждането се усеща неприятно от всички жени. Болките са силни и на къси интервали, натискът върху дебелото черво предизвиква желание за напъване, въпреки че черепът още не е стигнал дъното на малкия таз.

Последна фаза на раждането

В продължение на десетилетия жените бяха на­сочвани да поемат дълбоко въздух и със силно напрягане да изтласкат детето. Най-често е по-добре, ако намерят свой собствен ритъм. Стана ясно, че жени, които не са били принужда­вани да следват определена техника, се напъват по-кратко и правят по-дълги паузи в сравнение с това, което обикновено разпорежда болнич­ният персонал. През тези паузи майката и дете­то могат да си починат и бебето се снабдява по-добре с кислород.

Обичайното все още за много болници положе­ние по гръб затруднява нормалното изтласква­не на детето навън. По-прости и no-щадящи са положенията за раждане, при които натискът на детската главичка помага да се разтвори ма­точният вход.

Известно време след раждането с последните контракции се изражда плацентата. Дали това ще стане до 15 минути или един час, не е от зна­чение, ако не се е появило кръвотечение от маггь ката.

Прекъсване на пъпната връв

В много болници все още е обичайно да прекъс­ват пъпната връв на едно здраво бебе веднага след раждането. За тази мярка няма никаква ме­дицинска причина.

Напротив: за бебето е по-лесно да се приспосо­би към условията на живот извън тялото на майката, ако към шокът от раждането не се прибави почти едновременно и шока от прекъсването на ггьпната връв. Това внимателно пове­дение би било особено важно за деца в тежко състояние (напр. родени преждевременно). Това, разбира се, изисква промяна в рутинното мис­лене на болницата. До този момент пъпната връв на болните и слаби новородени бива пре­късвана и едва тогава те се поставят в съоръ­женията за спешна помощ. Би било по-добре уре­дите да се принесат до новороденото, преди да бъде прекъсната пъпната му връв. Важно е раз­бира се детето да бъде поставено по-ниско от плацентата, така че кръвта да може да тече към него. Само при много редки болести на кръвта и при непоносимост между резус факторите на майката и детето се налага бързо прекъсване на пъпната връв.

Първите часове след раждането

Често практикуван лош обичай е да се попречи на първия контакт между майката (бащата) и детето. И това се прави, въпреки че отдавна е доказано, че този първи момент, наречен от учените „bonding“ (привързване), силно повлия­ва душевното развитие на детето и отношени­ето му към родителите. Въпреки това често без оглед интимността на новороденото крат­ко време след раждането то бива мерено, тег­лено, преглеждано и изпитвано дали отговаря на „стандарта“.

При това няма причина едно здраво дете след раждането да се отделя от родителите. Всич­ки първи изследвания по т.нар. APGAR-mecm, който дава заключение за външния вид, дишане­то, сърдечната дейност, рефлексите и двига­телната активност, могат да бъдат проведе­ни, докато новороденото лежи върху корема на майката.

Едно здраво дете може да бъде прегледано от детския лекар и няколко часа по-късно. Съпро­тивлявайте се, ако детето ви бъде веднага изкъпано и претеглено, тъй като би могло да се простуди. Вашата кожа е най-добрият топли­нен акумулатор за бебето. Имате нужда един­ствено от завивка. В този момент би трябва­ло и за първи път да поставите детето на гърда.

То веднага се научава да суче, а коластрата, коя­то получава, е особено хранителна. Възможно е вашият партньор да пожелае да изкъпе бебето. Това е добра възможност за него да се сближи с детето. Изберете болница, която уважава пър­вия контакт на новото семейство.

Предродови положения на детето

През първите месеци бебето може все още свободно да се движи в корема. След това обаче му става все по-тясно в матката. Към 32 седмица 90 процента от децата вече са заели окончател­ното си положение. Останалите 10 процента продължават „да обмислят“ до 37 седмица как биха искали да се появят на света, а някои про­менят положението си дори малко преди ражда­нето или с различни техники биват подпомогна­ти за това.

Черепно предлежание

Около 94 процента от децата се раждат с гла­вата напред. Това е идеалното за майката и де­тето, тъй като главата може да проправи пъ­тя и влагалището се разтяга по-лесно.

Тазово (седалищно) предлежание

Страхът на много жени (и лекари) от седалищ­ното предлежание между другото има истори­чески причини. Смятало се е за лошо да влезеш в живота с краката напред. Рискът за майката и детето заради това положение е само леко за­вишен. Тясното тяло трябва най-напред да си проправи път, раждането продължава малко по-дълго. Често упражняваната практика за „по-сигурно“ да се направи цезарово сечение е погреш­на. Рискът за детето благодарение на цезаровото сечение се намалява само в точно определе­ни ситуации. Понякога също се удава да се обърне детето. В никакъв случай обаче не правете опити без ръ­ководството на акушерката или лекаря.

„Индийски мостове“

Всеки ден по два пъти за около десет минути ко­ремът и тазът се поставят на 25-30 см височи­на. По възможност главата и краката трябва да висят изпънати надолу. По този начин коремна­та стена силно се напряга. Това е неприятно по­ложение за майката и детето. Както се казва, това също е причина някои деца да се обърнат: вие ще намерите това положение за твърде не­удобно.

„Леко обръщане“

Нова методика да накарате детето да се обър­не. Понякога телесното и душевно усилие водят до пренапрягания, които са толкова силни, че де­тето не може повече да се обърне. Разговори, масажи и насочени упражнения трябва да отпуснат тъканите, така че бебето да може да се обърне.

„Външно обръщане“

При него лекарят опитва с две ръце отвън да обърне детето. Опитът може да бъде рискован (напр., ако пъпната връв е твърде къса) и тряб­ва да се прави с голямо внимание от обучен лекар.

Напречно положение

Само 0,5 процента от децата се разполагат нап­речно в матката. Раждането е възможно само с цезарово сечение. Както при тазовото предлежание и тук лекарят и акушерката могат да опи­тат да обърнат детето.

Във всеки случай, вие и акушерът ви трябва да се откажете, ако бебето ви не иска да се обърне.

Наблюдение на раждането

Думата „наблюдение“ вече говори: ще се конт­ролира опасен процес. Много интервенции, кои­то днес се осъществяват в родилната зала, са следствие на това наблюдение, което често на­сочва към мерки, или погрешни, или най-малкото ненужни.

Уред за записване на сърдечните тонове и контракциите (кардиотокограф, КТГ)

Електронното наблюдение на детските сърдеч­ни тонове в много болници се осъществява ру тинно, въпреки че е много оспорвано. Няма до­казателство за това, че има положителен ефект върху резултата от раждането. За смет­ка на това при трайното електронно проследя­ване нарастват интервенциите като цезарово сечение, налагане на форцепс и вакуум, тъй като често се установяват „съмнителни сърдечни тонове“. По тази причина този метод би тряб­вало да се прилага само при внимателно подбра­ни рискови случаи.

Ултразвуков доплер

При едно „галантно раждане“, при което на же­ната се разрешава максимална двигателна сво­бода и трайното електронно проследяване се замества от оптимални грижи, често лекарят и акушерката използуват подвижен ултразвуков апарат, който прави сърдечните тонове на де­тето чуваеми.

Тръба за слушане (стетоскоп)

Използуваната отдавна тръба за слушане отно­во идва на мода. Така при нормално раждане С30 препоръчва вместо трайното електронно проследяване преслушване на детските сърдеч­ни тонове с помощта на дървен стетоскоп. С помощта на 13 000 раждания, при които поло­вината от жените бяха наблюдавани по този на­чин, а другата половина по електронен, можа да се докаже, че няма разлика в качеството на ре­зултатите. Дървеният стетоскоп има предим­ството, че спестява ултразвуковите вълни, ко­ито са налице както при кардиотокографа, та­ка и при ултразвуковия доплер.

Рутинни мероприятия по време на раждането

Не винаги в хода на едно раждане усещанията на майката и детето определят мероприятията, които лекарите и/или акушерките предприемат преди и по време на раждането.

Бръснене на космите по венериния хълм

В почти всички болници космите преди ражда­нето се избръсват. Тази мярка е медицински обоснована. Аргументът е, че при шиенето на перинеума мо­гат да се озоват косми в раната, които могат да предизвикат инфекция. Днес повечето жени премахват космите си от хигиенична гледна точка дори без да са родилки.

Клизма

Клизмата или свещичките принадлежат също към разпоредените приготовления за раждане, които са необходими.

Ядене и пиене

Най-често не се разрешава на раждащите, кои­то вече имат родова дейност, да ядат нещо или да пият. Причината за това е „подготовката за евентуална наркоза“. Като се има пред вид, че 90 процента от жените не следва да очакват опе­ративна намеса, тази мярка не би трябвало да се прилага като генерално решение.

Лесно смилаеми ястия (супи, хлебче и т.н.) се препоръчват най-вече когато раждането про­дължава по-дълго, за да се запазят силите на бре­менната.

В някои болници като заместител на жените се поставя система с глюкоза.

Инфузията с десетпроцентов разтвор на глю­коза трябва да запълни калорийния недостиг. При нормално раждане тази мярка трябва да се отклони. Системата ограничава движенията и предполага усещането, че си болен и зависим.

Естествени улеснения на раждането

Не се оставяйте да ви уговорят за „естестве­но“ раждане, ако това не ви е по вкуса. Най-чес­то обаче жените, които могат да се движат свободно и сами избират положението си за раждане, имат нужда от по-малко обезболяващи и по-рядко се стига до оперативна намеса по време на раждането.

„Най-тъпото положение за раждане според разположени­ето на главата е положение­то по гръб“. Верни думи на един акушер. Недостатъците са ясни:

• раждането продължава по-дълго, тъй като главичката на детето не може да оказ­ва натиск върху отвора на матката
• контракциите са по-малко действени, но по-болезнени
• тежката матка оказва на­тиск върху големите кръво­носни съдове. Това може да наруши кръвообращението на майката и да наруши при­тока на кислород към дете­то

Движение

Ако имате желание да ходите, би трябвало без­грижно да го правите.

Това активно използуване на родилните болки стимулира раждането посредством натиска на детската главичка върху маточния вход.

Смяна на положението

Смяната на различни положения (седящо, стоя­що, приклекнало, коляннолакътно, лежащо) за много жени е най-удобна. Родилната дейност се засилва в резултат на честата смяна на позици­ята, а ефективността й се удвоява. Това скъся­ва периода на разкритието.

Топли бани

Чувствителността на болка е значително по- малка в топла вода.

Въпреки това много лекари отклоняват този ценен метод за отпускане. Често от страх, че бебето може да се роди във водата. Този страх е необоснован. Дори и да преживее незапланува- но подводно раждане, на него нищо не може да му се случи. То започва да диша, когато бъде из­вадено от водата. Няма място и за страх от по­вишена честота на инфекциите при майката.

В някои болници и родилни домове се водят раж­дания под вода или дори плануват. Опитът от тях е отличен.

Масажи

Масажите от партньора или друг близък човек най-често се отразяват добре на раждащата. Някои обикновени способи, които се научават лесно, могат да облекчат родилната болка.

Масаж, на кръста

Над седалището на няколко сантиметра от гръбначния стълб се намират две малки ямки.

Силен масаж чрез натиск с палците или кокалчетата, особено във фазата на прехода, е много приятен.

Рефлексен масаж

Точно под ребрената дъга, четири напречни пръста вдясно и вляво от гръбначния стълб, ко­жата се масажира със силно търкане на широка повърхност, докато се зачерви.

Масаж на корема

Нежният масаж на корема, нагоре в средата и на­долу встрани, много жени намират за приятен.

Масаж на бедрата

Този масаж помага особено много, ако влагали­щето е пренапрегнато. Поглажда се по вътреш­ната страна бедрото по посока към коленете, най-добре в ритъма на дишане на жената.

Акупунктура, автогенен тренинг, йога, хипноза

Това са внимателни методи за водене на ражда­нето, които обаче трябва да се прилагат от спе­циално обучени лица и би трябвало предвари­телно да бъдат преподавани на бременните.

 

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!