Предпазване от забременяване

Ефикасното предпазване от забременяване да­ва възможност на жената или двойката да пла­нират най-подходящото време за раждане на де­те или изобщо да нямат деца. Това самоопреде­ляне е една от най-важните предпоставки в дис­кусията за равнопоставеността между мъжа и жената.

Идеалното противозачатъчно средство би трябвало да бъде благонадеждно, безвредно, просто за приложение и евтино, както и във всеки момент да може да бъде отказано. Всъщ­ност подобно противозачатъчно средство или методика все още не съществуват.

Но дори наличните методи не се използват оптимално. Вероятно се касае за недостиг на ин­формация или жените не получават необходима­та подкрепа от партньорите си.

Все още предпазването от забременяване е пре­димно проблем на жените. Мъжете обикновено потискат мисълта, че раждането на едно непланирано дете не би останало без последствия и за тях самите.

При избора на най-подходящото противозача­тъчно средство влияние оказват различни фак­тори:

• месечните разходи
• възможните рискове за здравето
• готовността за ежедневно приемане на фар­мацевтични продукти
• готовността за изоставяне на детето или прекъсване на бременността, в случай че про­тивозачатъчните мерки са се провалили.
• регулярността или нерегулярността на жи­тейските обстоятелства
• до каква степен партньорът трябва и може да бъде съпричастен
• дали връзката е сериозна или се налага приспо­собяване към различни партньори на различни места.
• честота на половите сношения
• времето и вниманието, което може да се от­дели за предпазване от забременяване
• какви биха били последиците, ако някой наме­ри противозачатъчното средство
• степен на разсеяност и дисциплинираност

 

Естествено предпазване

Календарен метод („броене на дните“)

Добре известно е числото на бременност при развития от Кнаус-Огино календарен или рит­мичен метод. При „броенето на дните“ се прави опит посредством пресмятания предварител­но да се определи овулацията на дадена жена въз основа на информация от предишни цикли. Но тъй като цикълът не протича като часовников механизъм, а се изменя под влияние на различни емоционални и външни въздействия, жените са имали лоши съветници, ако се уповават на Кнаус-Огино.

Прекъсване на половото сношение

Прекъснатият коитус е един от най-старите и най-несигурни методи за предпазване от зачева­не. При него пенисът се изважда от влагалище­то малко преди отделянето на спермата. Ста­тистическият риск от забременяване е много висок: ако сто жени ползват този метод в продължение на една година, от десет до двадесет от тях ще забременеят през тази година. При сексуалната възбуда не е изключено една капчи­ца семенна течност да попадне във влагалище­то, преди членът да бъде изваден. Тази капка мо­же да е решаваща за оплождането.

Внимателно самонаблюдаване („естествено планиране на семейството“)

Жените са в състояние да зачеват само 60 часа в рамките на даден цикъл. Ако те се научат вни­мателно да наблюдават тези плодоносни фази и тялото си, могат да се оправят и без други средства, респективно по този начин те могат да планират реализацията на желанието си за деца. При регулирането на забременяването постоянно се наблюдават естеството на вагиналната слуз и телесната температура. Всъщ­ност предпоставките за това са много добро­то познаване на собственото тяло, по-продъл­жително упражняване, самодисциплина и редо­вен живот. В това отношение обмяната на опит с други жени е опора и поддръжка. Жени, които не познават достатъчно добре собстве­ното си тяло или живеят в нередовни ритми следва да комбинират този начин за предпазва­не с други методи, например презерватив или песар-желе.

Внимателното самонаблюдение обхваща два елемента:

• измерване на базалната температура
• наблюдаване на слузния секрет от влагали­щето

Метод на базалната температура

Този метод се базира на познанието, че под вли­янието на гестагени около времето на овулаци- ята телесната температура се покачва от око­ло 36,5°С с приблизително 0,5 градуса до близо 37,0°С и остава повишена приблизително до настъпването на следващото менструално кър­вене. Тогава тя отново пада.

Точният ден на овулацията не може да се опре­дели, но въз основа на личното наблюдение вие можете да определите началото на плодоносни­те дни: плодоносната фаза от цикъла започва, след като три пъти последователно сте изме­рили температури, които са по-високи поне с 0,2 градуса от температурите през шестте дни преди покачването.

Обърнете внимание на следното:

• базалната температура е температурата на събуждането. Това означава, че тя трябва да се измерва ежедневно по едно и също време сутрин преди ставане. Най-точни са измерва­нията в ануса или във влагалището
• използвайте винаги един и същ термометър, който се почиства само с хладка вода и се сва­ля още от вечерта
• температурата се измерва в продължение най-малко на пет минути след сън, който е продължил поне шест часа и стойността й се записва в един диаграмен лист. Ако сте спали по-малко или сте имали неспокойна нощ, „тем­пературата на събуждането“ е променена
• всичко, което може да се отрази на темпера­турата, се записва на диаграмата, например: сън само три часа, простуда, по-късно измер­ване, алкохол, разправии до късно през нощта и т.н. По този начин могат да се обяснят не­очакваните понижения на температурата

Наблюдение на слузния секрет В резултат на нарастващото съдържание на естроген преди овулацията се увеличава отделя­нето на слузен секрет в маточната шийка (цервикс). Това показва, че може би е започнала фаза на овулация.

В течение на своя цикъл всяка жена може да наб­людава не само измененията в количеството на отделящата се слуз, но и измененията В консистенцията на слузния секрет от шийката на матката. Двете неща дават възможност за прогнозиране на фазата на овулация.

Важно е да не се използват дамски тоалетни ду­шове, спрейове или подобни продукти. Те не са­мо разрушават химическото равновесие на ва- гиналната среда, но благоприятстват инфекци­ите и променят структурата на слузния сек­рет. Предпазливостта е наложителна и когато се използват антиконцептивни свещички или мехлеми. Те също променят естеството на слузта. Методът на наблюдение на слизината е приложим само при здрава вагинална среда. В та­зи връзка примерно при вагинално възпаление следва да потърсите други възможности за предпазване от забременяване.

В общи линии слузният секрет се усеща на вхо­да на влагалището. Не пипайте с пръсти във вла­галището, тъй като обикновено то е влажно, което затруднява определянето. Вписвайте всички наблюдения подобно на базалната тем­пература в диаграмния лист.

Обърнете внимание на следното:

• менструацията: цикълът започва от първия ден на кървенето. Менструационната теч­ност покрива отделянето на слузен секрет, така че при жени с по-продължително кървене и много ранна овулация мензисът не е „сигур ното време“ за полово сношение без предпаз­ни мерки. Но повечето жени могат да изходят от това, че първите пет дни на цикъла са неплодоносни, ако в предишния цикъл е имало овулация
• след края на менструацията настъпва „усеща­не за сухота“ около входа на влагалището. Не се вижда и не се усеща никакво течение. Тези дни са неплодоносни. В киселата среда на вла­галището сперматозоидите не могат да про­съществуват без предпазващия ги слузен секрет
• около времето на овулацията маточната шийка при повечето жени отделя толкова много слуз, че тя изтича надолу и покрива вла­галището с тънък филм течност. В тази сре­да сперматозоидите могат да останат живи. Когато усетите първото отделяне на слуз и малко по-късно можете да го видите по бельо­то си или да го избършете с тоалетна хартия, тогава плодоносните дни са започнали
• в началото слузта е белезникава или жълтени­кава, провлачена, на бучки или кремообразна. С пръстите можете да проверите дали слузта се разтяга в нишка. Общо взето овулацията се състои три дни преди или след тази кулмина­ция. Плодоносните дни започват, когато за първи път в цикъла се появи влажност или слуз и завършват вечерта на четвъртия ден след максималното отделяне на слузен секрет – от този момент нататък до настъпването на менструацията трае неплодоносната фаза. Мензисът започва винаги най-късно 12 до 16 дни след максималното производство и отде­ляне на слуз. След овулацията повечето жени отново усещат влагалището си по-сухо или секретът става по-гъстотечен.

Само комбинацията между температурните из­мервания и наблюдението на количеството и ес­теството на секрета от маточната шийка да­ва възможност за надеждно „физиологично“ предпазване от забременяване. Числото на забременяване е сравнително малко: около три заб­ременявания на сто жени, които прилагат този метод в течение на една година (сто години приложение). Като предпоставка за това са валид­ни високата личностна мотивация и самодис­циплината.

Презерватив

Като презерватив или кондом се означава калъф от тънка гума, дълъг около 18 сантиметра, кой­то се нахлузва върху ерегиралия член преди по­ловото сношение. Презервативът е едно от малкото предпазни средства, с които се ангажи­ра и мъжът.

Някои мъже отказват да използват презерва­тиви, защото смятат, че те намаляват сексу­алната им възбуда. Но сексуалното желание е за­сегнато само в случай, че на поставянето на пре­зерватива се гледа като на „смущаващо“ откло­нение. Ако презервативът е намерил своето „иг­рово“ място в сексуалността, тогава той пове­че не е обременяващ елемент. До този момент кондомите са единствената действена защита срещу СПИН и повечето други болести или ин­фекции, преносими по полов път. Те са опакова­ни във вид, готов за употреба, достъпни нався­къде и на добра цена, лесни за приложение и аб- солютно свободни от странични действия – следователно едно почти идеално средство за предпазване от забременяване.

Кондомите са много благонадеждни (99%), кога­то се употребяват правилно и коректно. Най-честите грешки произтичат от твърде бързо­то и нецялостно „нахлузване“. Оттук факти­ческото число на бременност възлиза на около 10 до 15 забременявания за сто години приложе­ние. За да бъдат още по-сигурни, допълнително може да се използва антиконцептивна пяна.

Някои от овлажняващите средства, с които презервативите се приготвят, съдържат суб­станции, убиващи сперматозоидите, което още повече увеличава предпазното им дей­ствие.

Обърнете внимание на следното:

• кондомът трябва да се постави върху напъл­но ерегиралия пенис преди проникването му във влагалището и не бива да се надява малко преди еякулацията
• презервативът трябва да бъде изцяло развит върху тялото на пениса. На върха му трябва да остане достатъчно пространство за се­менната течност, в случай че самият кондом не е снабден с резервоар
• при изваждане на пениса от влагалището дол­ният край на презерватива да се държи здраво към члена, за да се предотврати проникване­то на сперма във вагината
• след еякулацията и свалянето на кондома все още влажният пенис не бива да попада в бли­зост да входа на влагалището
• при всяко полово сношение да се използва нов презерватив; генерално се изключва повтор- ната употреба на презерватива
• кондомите са от гума и остаряват. След по- дълго или неправилно съхраняване (горещина, слънце) те се нацепват и могат да се спукат. Кондомите, опаковани в алуминиево фолио, са no-трайни. Купувайте само фирмени кондоми и следете за датата на производство. Изпи­таните марки в Германия носят знака за из­пробване на немската институция за латекс- ни изследвания
• като плъзгащи средства да се използват само водоразтворими кремове. Препаратите, из­готвени на маслена основа, могат да атакуват гумата и да намалят устойчивостта й на раз­късване

Песар-желе

Това приспособление се състои от сводеста гу­мена мембрана, закрепена на еластичен пръстен. То отделя влагалището от матката. Индивидуалният размер на песара се определя и предписва от опитен гинеколог. Решението да се използва песар като противозачатъчно сред­ство следва да се предхожда от подробна кон­султация. След това трябва да се упражнява поставянето му в присъствие на лекаря. Също така женските консултации предлагат курсове за правилната употреба на песара. Песарът има сигурно предпазно действие само в комбинация с желета или кремове, унищожава­щи сперматозоидите, и предполага интензивно запознаване със собственото тяло. Странични въздействия почти не са регистрирани. При ня­кои жени песарът може да засили предразполо­жеността към катарно възпаление на пикочния мехур. Рядко се наблюдават алергични реакции или кожни дразнения спрямо съответните желе­та или кремове. При подобни случаи се препоръч­ва да се смени продуктът след консултация с ле­каря

След раждане или напълняване с повече от три до пет килограма индивидуалните размери на песара трябва да се актуализират. Също така съвсем младите момичета, чиито полови орга­ни все още се развиват или се променят, тряб­ва да проверяват при лекар съответствието на размера на песара поне два пъти годишно. Песа­рът се препоръчва от много женски групи, защо­то той не влияе върху хормоналната картина на жената, подтиква към опознаване на собстве­ното тяло и при правилна употреба предста­влява много сигурно противозачатъчно сред­ство (99%).

Поставяне на песара

• песарът не трябва да се поставя по-рано от шест часа преди половото сношение, защото след това време кремовете и желетата започ­ват да губят своята способност за унищожа­ване на сперматозоидите. Колкото по-скоро преди половия акт, толкова по-сигурно
• поставянето на песара е подобно на вкарване­то на тампон и с всеки следващ път става по- бързо и по-лесно
• първо се научете да разпознавате влагалищна- та част на шийката на матката и да я напип­вате
• от вътрешната й страна гумената шапчица на песара се намазва според размера му с една ча­ена или супена лъжица желе. След това ръбът на песара се притиска между палеца и средния пръст и по дължината на задната страна на влагалището се вкарва дълбоко в него, докато повече няма накъде да се проникне
• сега предният ръб на песара се натиска с пръс­та нагоре във влагалището, докато той се зах­ване зад лонната кост
• при повторно сношение във влагалището трябва да се вкара още желе с помощта на тръбообразна наставка, без да се сваля песара
• песарът се изважда най-рано осем часа и най-късно 24 часа след половия акт.

Свещички или мехлеми (желета)

Най-честата форма на тези химически предпаз­ни средства са т.нар. пенливи свещички като на­пример A-GEN53N или PATENTEX. Те трябва да се вкарват във влагалището поне десет минути преди половото сношение. Там те образуват гъста пяна, която парализира подвижността на сперматозоидите и освен това съдържа суб­станции, унищожаващи сперматозоидите. Възможните странични въздействия са преди всичко кожни дразнения и алергии, неприятно парене и странно усещане за топлина. В специа­лизираните кръгове не съществува единомис­лие относно сигурността на свещичките като противозачатъчно средство. Оценките се коле­баят от много надеждни до абсолютно несигур­ни. Ето защо свещичките трябва да се прилагат само в комбинация с презерватив или песар.

Спирала (вътрематочен песар)

Използваните днес спирали твърде малко напо­добяват на първоначалния тип на разработена­та през 1960 година спирала. Но обозначението спирала се е запазило.

Днес използваните спирали са изработени от пластична синтетика, частично са обвити с тънка медна жица или съдържат резервоар за гестаген. Те се вкарват в матката от лекар. В долния им край е закрепен конец. Той стига до влагалището, така че жената сама може да по­верява дали спиралата й е все още на място­то си.

Веднъж вкарана в маточната кухина, спиралата не изисква повече грижи и внимание, освен ако разбира се не възникнат усложнения. Когато въздействието на гестагена след една година започва да отслабва или пък след две-три годи­ни намалява въздействието на медната жица, спиралата трябва да се смени.

Действие на спиралата

„Реакцията спрямо чуждото тяло“ променя ма­точната лигавица, което изглежда се оказва пречка пред поселването на оплодената яйцек­летка. Друг противозачатъчен ефект се получа­ва вследствие на намалената подвижност на сперматозоидите под въздействието на медта и на латентното възпаление.

Спиралите имат висока противозачатъчна си­гурност, но те се намесват радикално в телес­ните процеси. При 15% от жените спиралата бързо се изхвърля от организма или трябва да се отстрани поради силни болки и оплаквания. Към признаците за непоносимост се отнасят болезнено, засилено или удължено кървене, меж­динно кървене или възпаления в областта на матката и маточните тръби.

При жени със спирала извънматочната и коре­местата бременност се срещат пет до десет пъти по-често, отколкото при тези, които ня­мат спирала. Ето защо младите жени, които още нямат деца, не трябва да използват спира­ла като противозачатъчно средство.

Повечето лекари поставят спиралата по време на менструационното течение или малко след това, защото:

-по това време отвърстието на канала на маточната шийка е най-широко

-това е времето, когато с най-голяма сигур­ност се изключва евентуална бременност.

Поставянето на спиралата може да е болезнено, защото вътрешното отвърстие на канала на маточната шийка е болезнено чувствително, тъй като спиралата дразни маточната кухина и мускулатурата се свива, за да изхвърли чуждо­то тяло. Постарайте се да не отивате сама за процедурата, заведете със себе си някоя прия­телка или партньора си.

Хормонални таблетки (предотвратяване на овулацията)

Милиони жени ежедневно гъл­тат „анти-бебе“ таблетки. Често срещаната „умора от хапчетата“ възниква у много жени след дългогодишно приемане на лекарствата и оправданото съмнение, че постоянното вкарва­не на хормони в организма може да има и нега­тивни въздействия.

Теоретически числото на бременност при пре­дотвратяване на овулацията посредством хор­монални таблетки е равно на нула. Ако все пак в даден случай се стигне до забременяване, то мо­же да се дължи изключително на грешка при взе­мане на таблетките. Това очертава хормонал­ните таблетки като най-сигурното средство против забременяване.

Еднофазни таблетки (комбиниран препарат)

При тези „конвенционални“ хапчета в продълже­ние на 21 дена се приема една установена комби­нация от хормоните естроген и гестаген. Уве­личеното количество естроген симулира бре­менност и препятства узряването на яйчнико- вия фоликул в яйчниците. Не настъпва овулация. Гестагенът превръща слузната тапа, която затваря влагалищната част на маточната ший­ка, в гъста течност, непропускаща сперматозо­идите.

След 21 дена обикновено се назначава почивка от седем дни. През това време вследствие на вне­запното намаляване на количеството на естро- гена и гестагена се отделя маточната лигавица. Започва кървенето.

Менструалните течения при вземане на хормо­нални таблетки са изкуствено предизвикани „кървения поради отнемане на хормони“. Много малко жени знаят, че цикълът при гълтането на противозачатъчни таблетки не е естестве­ният месечен цикъл, а по психологически причи­ни е приравнен и пригоден към един 28-дневен цикъл. При непрекъснато взимане на таблетки­те могат да се получат нерегулярни кървения.

Двуфазни таблетки (редуващ се препарат)

При тези таблетки е направен опит хормонал­ният състав да се пригоди към един естествен 28-дневен цикъл. Механизмът на действие е по­добен на еднофазния препарат. Двуфазните таблетки съдържат обаче в първата фаза пре­димно естроген, а през втората фаза се комби­нират естроген и гестаген. Но за да са по-сигур- ни, тези таблетки трябва да съдържат сравни­телно високи дози естроген. Хапчетата трябва да се приемат редовно в предписаната последо­вателност.

На пазара хапчетата се предлагат в опаковки от по 21 и 28 броя.

Степенни препарати (многофазни препарати)

Тези хормонални таблетки се отличават с то­ва, че с тях винаги се приемат гестаген и естро­ген, но съотношението на двата хормона не е постоянно. Количественото съотношение между двата хормона се променя от степен на степен.

При степенните препарати е направен опит за максимално доближаване и възпроизводство на естествения цикъл от 28 дни. Те обаче оставят твърде малка вратичка за изход от положение­то в случай на грешка при приемането им. Мно­го е важно точното спазване на последовател­ността. При този вид хормонални таблетки много рядко се наблюдават междинни кръвоиз­ливи.

Минихапче

То съдържа само един хормон, а именно геста­ген. При него противозачатъчният ефект про­изтича от измененията на слузния секрет на ка­нала на маточната шийка. Изкуствените геста- гени го превръщат в непроходим за спермато­зоидите.

При тези таблетки овулацията не се предот­вратява. Следователно първоначално цикълът протича точно както обикновено. Но при дълга употреба на минихапчето може да настъпи из­менение в циклите. Кървенето може да става все по-оскъдно или съвсем да спре. Възможни са и продължителни кървенисти течения.

Много важно при тези таблетки е редовното им гълтане всеки ден по едно и също време. И при най-оптималното приложение числото на бременност при тях е от 0,5 до 2% годишно. Ми­нихапчето е подходящо като противозачатъч- но средство при кърмачки, защото със състав­ката си естроген комбинираните таблетки обикновено спират млякото. Този вид таблет­ки е най-подходящият вариант и за диабетички. Във всяка опаковка се съдър­жат 35 еднакви хапчета, които трябва да се гъл­тат от първия ден на мензиса без прекъсване.

Тримесечна инжекция

С тримесечната инжекция четири пъти в годи­ната се инжектират големи количества трайни гестагени. Могат да настъпят менструални смущения, които продължават дълго време след спирането на инжекциите. Тъй като съществу­ва съмнение, че тази инжекция предизвиква рак, тя не се счита за благонадеждна.

„Хапче след това“

То представлява висока доза естроген и се взи­ма в извънредни случаи след полов акт без пред­пазно средство по време на плодоносната фаза. От известно време се намират и таблетки, ко­ито представляват комбинация на по-ниски до­зи естроген и гестаген. Те се приемат най-късно четиридесет и осем часа след полово сношение (Tetragynon).

Рискове от хормоналните таблетки

Жените, които вземат хормонални таблетки, страдат по-често от сърдечно-съдови заболя­вания (високо кръвно налягане), пигментиране на кожата, при тях рискът от тромбоемболич- но заболяване, сърдечен инфаркт и апоплекти­чен удар е по-висок. Тези опасности се умножа­ват, ако същевременно са налице и други риско­ви фактори, като например тютюнопушене или възраст над 35 години.

Други тежки странични действия могат да бъ­дат уврежданията на черния дроб. Особено зас­трашени са жените, които вече са прекарвали жълтеница. Освен това могат да се появят миг­рена, гадене, нервност, депресии, болки в гърди­те, напълняване, смущения в сексуалното жела­ние и междинни кръвоизливи. В различни, взаим- но противоречащи си изследвания, отново и отново се дискутира повишената опасност от рак, която досега обаче не е еднозначно дока­зана.

Жените в никакъв случай не бива да вземат хор­монални таблетки:

• при бременност
• при съдови заболявания
• след сърдечен инфаркт
• след апоплектичен удар
• при високо кръвно налягане
• при тежка форма на захарна болест
• ако са страстни пушачки над 35 години
• ако са по-възрастни от 45 години

Жените могат да вземат хормонални таблетки само с уговорки и при особено старателен кон­трол:

• ако са по-възрастни от 35 години
• ако са пушачки
• при изразени разширени вени
• при епилепсия
• при по-леки форми на захарна болест
• при мигрена

Хормоналните таблетки се спират веднага:

• при появата на съсиреци в кръвта
• при силно покачване на кръвното налягане
• при появата на зрителни смущения
• при забременяване
• преди операции
• при жълтеница
• при тежки нарушения на кръвоснабдяването (напр. ангина пекторис, сърдечен инфаркт)
• при тежки пристъпи на мигрена

По принцип всяка жена, която взема противоза­чатъчни таблетки, трябва да си прави контрол­ни изследвания на черния дроб и бъбреците, кръвното налягане, кръвната захар, профилак­тични прегледи при гинеколог с вземане на про­би за цитологично изследване.

Когато пропуснете да вземете таблетка

Глътнете забравеното хапче веднага щом се се­тите за това, а следващата таблетка в обичай­ното за нея време, дори ако в един ден трябва да вземете две таблетки. Когато паузата меж­ду приемането на две таблетки е била по-дълга от 36 часа, повече не можете да разчитате на пълна антиконцептивна сигурност.

В подобен случай за по-сигурно до следващата менструация трябва да използвате допълни­телно друго противозачатъчно средство. Внимание: Това правило не се отнася за минихап- четата, при които обичайното време за прие­мането им не може да се надхвърля с повече от три часа.

Настъпване на предпазващото действие на хормоналните таблетки

През първия месец от приемането им таблет­ките не действат перфектно. През първите две седмици се препоръчва все още да се използва друго антиконцептивно средство.

Ако искате за забременеете

След дългогодишно вземане на хормонални таб­летки при нормални случаи жената запазва сво­ята плодовитост. При желание за дете се пре­поръчва таблетките да се спрат поне три месе­ца преди желаното забременяване, през което време да се премине към други предпазни сред­ства. Рискът от спонтанен аборт е толкова по- висок, колкото по-късо е времето между спира­не на таблетките и зачеването.

 

Стерилизация

Стерилизацията е сто процента сигурно про­тивозачатъчно средство, което е подходящо както за мъжете, така и за жените. Преди да се предприеме тази стъпка обаче, добре трябва да се премисли, защото връщането назад може да се окаже невъзможно или само чрез сложна опе­рация.

Юридически аспект

Германия: Когато са налице медицински, социал­ни и други индикации или когато двойката доброволно се решава на стерилизация, застрахо­ваните теоретически могат да предявят пре­тенции спрямо законните болнични каси да пое­мат разноските, в случай че стерилизацията „не е в разрез с добрите нрави“. Тази формулировка предлага на лекарите широки интерпретацион ни рамки. В тази връзка много от тях са разви­ли един тесен индикационен модел като напри­мер непоносимост към хормоналните таблет­ки, писмено съгласие на брачния партньор, раж­дането вече на повече деца и т.н.

Австрия: Стерилизацията на мъжете и жените над 25-годишна възраст е легална. Болничните каси не поемат разноските.

Тръбна стерилизация (при жените)

При по-старите методи през един прорез в ко­рема маточните тръби се разделят на две, за­тягат се в двата края и се пъхват в гънките на

околната тъкан (завързване на маточните тръ­би). Обикновено операцията се извършва под пълна наркоза.

При по-новите методи посредством лапароскопия маточните тръби се запояват на едно място (ендоскопична стерилизация). Този начин на стерилизиране може да се проведе от лекаря при местна упойка и не налага непременно престой в болнично заведение. Той обаче е един до два промила no-несигурен, отколкото завър­зването на маточните тръби.

Усложнения

За разлика от стерилизацията при мъжете, при стерилизацията на жените се касае за по-голя­ма операция. По-късно могат да се развият след­ните усложнения:

• извънматочна бременност
• по-обилни кръвотечения (10 до 40%), по-нере- довни кръвотечения отколкото преди, увели­чени менструални синдроми (20 до 30%)

Синдромите, свързани с кръвотечението, обик­новено се дължат на това, че жената трудно или изобщо не може да се справи със своята неплодовитост.

Вазектомия (при мъжете)

Разделянето на семеотводните канали при мъ­жа се нарича вазектомия и се провежда в лекар­ския кабинет амбулаторно в рамките на поло­винчасова интервенция. След поставянето на местна упойка лекарят прави два малки прореза (около два сантиметра) от задната страна на мъдната торбичка, напипва семенната връв, из­рязва от всеки семепровод по един малък сег­мент и затяга краищата. След два часа мъжът може да напусне манипулационната. След някол­ко седмици се провежда контролен преглед, за да се провери дали в спермата все още са нали­це семенни клетки с оплодителна способност.

Усложнения

Възможно е да възникнат болки в раната, лока­лизирани кръвоизливи или леки възпаления.

Странични действия

Половите органи на мъжа не се изменят вслед­ствие на тази интервенция. Тестисите както преди отделят мъжките полови хормони и ги предават в кръвта. С десет процента намалява спермата: такъв е делът на сперматозоидите в съвкупния й обем. Миризмата, видът и вкусът остават непроменени. Потентността остава незасегната. След вазектомия в тестисите продължават да се образуват семенни клетки, откъдето те проникват в надсеменниците. Тук съзрява тяхната оплодителна способност. Но когато вече са узрели, те могат да достигнат само до отрязаните краища на семепроводите. Там те се поглъщат и разтварят от тъканите.