Мозък и нерви

Нервната система е най-разнообразната и в съ­щото време най-сложна част на организма.

Спо­ред мястото, където се намират нервните пъ­тища, тя се дели на централна нервна система (ЦНС), към която принадлежат главния и гръб­начния мозък, и периферна нервна система, към която се причисляват всички останали нервни пътища.

Главен мозък

В главния мозък (енцефалон) се разиграва всич­ко това, което ние наричаме мислене, чувстване, усещане и действие. Главният мозък е мяс­тото, откъдето излизат дванадесет двойки мозъчни нерви, от една страна изпращащи им­пулси към различни отдели на тялото, а от дру­га приемащи, предаващи и обработващи им­пулси.

Главният мозък е обвит от три обвивки (менинги). Два меки слоя прилепват плътно към по­върхността на мозъка. Те са свързани с един по-твърд слой, който образува защитна капсула за мозъка и свързва вътрешността на мозъка с вътрешността на черепните кости. При възпа­ление на мозъчните обвивки се възпаляват те­зи три слоя.

Кухините във вътрешността на мозъка са из­пълнени с мозъчна течност (цереброспинален ликвор). Тя се намира и между двете меки мозъч­ни обвивки. Меката мозъчна маса трябва да „плува“ в мозъчната течност, за да не губи фор­мата си. Същевременно течността е защита и амортисьор. Тази мозъчна течност обгръща ця­лата ЦНС и изпълва също така и гръбначномо­зъчния канал. Много болестни процеси в област­та на мозъка и мозъчните обвивки променят състава на мозъчната течност. Лекарят може изтегляйки от нея чрез лумбална пункция в кухи­ната на поясната част на гръбнака, да я подло­жи на изследване и потвърди или отхвърли бо­лестта.

Тъй като главният мозък управлява много жиз­неноважни функции, той е много добре защи­тен. Разположен е в относително здрава костна обвивка. При новороденото отделните кос­тни повърхности не са добре сраснали. Това улеснява раждането.

Гръбначен мозък

Гръбначният мозък може да се разглежда като „продължение“ на главния мозък, което се прос­тира във вътрешността на гръбначния стълб до поясната област. Има същия строеж като главния мозък и като него е обгърнат от мозъч­на течност.

Гръбначният мозък завършва в кухината на тре­тия поясен прешлен, следователно не изпълва гръбначния стълб по цялата му дължина.

Периферни нервни пътища

Периферните нервни пътища изпълняват две задачи: провеждат усещания и възприятия, кои­то тялото получава от външната среда, към централната нервна система и предават „нас­тавленията“ на централната нервна система към мускулите и органите.

Транспортът на информация се осъществява, като тя се предава под формата на съвсем сла­би електрически импулси или като химически ре­акции, или чрез органични вещества преносите­ли. В централната нервна система всички ин­формации се обобщават и обработват.

Вегетативна и автономна нервна система

Друга форма на класификация назовава нервна­та система според нейните функции: вегета­тивната или автономна нервна система рабо­ти самостоятелно, неповлиявана от волята. Без да сме осведомени за това, се управлява вся­ка отделна функция на организма – от напряга­нето на отделния мускул, например, за да се придвижим или за да говорим, до дишането, би­енето на сърцето или храносмилането.

В обсега на автономната нервна система два го­леми клона управляват коренно противополож­ни функции и така се допълват.

Симпатикус е компетентен по отношение ак­тивността, мобилизирането на сили и внима­ние и освобождаването на енергия, а парасимпатикус се грижи за отпочиването и съхранение­то на енергията.

Противоположно на автономната, на волевата нервна система могат да се дават съзнателни нареждания. Решението „сега тръгвам“ поставя волевата нервна система в ходово движение. И при тази система, обаче, при възрастните ня­кои неща се извършват „автоматично“. На ба­зата на заучени рефлекси при допир до гореща плоча на печка дръпваме ръката си или сме в със­тояние да се движим изправени.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!