Под психози се разбират класическите психиатрични заболявания като шизофрения и маниодепресивна психоза.
Доскоро тези заболявания се възприемаха като ръка на съдбата и в много малка степен лечими. Днес е известно, че те са податливи на психотерапевтично въздействие и че е възможно при съответно амбулаторно обслужване на засегнатия да бъде осигурен нормален живот.
При възникването на психозите главна роля играят предишни увреждания. Така например органични страдания, неблагоприятни условия на живот или психотични родители пречат на възприемането и отношението към околния свят. По този начин засегнатият става все по-несигурен в преценките си за това, което става около него.
Така става невъзможно да се отговаря на въпроси като „Какво искат другите от мен?“ или „В какво отношение съм аз спрямо околните?“. Никой човек не е застрахован спрямо колебания от този род. Много е лесно при „здрави“ хора да се проявят психотични тласъци или халюцинации. Ясен пример в това отношение е изолацията. При пълна липса на външни дразнители само след няколко часа настъпват промени във възприятията. Хроничното безсъние също може след няколко дни да отключи психотични смущения. Едно психотично състояние може да се обясни най-убедително чрез „недостатъчна защита срещу дразненията“. Нашият психичен и душевен живот е защитен чрез възможността да възприема съзнателно само 10% от неизброимите впечатления и усещания, които непрекъснато се стоварват върху нас.
Ако вместо тях започнем да възприемаме двадесет процента, ние сме на прага на нервен срив. При тридесет процента психиката и душата заболяват.
Нервен срив
Почти всички хора съумяват в екстремни ситуации да запазят спокойствие. Концентрират се върху неизбежното за преодоляване на ситуацията и не обръщат внимание на „странични сигнали“. При нервен срив тези „предпазители“ изгарят.
Оплаквания
„Излизане извън себе си“ понякога с агресивни и разрушителни прояви, непрекъснат плач, пристъпно крещене или треперене, което може да обхване цялото тяло. Към това могат да се прибавят и халюцинации.
Причини
Продължително психическо пренатоварване по време или след внезапни изпитания от рода на болести, операция, похищение (на самолет), бедствие, насилие или внезапна смърт на роднина могат да отключат нервен срив. Прекомерната възбуда, която обикновено се изразява в страх от жи вота за часове или дни може да престане да бъде „смилана“ от психиката.
Риск от заболяване
Нервен срив може да преживее всеки човек.
Възможни последици и усложнения
Не се очакват, ако сривът бъде овладян.
Профилактика
Не е известна.
Необходимост от лекарска помощ
Веднага при проява на симптомите.
Самолечение
Не е възможно.
Лечение
За да успокои пациента, лекарят предписва според тежестта на симптомите медикаменти от групата на транквилантите или психофармака. Не е нужно продължително време да се приемат медикаменти. При овладяване и стабилизиране на ситуацията едно навлизане в кризата се явява полезно и необходимо. При това се прави опит в психотерапевтични разговори да се осмислят и преодолеят екстремалните и натоварващи моменти.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!