Японският учен Тошуи Накагаки оборудвал в лабораторията си в Университета в Хокайдо лабиринт по подобие на тези, в които пускат гризачи за проверка на интелекта им
На входа професорът поставил малко парче обикновена плесенна гъба, а на изхода – кубче рафинирана захар. В естествени условия гъбите се разпространяват в кръгла и симетрична мрежа от паяжинки, но гъбата Physarum polycephalum се държала много странно. Като „усетила“ захарта, пуснала своите израстъци из лабиринта. На всеки кръстопът паяжинките на гъбата се раздвоявали, запълвайки пространството. Тези, които се оказвали в „задънена улица“, се връщали обратно и търсели път в друга посока. След 4 часа гъбната колония запълнила всички проходи в лабиринта, а след още няколко часа една от паяжинките открила пътя към захарта.
На втория етап от експеримента ученият отчупил малко парче паяжинки от гъбата, която участвала в опита, и го поставил в аналогичен лабиринт с кубче захар на изхода. Паяжинката мигновено пуснала два израстъка, които започнали стремително да растат: първият прокарал идеалния път право към захарта, а вторият просто се катерел по стената на лабиринта и го пресякъл по права линия по тавана, без да губи време да се лута към целта.
Експериментът бил повторен многократно, като използвали различни лабиринти, но резултатът винаги бил феноменално еднакъв: гъбите не просто запомняли максимално краткия път за достигане до целта – те правели съзнателен избор, като решавали поставената задача по нетривиален начин. Това свидетелства за особени интелектуални способности на представителите на гъбеното царство, пише вестник „Феномен“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!