По това – как един човек киха, може да се съди за характера му. Такъв любопитен извод правят учени от Школата по медицина Northwestern Feinberg в Чикаго.
Има хора, които лесно контактуват, бързо стават душа на компанията, не се стесняват да произвеждат силни звуци, разкриват от medikforum.ru.
Стеснителните и плахи хора се стараят да правят това колкото може по-тихо: ако се наложи да кихнат публично, извръщат глава, закриват устата си с две ръце или се опитват да сдържат „експлозията”. Според американските психолози всички тези навици, както и основополагащите черти на характера, се формират още в детството.
Кихането е като смеха – по него познаваме какъв е човекът, коментира авторът на изследването д-р Алън Хирш. Той също отбелязва два типа поведение при смях: едни хора се смеят, хилят и кикотят шумно и неприкрито. Други го правят тихо, плахо. Смехът и кихането са повече психология, отколкото физиология, обобщава д-р Хирш.
Макар д-р Хирш да твърди, че кихането е психология, всъщност става дума изключително за физиологичен процес: рефлекс, предизвикан от раздразнение на носовата лигавица. Причина за това могат да бъдат микроби, прашинки или цветен прашец. Независимо от естеството им, мозъкът издава команда на организма да се освободи от тях. Човекът си поема дълбоко въздух, задържа го в дробовете и напряга мускули, за да създаде силно налягане. След това езикът се опира в небцето и закрива изхода през устата. Тогава въздухът експлозивно излита през носа с подобаваща сила.
Едно кихане изхвърля в околния въздух около 100 000 микроби със скорост 150 км/ч! Любопитно: кихането е рефлекторен акт, но не можем да го направим насън или с отворени очи. Рекордът по дълго кихане принадлежи на 12-годишната англичанка Дона Грифитс, която от януари 1981-а до септември 1983-а кихала непрекъснато 977 дни.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!