Може ли полезното да се окаже вредно – част 2

Спортуваме всеки ден, в края на седмицата дълго си отспиваме, гълтаме много витамини… Защо­то сме чули, че който се придър­жа стриктно към тези съвети, е бодър и във форма. Но това, за съжаление, невинаги е вярно. Да проверим най-честите заблуди и какво наистина е здравословно!

Не искаме да взимаме хормони в критическата възраст

Какви са рисковете – при сериозни проблеми с безсъние, топли вълни или депресии така си вредим повече, откол­кото ако приемаме хормони. Комбинира­ните препарати от естрогени и гестагени придобиха лоша слава, тъй като според изследвания леко повишават риска от рак на гърдата, сърдечен инфаркт и мозъчен удар. Има начини обаче тази опасност да се намали до минимум.

Как да постъпим – да обсъдим с ле­каря най-добрата индивидуална терапия. Ако алтернативната терапия (растителни естрогени) не дава резултат, лекарят може да ни изпише пластири или мехлеми с ес­трогени. При проникването на хормоните през кожата е достатъчна една минимална част от дозата, която се приема през уста­та. Важно: хормонозаместващата терапия може да се прилага максимум 5 години, включително редовните опити да бъде прекъсната. Рискът от рак на гърдата може да бъде редуциран и от комбинирането на естрогеносъдържащ гел с прогестерон вместо със синтетичните гестагени.

Хапваме си между храненията, за да не огладняваме много

Какви са рисковете – дали от една ябълка ще напълнеем, или ще станем по-стройни? Тук мненията на диетолозите не съвпадат. Някои са против меж­динните хранения с мотива, че така се пълнее – плодовете например съдържат захар. Други смятат, че такива похапвания смущават храносмилането и водят до по-често огладняване.

Как да постъпим – според някои диетолози паузата между храненията трябва да е 5 часа. Който не може да се откаже от междинни хранения, трябва да си брои калориите. Вместо грозде или банани е по-добре да похапваме краставици или моркови.

През свободните си дни спим до късно

Какви са рисковете – съществува опасност от нарушаване на ритъма на сън и бодърстване, особено ако през седмицата трябва да ставаме твърде рано. Това при по-чувствителни хора може да доведе до главоболие. Лекарите го наричат мигрена на уикенда.

Как да постъпим – ако сме склонни към главоболие, за препоръчване е да ставаме по едно и също време. В противен случай дори и от един следобеден сън или малко безсъние ще ни заболи главата. Добре е да си водим дневник на случаите, когато сме имали главоболие, за да открием причини­те. Добре е да отбелязваме оплакванията и това, колко дълго сме спали, или пък други възможни причинители – шоколад, кафе или алкохол.

Борим се упорито с настинките

Какви са рисковете – може скоро да се разболеем пак, ако при всяка хрема или кашлица взимаме веднага сериозни мерки и се натъпкваме с лекарства. Без медикаменти организмът ни произвежда повече защитни клетки срещу вирусите. При следваща настинка защитните сили ще бъдат повече и може въобще да не се стигне до оплаквания.

Как да постъпим – по-добре да из­ползваме народна медицина, за да облекчим симп­томите, без да от­слабваме имунната система. При хрема можете да изплакваме носа със солена вода – на 200 мл хладка вода 1 чаена лъжичка сол с повече хидрогенкарбонат – взима се от аптеката. При кашлица е добре да пием три пъти на ден чай от липов цвят, плодчета анасон и мащерка.

Храним се с много баластни вещества

Какви са рисковете? Всички знаем, че пълнозърнестият хляб е полезен за стомаха. Това важи и за всички други пълнозърнести продукти и сурови храни, тъй като те съдържат много баластни вещества. Но според специалистите с тях не трябва да се прекалява, тъй като червата не могат да се справят с по-голе­ми количества несмилаеми храни. Стига се до ферментация и газове в дебелото черво, които могат да доведат до колики, подуване, запек или диария.

Как да постъпим? Всеки понася по различен начин баластните вещества. Ако имаме постоянно проблеми с хра­носмилането и лекарите са изключили други причини с различни изследвания, трябва да приемаме храни с по-малко фибри и да не прекаляваме с овесени ядки сутрин, с пълнозърнести спагети на обяд и салата за вечеря – достатъчно е един път на ден да ядем сурова храна.

Никога не взимаме болкоуспокояващи

Какви са рисковете? Стискаме зъби и се правим на герои. В никакъв случай! От акутни болките могат да станат хронични, ако ги търпим. Защо? Нервните клетки се учат. Ако са изложени на непрекъснати импулси на болка, те променят активност­та си. Тогава и най-малкото дразнение – докосване, топлина, е достатъчно да се регистрира като болка.

Как да постъпим – не е задължително да гълтаме хапчета и при най-малките оплаквания. Но при силни болки е по-до­бре веднага да вземем болкоуспокояващи (например ибупрофен, ацетилсалицилова киселина, парацетамол) в предписаната в указанията доза. Трябва да се консултираме с лекар, ако имаме нужда от тях по-често, повече от няколко дни в месеца.

Да живеем бавно е полезно!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!