Трябва ли да бъдат оперирани фибромите на матката?

Те са сред най-често срещаните доброкачествени образувания – след 50-годишна възраст повече от половината от жените са засегнати от този проблем. Хирургията не е единственият начин за преодоляването му.

Въпреки че обикновено предиз­виква безпокойство, маточният фибром не е злокачествен. Той се формира от една единствена мус­кулна клетка на матката, която се развива анормално. Причините са неизвестни, но обикновено появата на фиброми се свързва с хормонален дисбаланс – недостиг на прогестерон и в следствие на това наличие на хиперестрогения. В матката може да се образуват един или няколко фиброма, а размерът им варира от няколко милиметра до десетина сантиметра.

В половината от случаите те не предизвикват никакви симптоми. Проблем представляват тези от тях, които водят до болки, неприятни усещания при ури­ниране, тежест в долната част на корема, евентуално безпло­дие или някои усложнения. През менопаузата фибромите намаляват по размер или на­пълно изчезват.

Медицината трети­ра тези образувания според възрастта на жената и желанието й да има деца, както и в зависимост от разполо­жението, броя и разме­ра им.

Понякога приемът на прогестатив от 10-ия до 20-ия ден на цикъла е достатъчен, за да заглъхнат симптоми като кър­венето например. Този хормон намалява дебелината на ма­точната лигавица и така спира растежа на фибромите. Почти няма лекарства обаче, които да са ефикасни срещу болките и тежестта в корема, освен тези, предизвикващи изкуствена временна менопауза. Те могат да бъдат приемани най-много в продължение на 3 месеца, за да бъдат избегнати вторичните ефекти на менопа­узата. По време на лечението размерът на фиброма може да намалее с 30-40%, но след спирането на лекарствата той отново нараства.

Когато лекарствата не помагат, може да се помисли за хирургическа интервенция.

При жените под 40 годи­ни, които желаят да забреме­неят, се предпочита щадящия хирургически метод миомектомия. Той се прилага при пълна упойка и чрез разрез на корема.

Фибромите, които са с раз­мер под 4 см, се премахват чрез хистероскопия – бла­годарение на оптична нишка, свързана с камера, се оглежда маточната кухина и се пре­махват образуванията, без да се прави разрез. Тази проце­дура се прави амбулаторно и пациентката си тръгва още същия ден.

При пo-възрастни жени, които не искат повече деца и имат големи фиброми, се прави хистеректомия – премахване на матката. Тази интервенция спасява от ре­цидиви, но е по-неприемлива за жените в психологически план. Възможно е след опе­рацията да се появят умора и евентуални инфекции, но тези последствия са все по- добре овладявани от лекарите. Разбира се, налага се престой в болница и няколко седмици почивка за възстановяване на организма.

Съществуват и ал­тернативни хиругични методи с доказана ефикасност.

Емболизацията на ма­точните артерии е бърз начин за справяне с фиброми­те с траен ефект. Той прекъсва подхранването на фибромите чрез запушване на артерии­те, които ги кръвоснабдяват. Така фибромите се свиват и това слага край на симптоми­те. Пациентката остава един- два дни в болницата и може да продължи професионалната си дейност седмица по-късно. Ефикасността на тази техника все още не е доказана при по- млади жени, които възнаме­ряват да имат деца.

Силно концентриран на­сочен ултразвук може да се използва, когато фибромите са не повече от три на брой, имат среден размер и са дос­тъпни за манипулации. Лека­рят контролира чрез магнитен резонанс „изгарянето“ на об­разуванията чрез фокусиране

на ултразвуковите вълни. Пациентките се прибират вкъщи още същия ден и са напълно работоспособни след два-три дни. Фибромите изчезват или намаляват значително, но ако не са напълно унищожени, мо­гат отново да се разраснат. Методът с ултразвук е все още на експериментален етап в някои европейски страни.

Лидия, 50 г.: Преди три години приемах хормонални лекарства и имах силни кръвотечения. Моят ги­неколог ми направи ехография и предложи хистеректомия. По-щадящите хирургични методи се оказаха неприло­жими В моя случай, защото имах многобройни фибромите разположени по периферията на матката. Премахването им един по един съдържаше риск отново да се появят. Не желаех да имам повече деца и приех предложението, без да го преживявам тежко. Казах си, че така поне със сигурност ще избегна рака на матката. Исках да приключа с неприятните и тревожни кръвотечения. Всичко мина добре, но след операцията в продължение на два дни имах болки. Наложи се да ми сложат катетър, защото пикочният ми мехур не функ­ционираше както трябва. Вследствие на това се получи стафилококова инфекция. Цяла година мина, преди да се излекувам от няколко последо­вателни инфекции на пикоч­ните пътища. Все още имам често желание за уриниране и няма да мине без нова интер­венция, за да се освободя от този проблем, но кръвотече­нията и болките вече са само неприятен спомен.“