Отношението към антидепресантите се люшка от възхваляване до пълно отричане, към които трябва да се добавят скептицизмът и демонизирането. Всъщност те са много полезни лекарства, стига да са приложени с мярка.
6. Опасно ли е да се взимат с години наред?
Ако депресията се повтори два-три пъти, може да се помисли за продължително лечение. Всеки случай е специфичен. Понякога се налага антидепресантите да се приемат в продължение на три или четири години, докато състоянието се стабилизира, или пък да се предпише дълго лечение с литий, регулиращ настроението. Възможно е и комбинирането на двете.
7. Какви са вторичните ефекти?
Първите антидепресанти, появили се през 50-те години, са известни с неприятните си вторични ефекти като сухота в устата, ниско кръвно налягане, треперене. Днес този тип лекарства се употребяват само в случай на провал при лечението с антидепресанти, стимулиращи производството на серотонин. Този нов клас хапчета имат много по-малко съпътстващи ефекти и се понасят добре, като се изключи влиянието им върху сексуалния живот, за което малко се говори. Става дума за намалено либидо и проблеми с еякулацията.
8. Създават ли зависимост?
Антидепресантите не са дрога и пациентите не изпадат в зависимост, така че да не могат да живеят без тях или пък да имат нужда от все по-голяма доза. За сметка на това реален риск от зависимост има при транквилизантите, които често се предписват съпътстващо.
Въпреки това спирането ни антидепресантите е деликатен въпрос. Когато това се прави рязко, могат да се появят главоболие, виене на свят и безсъние. По тази причина е необходимо постепенно ди бъдат намалявани количествата в продължение на 2-4 седмици.
9. Защо не винаги влияят?
При 20 до 30 процента от хората антидепресантите нямат никакъв терапевтичен ефект. Засега няма ясно обяснение за това. Понякога като причина се изтъква грешка в диагнозата. В някои случаи на прекалена емоционалност или незадоволена нужда от любов е възможно неправилно да се постави диагноза депресия, а всъщност е необходим съвсем друг терапевтичен подход.
10. Подходящи ли са за деца и юноши?
В Европа само едно лекарство (флуоксетин) е позволено за приложение при деца над 8 години, и то само в случай, че психотерапията е претърпяла неуспех. То обаче може да доведе до риск от самоубийство, а опитите с животни сочат влиянието му върху половото съзряване. Първата стъпка към изцелението си остава психотерапията, която по принцип се приема много добре от тийнейджърите.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!