Джипитата в половин България не правят профилактични изследвания!

Ново изследване на Националния център за обществено здраве и анализи, касаещо работата на личните лекари, стана известно тези дни. Какво показват данните от него? Специалистите са взели под внимание колко пациенти има в дадена област, колко общопрактикуващи лекари, колко прегледи са били извършени на тези пациенти по всяка от програмите и какви средства са усвоени от джипитата за тази дейност. Областите, в които личните лекари са изпълнили толкова прегледи, колкото се е очаквало от тях, и са усвоили съответния ресурс, имат ефективност 100%. Колкото повече намалява ефективността на определена програма, толкова по-малко пациентите са имали достъп до нея, обясняват анализаторите.

Половин България няма достъп до основни профилактични дейности на личните лекари. До този извод стигна екип от учени от Националния център за обществено здраве и анализи. Според изследване на първичната извънболнична медицинска помощ, базирано на данни на Здравната каса от 2009 г., само пет области в страната имат добри резултати що се отнася до ефективността на работата на джипитата по програми като профилактиката, диспансеризацията и майчиното здравеопазване. В половината области в страната -14- ефективността на тези програми е ниска, сочи анализът. Като най-притеснителен пример беше посочена програмата „Майчино здра-веопазване“, в рамките на която личните лекари имат право да проследяват пациентките си по време на бременност и след раждане. В седем области ефективността на тази програма е 100%, докато в Сливен спада до критичните 0,16%. На практика обаче тези цифри означават следното – ако жените в Пловдив, Разград, Силистра могат спокойно да изберат личните им лекари да проследят бременността им, то В СЛИВЕН ТОВА НА ПРАКТИКА Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО.
Анализаторите отказват да посочат причините за тези драстични разлики. Възможно е те да са в недостатъчния брой на личните лекари, в някакви специфични демографски характеристики на региона, или дори в културни особености на населението в дадената област. „Не можем да дадем отговор защо става така, без допълнителни изследвания – коментира ръководителят на изследването доц. Петко Салчев. – С тези данни ние казваме на управленците – вижте, тук става нещо, поради някаква причина тези механизми не работят. Оттук нататък учените могат само да дават съвети, не да вземат решения. И моят съвет би бил анализът да продължи, за да отговорим и на основния въпрос „защо става така“, обясни Салчев.
Макар да няма толкова драстични отклонения както при майчиното здравеопазване, профилактиката също е една от слабите страни на работата наличните лекари. Въпреки че по закон ежегодните профилактични прегледи са задължителни, само в четири области тази дейност s извършва ефективно. В град като София например програмата за профилактика работи“ на 1/5 от капацитета си, пресмятат специалистите. Ниска е и средната ефективност на диспансеризацията.
Анализът показва, че ОБЩАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА Т РАБОТАТА НА ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ по изследваните програми е ниска – около 50%. Това не може да даде оценка на качеството на работата им, но със сигурност показва недостатъци в системата, коментират още учените. В същото време изчисленията показват, че през 2009 г. НЗОК и МЗ са платили за здраве около 2 млрд. лв. Също толкова са извадили и гражданите от джобовете си. За сравнение, в Европейския съюз гражданите доплащат от джоба си средно около 20% от разходите, направени за здравето им.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!