Защо случайностите не са никак случайни? Какво е синхроничността?

Един от най-влиятелните мислители на ХХ век, швейцарският психолог Карл Густав Юнг, въвежда термина „синхроничност“, за да обозначи с него всяко очевидно съвпадение, което предизвиква у наблюдателя усещането, че съвпадението има лично или специално значение за него.

Той описва феномена като възприемана връзка между два или повече обекта, събития или хора без видима причина. Имали ли сте невероятни съвпадения в живота си? Случвали ли са ви  събития, които според теорията на вероятностите изглежда, че е невъзможно да се случат? Например, вървите по улицата и изведнъж се сещате за първата си любов – мъж, когото не сте виждали от 20 години. Завивате зад ъгъла и…той насреща.

Или ще се обаждате на някого, вдигате телефона, а той вече звъни в ръцете ви и на линията е същият приятел, с когото тъкмо сте се канили да говорите. Карл Густав Юнг нарича такова невероятно съвпадение на вътрешното ви преживяване с външно събитие (или съвпадението на няколко външни събития) синхроничност.

Синхроничността

Проблемът бил изключително интересен за Карл Густав Юнг. През дългия си живот и огромна психологическа практика той се е сблъсквал с толкова много различни съвпадения, чиято вероятност за случване е била толкова незначителна, че ученият не се съмнявал – във всичко е скрит някакъв смисъл. Но какъв? Юнг никога не е давал точен отговор на този въпрос, но винаги е обръщал специално внимание на проблема за синхроничността.

Златният скарабей

Тази история се случва с Юнг и един от неговите пациенти, работата с когото му била много трудна.

Младата, добре образована жена била много умна и интересна като събеседник, но изглеждала твърде рационална и психологически затворена за Юнг. И най-важното, тя се смятала за знаеща по абсолютно всички въпроси и поставяла под съмнение всичко, което анализаторът ѝ казва.

Една вечер, седейки в кабинета на Юнг, пациентката му разказва сън, който е сънувала предишния ден. Насън някой ѝ подарил елегантно бижу – златен скарабей. Щом жената споменава за необичайния бръмбар, на прозореца тихо се почуква… Обръщайки се, Юнг е изумен да види някакво летящо насекомо, което яростно бие по външната страна на стъклото на прозореца. Той отворя прозореца и хваща неканения гост, влитащ в стаята. При по-внимателно разглеждане се оказа, че насекомото е най-близкият аналог на скарабея, който може да се появи само в местните географски ширини!

Това бил бръмбар скарабей, известен още като обикновен бръмбар (Cetonia aurata). „Ето го вашият златен скарабей!“ – с тези думи Юнг подал насекомото на жената.

Това събитие променило възгледите на пациентката, пробило бронята на нейния характер и разчупило леда в отношенията ѝ с Юнг. Изправена пред едно ирационално събитие, едно малко чудо, тя започнала да изоставя твърдите си нагласи. А всяко отхвърляне на вкоренените убеждени, според Юнг, означава умствено обновление, което често е придружено от символи като за ново раждане. Тези символи могат да се появят в сънищата и фантазиите на пациента.

Скарабеят, класически пример за символ на прераждането, символизира прераждането и промяната според древните египтяни.

Карл Густав Юнг е написал повече от едно произведение за случайностите и съвпаденията. Сред тях са “За синхроничността” и “Синхроничността: акаузален обединяващ принцип” и др.

Говорейки за природата на невероятните съвпадения и явления, Юнг пише, че външното и вътрешното, естественият свят и светът на нашата психика са две паралелни измерения.

Те са като две огледала, отразяващи се едно в друго. Има моменти, когато външният свят ни изпраща някакви знаци, някакви намеци или предупреждения. Но за да разберете истинското им значение, не трябва да търсите рационално обяснение на събитието, а да ги третирате като определени символи, които трябва да бъдат разбрани. Разбрани интуитивно, чрез усещане, а не чрез разум.

От личен опит

Вероника: Тази история започна преди десет години, тогава бях в първи курс, на 18 години.

Веднъж с моя приятел отидохме на почивка в Санкт Петербург и там се влюбих толкова много, че буквално загубих главата си от любов. Празниците отлетяха и аз и моят любим разбираме, че не можем да се разделим – не можем да живеем дори ден един без друг. В резултат на това той дойде с мен в Москва. Състоя се грандиозно обяснение с родителите ми.

Няма да навлизам в подробности, но всичко приключи с това, че аз заминах за Санкт Петербург и след това се прехвърлих там да уча.

Отначало всичко беше прекрасно при нас: страстите бяха нагорещени, емоциите до тавана… И тогава, около две години по-късно, всичко някак постепенно отшумя… Разделихме се, след това се прибрах, всеки започна свой живот.

Неотдавна обаче изведнъж, неочаквано, започнах често да си спомням за този човек, за нашата любов, за нашия живот в Санкт Петербург с него. Не може да ми излезе от главата и това е!  Така силно исках да разбера нещо за него, да го погледна поне с едно око… И тогава ми предложиха да отида от работа в санаториум в Кисловодск. Отидох.

Така се случи, че всички, които почиваха там, бяха възрастни хора. Има само един човек на моята възраст – някаква Света от Санкт Петербург – много мило момиче. С нея веднага станахме приятелки: бяхме заедно през цялото време, разговаряхме и бяхме откровени. Говореше много за мъжа си – къде работи, какъв е по характер, какви болести има, какви проблеми има в семейството… Говореше само за него. Един ден отидохме с нея в интернет кафе, за да проверим имейлите си. И тогава тя казва: „Искаш ли да погледнеш съпруга ми?“ Погледнах екрана и онемях… Беше ТОЙ! Моята голяма петербургска любов!

Мислех, че такива съвпадения се случват само в сапунените опери, но не!Представете си, исках да знам поне едно нещо за него, да го зърна.Така че разбрах и погледнах…

Невероятно, но факт

Жители на шотландско село гледали филма „Около света за 80 дни“ в местното кино.

В момента, в който филмовите герои сядат в кошницата на балона и прерязват въжето, се чува страшен трясък. Оказа се, че балон е паднал на покрива на киното! Точно като по филмите!

А тази история се случва в България, в София… Крадецът, някой си Милко Стоянов, успешно „прочистил“ поредния апартамент, сложил плячката в раница и започнал да се спуска по водосточната тръба – за по-бързо. Изведнъж, когато бил до 2-рия етаж, се чули полицейски сирени. От изненада крадецът отпуснал ръцете си от тръбата и полетял надолу. Точно в този момент под прозорците минавал млад мъж, върху когото се стоварил нещастният крадец.

Полицията пристигнала навреме и отвела и двамата в участъка за всеки случай. Каква е изненадата на служителите на реда, когато в полицейското управление се оказва, че минувачът, върху който се натресъл Милко… също е крадец, когото полицаите не могли да заловят дълго време. Нещо повече, името му СЪЩО било Милко Стоянов.

От личен опит

Санду: Преди няколко години съпругът ми беше неочаквано поканен да замине на дълга командировка в Тайван.Това предложение ни се стовари неочаквано. Спомням си, че съпругът ми се прибра от работа вечерта, седнахме да вечеряме и тогава той каза: „Ето, има възможност да отидем с цялото семейство в Тайпе, столицата на Тайван. Просто трябва да решите спешно! Какво ще кажеш?“ Трябва да призная, че нито аз, нито той не знаехме практически нищо за тази страна по това време! Казвам: „Трябва да помислим, да разберем всичко за този Тайван…“

Но още преди да успея да довърша изречението си, изведнъж по телевизията започна предаване за Тайван! Беше толкова невероятно! А това, което разказаха и показаха там, ни впечатли толкова много, че решихме: „Това е знак свише! Да тръгваме! “ Да вървим и никога да не съжаляваме! „

Когато забележим действията на синхроничността, придобиваме чувство за общност с другите – вече не се чувстваме изолирани и сами. Чувстваме се като част от нещо божествено, обхващащо цялата Вселена, където всичко е подредено не случайно, където всичко е взаимосвързано…

Миговете на синхроничност са малки чудеса

Когато се изучават по-задълбочено такива явления, човек получава усещането, че има нещо повече в тях.

Въпреки че отделните моменти на синхрон може да изглеждат тривиални, когато се разглеждат от по-широка перспектива – тоест, когато вземем предвид ролята, която играят в живота ни – тези моменти стават поразително значими.

Синхронността е връзка, която свързва индивида, с когото се случва конкретно събитие, с нематериална реалност отвъд физическия план, достъпен за нас. Тази иначе невидима реалност е организиращата сила, която лежи в основата и прониква във всички неща във Вселената. Сила, която някои хора наричат ​​“Бог“, „Съдба“, „Еволюция“.

Такива случайности не се случват по прищявка или без причина

Напротив, те винаги се проявяват своевременно и са предназначени да ни напътстват или инструктират или да привлекат специалното ни внимание към определена ситуация. Ето защо те внушават у всеки, който ги срещне убеждението, че животът на всеки отделен човек, колкото и незначителен да изглежда, всъщност е изключително важен, изпълнен със смисъл и цел.

Разбирането на синхроничността, присъстваща в живота, неизбежно трябва да ни доведе до чувство за цел и по-висока обективност. То ни позволява да разглеждаме себе си и другите хора в по-широкия контекст на една хармонично подредена Вселена.

Източник: vk.com, econet

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!