За да постигнат уважението на своите деца, родителите ще трябва да работят усилено
За доброто възпитание на подрастващите деца много възрастни са сигурни, че ако непрекъснато им четат „конско“, ако с повод и без повод се „заяждат“ за грешки и пренебрегват собствения си житейски опит, тийнейджърите ще ги уважават малко повече.
Още толкова са онези, които правят точно обратното – влизат в ролята на приятел и толерират всякакви поведения. Протекцията им е задушаваща, а инфантилното им поведение дразни не само собствените им деца.
Баланс е трудно да се постигне, когато това не се е случило по време на първите седем години – и техните, и нашите.
Ето 5 причини, които пречат на съвременните деца да се съобразяват с нас
Има предостатъчно оплаквания във форумите за родители: „Помощ! Какво да правя? Детето е грубо, държи се лошо с мен, не ме уважава! Какво е това? Защо се случва? Заради влиянието на социалните мрежи и интернет? Или заради моите родителски и възпитателни грешки?“
Има поне 5 основни причини за проблема с неуважението от страна на децата. И всички те, за съжаление, са заради отношението ни към собствените ни деца.
1. Непрекъснато демонстрираме колко сме идеални
Толкова сме нетърпеливи да изглеждаме в очите на нашите растящи деца като идеални същества, че дори не забелязваме как това усложнява отношенията ни. Слушайки всеки ден истории, които задължително започват с: „Аз, например, на твоята възраст …“, в главата на нашето потомство се развива ужасяваща картина: живея в свят, в който всички наоколо правят само правилните неща и никога не допускат грешки.
И изведнъж, в този идеален свят, в това суперсемейство, съм се появил аз – същинско петно върху репутацията и истински срам за всички роднини. Но, колко по-лесна би била връзката с детето, ако вместо това кажем: „О, знаеш ли, аз също имах подобна ситуация. И не изглеждах добре в нея. Но след това, за да я оправя, направих това, това и това…“
И така, с ваша помощ светът на потомството ви не е само черно и бяло. Има шанс всичко да се получи, защото и други хора вече са преживели това, включително техните родители. Представяте ли си, те дори са намерили изход от такава на пръв поглед безнадеждна ситуация. И как да не ги уважаваш след това?
2. Системни обвинения и „натриване“ на носа
Да, възрастните имат житейски опит, който непрекъснато „изтъкват“ пред импулсивните деца, които рядко мислят за последствията от действията си.
„Живял съм по-дълго, което означава, че имам повече опит. Направи каквото ти казвам!“ За съжаление , повечето от разговорите с тийнейджърите се свеждат до посочване на грешка, осъждане на поведението и упрек. Е, и как това може да е от полза? Нашият родителски опит трябва да им помогне да се справят с почти всяка ситуация, да ги научим как да се държат правилно, за да не попаднат отново в нея. А упреците и „натриването на носа“ предизвикват само раздразнение и съпротива, защото са по-скоро самохвалство, отколкото искрено желание да помогнем.
3. Непризнаване на тийнейджърската „експертност“
Трудно ли ви е, скъпи майки и татковци, да признаете, че по някои въпроси детето ви е по-голям специалист от вас? Можете ли да се обадите на потомството си и да го помолите за съвет, като кажете: „Кажи ми, защото разбираш това по-добре от мен“. За едно дете такова признание е равносилно на триумф. И не на последно място – третирате го като равен и показвате уважение. Именно след една такава подобна фраза се разрушават старите отношения и на тяхно място се раждат нови – равноправни. Веднага щом започнете да се интересувате от хобитата и вкусовете на децата, те ще започнат да се интересуват и от вашия вътрешен свят на възрастни.
4. Неуважение към близките
Може всяка минута да изисквате уважение от потомството си, но ако в същото време се отнасяте към баба му и дядо му като към втора категория хора, тогава няма да има резултат. Уважавайте близките, приятелите, уважавайте и себе си, за да може и детето ви да се отнася с нормален респект към вас. Личният пример е от значение, нищо че дъщеря ви вече е с цикъл, а синът ви понякога ползва самобръсначката на баща си.
5. Недоверие към детето
Откъде може да получите сила и мъдрост, за да знаете как да се доверявате на своя тийнейджър? Да вярвате, че дъщерята ще прекара нощта в дома на приятелка, а не в дискотека със съмнителна компания? Как да признаете, че сте „прихванали“ телефона му и четете на воля личните му съобщения? Да се довериш на дете е трудно, особено ако няколко пъти то сериозно е злоупотребило с доверието ви. Но това е необходимо, защото е много трудно да уважаваш майка, която тича с бинокъл след сина си и крещи: „Не ме лъжи! Знам, че не е вярно!“
Скъпи родители, уважението никога не е само едностранно
Този процес е взаимен и това е вярно не само в случая, когато говорим за взаимоотношенията между дете и родител. Все още никой не е успял да наложи уважението по подразбиране. Ето защо, ако искате вашите деца да ви уважават, научете се и вие да ги уважавате в замяна: интересувайте се от мнението им, не навлизайте в личните им граници , не позволявайте на безпокойството ви да вземе връх над здравия разум, не повишавайте тон без причина и не пренебрегвайте молбите им.
Само така ще имате шанс в напреднала възраст да не чуете гневен вик от тях в отговор, да не се „натъкнете“ на триумфалното им желание да „натрие носа“ на „прекалено отворените му родители“ и да не продължите тъжното пътуване до бунището на историята. Само така ще имате шанс да бъдете чути, разбрани и уважавани не само на стари години, но и през целия ви живот.
Източник: www.parentingforbrain.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Защото тази тенденция ни се насажда от запада т.е Испания където децата нямат уважение към себеси даже и към родителите си