Имало едно време…или историята на Коледа

С наближаването на празниците отново ни обзема онова топло, вълшебно чувство, дъл­жащо се на магията на Коледата. И както всяко чудо, тя има своята история… Нека я чуем….

В древността….

Още щом започнал да култивира земята, човекът внимателно наблюдавал траекторията на слън­цето, тъй като от него зависели прехраната и добруването му. Ето защо различните празници, обреди, жертвоприношения и т.н. логично били чествани, когато слънцето достигнело опреде­лена точка от своята орбита, т.е. в дните на лят­ното и зимното слънцестоене.

И така, на деня на зимното слънцестоене, след който дните започвали да стават по-дълги, се отдавало най-голямо значение. Историците се обединяват около мнението, че доста преди римската епоха в Европа се празнувало толкова чаканото възраждане на природата и очаква­нето на новия живот. Според някои източници, огънят и светлината са играли важна роля като символи на тези обреди.

Всички религии, предхождащи християнството, празнували зимното слънцестоене с цел да оку­ражат и да дадат надежда на хората, изплашени от замръзналата земя, липсата на живот и мрака.

Северните народи почитали Ньорд, бога на пло­дородието, и Идун, пазителката на „ябълките на провидението“ храната на боговете. В Ориента се развивал култа към Митра, бога на светлината.

Римляните призовавали Сатурн, бога на плодо­родието и земеделието, чието име идва от ла­тинския глагол Severe (посаждам). Този празник, наречен Сатурнови дни и в началото празнуван основно за да се почете сеитбата, в последствие загубил тази си стойност и станал повод за все­народни веселия от 17 до 24 декември. Гръко-римският поет Лусий (II в. пр. Хр), описвал Сатурновите празници като повод да се пие повече от обикновено, да се правят оргии, да се пее и тан­цува, да се избират крале и да се дава храна на робите. Важното било, че празникът бил всеобщо почитан. Подобно на съвременната Коледа и то­гава се правели подаръци: талисмани, сладкиши или злато, били най-често срещаните. Къщите се украсявали с бръшлян и клонки зеленика.

Възхода на християнството

Въпреки нарастващото влияние на християнската църквата и нейните последователи, техните ли­тургии не успявали да се наложат над съществу­ващите обичаи по време на Сатурновите празни­ци. Този широко популярен празник, дълго време забавял разпространението на християнството. Но неговото разпространение било заплашвано от още един култ, дълбоко залегнал в обичаите на Римска империя: култа към Митра.

В древна иранска религия, Митра бил богът на светлината, символ на целомъдрието и чистота­та, който се борел със злите сили. През II-III в. пр. Хр. култът към него се разпространил в цялата Римска империя и император Аврелий го на­правил официална религия. Римските войници, голяма част, от които последователи на Митра, станали негови посланици и в най-отдалечените Римски провинции.

През IV в. Христииянството е узаконено, като единствената официална религия в цялата Рим­ска империя. За да изкорени езическите култове, християнската църква предприела хитри мерки. Приело се рожденият ден на Христос да се празнува на 25ти декември, което е и датата на зимното слънцестоене. Всъщност празникът на зимното слънцестоене бил най-важният в го­дината според култа към Митра: празнувало се възраждането на „sol invinctus“ (непобедимия бог). Така църквата не се поколебала да обяви и Христос за „sol invinctus“. Християните проце­дирали по подобен начин по време на покръст­ването на други народи: Рождество христово за­мествало други важни езически празници, както празника на Юл при германските племена. Целта била една и съща: да се улесни преминаването от езическите порядки към Християнството.

През VI в. папа Григорий се борил срещу раз­точителните празници, танците и украсата на портите и къщите и го обявил за скромен и ре­лигиозен празник. В Северна и Западна Европа Църквата дълго време показвала резистентност относно възприемането на обичаите от празни­ка на зимното слънцестоене като валидни и за Коледата и по тази причина празникът придо­бил множество вариации.

Коледата през средновековието

През VI в. папа Григорий изпратил Августин на Британските острови, за да покръсти англосак­сонското население. Той издал декрет на мона­сите да интегрират християнските церемонии в традициите на езичниците, но не по драстичен начин. С разпространението на християнство­то Коледата започнала да играе важна роля и в политическия живот на европейските народи. След краха на римската администрация и транс­портната система контактите между суверените станали все по-редки. Така Коледните празници станали подходящ случай за среща между отдел­ните владетели. В цяла Европа християнските крале били коронясвани на този ден. Хората за­почвали всенародни тържества, характерни със своето нечувано прахосничество. Събирали се около големи маси, където ядели, пиели, пеели и танцували. Театралните пиеси и сценичните про­яви били високо ценени в Европа. Те били много забавни, динамични и поучителни. Съдържани­ето им, символично, черпело вдъхновение от преди съществувалите езически порядки. Вмес­то да забрани официално тези прояви, църквата се опитвала да им се противопостави с пиеси и пана, изобразяващи раждането на Исус. Живите ясли, така популярни днес, най-вероятно про­излизат от там. По онова време те били разпро­странени основно в алпийските региони. Тогава фигурите се приготвяли от трохи сух хляб след това изрисувани и лакирани.

Семеен празник

Малко по малко празникът се превърнал в сим­вол на екстравагантност, което не се харесало на пуританите. В Шотландия, през 1583, презвитерианците забранили Коледните празници. Английските пуритани постигнали своята кауза след гражданската война през 1642. Хората били задължени да работят на Коледа, както в обик­новен работен ден. Но някои продължили да празнуват празника семейно. И в крайна сметка кралят премахнал тази забрана. След това Коле­дата продължила да се чества, но много по-дискретно и обичаите започнали да наподобяват онези, които познаваме и днес.

Дори в страни като Италия и Франция, където пуританите нямали особено влияние, Коледата станала празник, на който се събира семейство­то. През XVIII и XIX век традицията за разменяне на подаръци на Коледа или Нова година придо­била нов тласък. Коледните подаръци безспорно са символична проява на даровете, които мъдре­ците принасят на малкия Исус. Още по времето на Цезар хората си разменяли подаръци и дори робите получавали дарове от своите господари.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!