Д-р Тодор Кантарджиев: Когато доктор се превърне в печалбар, и господ не му помага да лекува!

„Изкуших се да цитирам части от интервю с проф. д-р Тодор Кантарджиев – зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология. Той не скрива огорчението си от отношението към лекарите, особено от страна на държавата, но не спестява и истини, които лично аз досега не съм чувала от друг български представител на медицинското съсловие. “

„Реалистично е обществото да се настройва така, че да не уважава печалбарите лекари казва проф. Кантарджиев, – защото ако един лекар стане и печалбар било в частния бизнес, било на държавната работа, която работи, няма как да не се стигне до тук. Когато си печалбар и притесняваш пациентите, като рискуваш здравето им за пари, става нещо много простичко – Господ не ти помага да лекуваш. И като не можеш да лекуваш – караш на една минала слава.

Вярно е, това става с години. Познавам много лекари, които са били преди време много добри, сега вече почти нищо не правят, освен че окепазяват пациентите си, но се носи един слух: „Той е страшен, взе ти мно­го пари и ти обърна внимание!“. Проф. Кантарджиев е уверен, че лекарската професия наистина е свещена, затова тя трябва да се върши с достойнство. И споделя* че неслучайно именно лекарската професия е един­ствената, която изисква научна степен, и че докторатът, който е възприет от векове в чужбина, се дава именно за нещо. Защото лекарят, за да е добър лекар, трябва да се занимава с наука. Иначе, според него, се стига до т.нар. синдром на изчерпването. „Каквото и да направиш, нито медицината е толкова развита, нито ти си толкова подготвен, нито лекарите са богове. Обаче наш свещен дълг е да умират колкото може по-малко и да бо­ледуват колкото може по-малко, за по-кратко време, както и да не ги боли. Това е, което трябва да правим.“

ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА СТОИ ТВЪРДО ЗАД ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Проф. Кантарджиев при помня как едно време хората са знаели, особено държавниците, че ако искат силна държава и благоденстващ народ, трябва да сложат на първо място общест­веното здравеопазване. „Така правя препратка към настоящето – допълва проф. Кантарджиев, – пътеки, търгове, лекарства. Това донякъде не е работа на държавата. По света има рабо­тещи здравни системи, които са напълно частни. Например в САЩ държавни болници са само ветеранските, всичко е частно. Бързата помощ е частна, частни! са най-добрите университети, но има нещо, което е държавно в САЩ и това може би нашите политици не го знаят. Това е Центърът по контрол на забо­ляванията в Атланта – държав­на институция с много големи правомощия, която контролира инфекциите най-вече. Но по този начин държавата прави контрол във всички болници, във всички здравни служби, във всички здравни практики, навсякъде. Според него приоритет на дър­жавната институция трябва да е общественото здраве, а не пътечките, които са работа на осигурителния фонд, на касата, нито медицинското образование – качеството му е задължение на университетите.

ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В МОМЕНТА СА ВЪТРЕБОЛНИЧНИТЕ ИНФЕКЦИИ

Проф. д-р Тодор Кантар­джиев е национален консултант по микробиология, от негова професионална гледна точка той смята, че един от най-големите проблеми в българското здравеопазване в момента са вътреболничните инфекции И разказва неща, които ние обикновените хора, няма как да забележим. „Тези вътреболнични инфекции са много, дори и в напредналите държави – пояснява специалистът. – При нас се крият и знаете ли защо? Защото ако. не се крият, идват едни хора – РЗИ и започват да глобяват старшите сестри. Една женица, която работи там за 400 лева този хуманен труд, отдава си здравето и да я глобиш 100 лева – не може така! – възмущава се д-р Кантарджиев. Й пак компетентно разяснява, че нещата трябва да се случват по друг начин, а ние да се учим от западаналите държави. Той ни уверява, че истинските специалисти трябва да се опитат да усвоят този опит, „а не хора, които отиват веднъж в командировка и се връщат пълни с идеи“. Според него трябва да се смени философията 3 цялата тази ситуация, защото вътреболничната инфекция си е проблем на болницата. Болнич­ните екипи – лекари и сестри, трябва да припознаят този про­блем като свой и да не крият, а да се борят тези инфекции все повече да намаляват. „Защото когато регистрираш, че на бо­лния се е зачервило мястото, откъдето влиза системата за вливания, това е вътреболнична инфекция. Тя не е страшна, но само ако се грижиш добре за тази инфекция, само тогава микробите няма да тръгнат по другите болни в стаята. Ако ти си затваряш очите, че това не е инфекция, ако не се вземат мерки, тогава всички ще се заразят с нея. Много често като чета лекции на колеги – общопрактикуващи лекари, които се сблъскват с този проблем, аз ги питам: „Може ли да вдигне ръка колегата, който е видял мъж, излязъл от урологична клиника без уроинфекция“ . Досега не съм срещал колега да докладва за такъв случай“.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Тема с продължение…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!