Една секунда преди катастрофата: Какво е прединсултно състояние?

Как да разпознаете прединсултно състояние? Кои са факторите, които го предизвикват? Превенция и методи на лечение

Прединсултно състояние е термин, който се използва за описание на преходна исхемична атака. Приблизително двама на всеки трима души, които са имали прединсултно състояние, в крайна сметка ще получат инсулт.

Инсултът е едно от най-опасните заболявания, водещо в повечето случаи до инвалидност, ограничаване на двигателните и умствени възможности на човек.

Това заболяване буквално разделя живота на преди и след. Преди – активен човек с планове за бъдещето, след – човек, изгубил свободата си, заседнал в разбито тяло и нерадостно ежедневие, казва д-р Елена Беленко, невролог-вегетолог.

Състоянието преди инсулт, известно още и като преходна исхемична атака или прединсултно състояние, се разбира като краткосрочен провал в доставката на кислород и хранене на нервните тъкани на мозъка. Състоянието е спешно и изисква незабавна и квалифицирана лекарска помощ. Не е възможно да се определи „на око“ – картината е много подобна на самия мозъчен удар.

Това състояние не е първично, а е следствие от други процеси.

„За да се стигне до такава голяма катастрофа за мозъка, като инсулт, трябва да са налице редица фактори“, предупреждава специалистката.

Провокиращи фактори за прединсултно състояние

Първо, отбелязва д-р Елена Беленко, това е състоянието на кръвоносните съдове и нивото на холестерола в кръвта.

„При високо съдържание на така наречения лош холестерол (това са липопротеините с ниска плътност) се създават условия за образуване на атеросклеротични плаки. С течение на времето това отлагане може да доведе до образуването на кръвен съсирек. Големите съсиреци ще попречат на кръвния поток. Ако един от тези големи съсиреци е в артерията, която захранва мозъка, ще настъпи исхемия (намалено кръвообращение) на мозъчната тъкан”, казва невроложката.

Съществува и заплаха от отделяне на кръвни съсиреци от всякакъв размер. Това състояние се нарича тромбоемболизъм. Такъв отделил се кръвен съсирек, от която и да е част на съдовото русло, може отново да запуши съдовете на мозъка. Това ще причини сериозна катастрофа за здравето, предупреждава лекарката.

Второ: развитие на вазоспазъм, сърцебиене и нарушение на сърдечния ритъм

„С развитието на такива състояния се увеличава рискът от отделяне на вече споменатите кръвни съсиреци. Причината е повишаване на активността на симпатиковия отдел на автономната нервна система. Тази част от нервната система има прекомерен активиращ ефект върху сърцето, нарушавайки неговия ритъм. Това също води до спазъм и постоянна вазоконстрикция “, казва Беленко.

Хиперактивирането на симпатиковия отдел възниква при условия на стрес

Стресът може да бъде предизвикан от:

• психо-емоционални фактори;
• липса на почивка;
• липса на нощен сън;
• тежки вирусни натоварвания.

„Ако някой от тези фактори е хроничен, стресът ще премине от категорията на положителен и тонизиращ в категорията на увреждащ и такъв, който причинява постоянно възбуждане на симпатиковия отдел. В резултат на това е налице отрицателен ефект върху сърдечно-съдовата система“, казва невроложката Беленко.

Освен това, зависимост като тютюнопушенето също представлява активиращ фактор за вазоспазъм.

Прединсултно състояние: как да го разпознаем

За да се проследи появата на всички тези фактори, които могат да доведат до инсулт, са необходими определени изследвания и прегледи, обяснява специалистката.

„За да определите нивото на лошия холестерол, трябва да направите кръвен тест за неговото съдържание. При високи нива кардиологът ще може да предпише лекарства, които намаляват и контролират растежа на тези нежелани липопротеини“, отбелязва д-р Беленко.

За да се оцени състоянието на симпатиковия отдел на автономната нервна система, ще помогне преглед – анализ на вариабилността на сърдечната честота или кардиоритмография. Не я бъркайте с електрокардиограма. Известно на мнозина, ЕКГ показва работата на сърцето, оценява сърдечния ритъм. А анализът на вариабилността на сърдечната честота ще покаже как работата на сърцето се осигурява от автономната нервна система и ще помогне да се оцени състоянието, включително симпатиковия отдел, обясни Елена Беленко. Невролог със специалност вегетология ще може да извърши такъв преглед, както и да вземе мерки за подпомагане на симпатиковия отдел.

„По този начин поддържането на нормални нива на холестерола, липсата на лоши навици като тютюнопушене и балансираното функциониране на автономната нервна система ще осигурят добра функция на мозъка и ще випредпазят от инсулт“, обобщава Елена Беленко.

Вместо заключение: няколко важни аларми за прединсулт

Добре е да се знаят предупредителните знаци при инсулти на задната циркулация, които са най-често увреждат мозъка.

Инсулт на задната циркулация възниква в задната част на мозъка. Това се случва, когато кръвоносен съд в задната част на мозъка е блокиран, причинявайки смърт на мозъчни клетки (наречена инфаркт) в областта на блокирания кръвоносен съд. Този тип инсулт може да бъде причинен и от разкъсан кръвоносен съд в задната част на мозъка. Когато се случи, се появяват няколко симптома и те могат да бъдат много различни от симптомите, които се появяват в кръвообращението в предната част на мозъка (наречени инсулти на предното кръвообращение).

Симптомите включват:

• Световъртежът, като стаята, се върти;
• Дисбаланс;
• Едностранна слабост в ръцете или краката;
• Неясен говор или дизартрия;
• Двойно виждане или други проблеми със зрението;
• Главоболие;
• Гадене и/или повръщане.

Много е важно когато всички тези симптоми, или само част от тях, се случат, ако заради тях човек загуби равновесие и падне, да се потърси лекарска помощ. Повече от 90% от хората ги пренебрегват – падат, стават и продължават, докато не бъдат поразени от по-сериозен и животозастрашаващ мозъчен удар.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!