По време на кавга се отделят цифотоксини – РАЗБЕРЕТЕ защо това е опасно

Ако нивото на цитотоксини постоянно е повишено, могат да се развият заболявания като артрит, диабет, сърдечни заболявания и рак

Емоциите (от лат. emoveo – разтърсвам, възбуждам) са субективни реакции на човека и висшите животни към всякакви външни и вътрешни стимули.

Всеки човек, в една или друга степен, постоянно изпитва различни емоции. Когато изпитваме каквато и да е емоция, ние забелязваме, че това преживяване се отразява на дишането и мускулите. Например, дълго преживяване на тревожност води до напрежение в мускулите на врата, трапецовидние мускули и диафрагмата.

Това е нездравословен тип напрежение, което може да допринесе за развитието на проблеми като тензионно главоболие, синдром на темпоромандибуларната става, болки в гърба, проблеми с дишането, което води до вентрикуларен септален дефект, проблеми на сърдечно-съдовата, централната нервна система и други здравословни проблеми.

Някои хора смятат, че напрежението се повишава по време на спор

Да, това чувство не е измамно – точно така се случва.

Освен това, не е необходимо да се карате непрекъснато – достатъчно е да мислите за кавгата една, две или пет седмици след като се е случила, пише American Journal of Psychophysiology. Следователно народната мъдрост правилно казва: каквото било – било.

Половинчасовата кавга с любим човек, която се случва всеки ден, почти напълно изключва способността на тялото да се самолекува. Учени от държавния университет в Охайо установиха, че при хората, които постоянно се карат с партньорите си, раните заздравяват по-бавно. Изследователите, използващи специално устройство, причиниха микроизгаряния на кожата на предмишницата. Когато партньорите бяха помолени да говорят за причината за бурна кавга, която някога се е случила, раните зарастваха с 40% по-бавно.

Учените обясняват тези резултати с факта, че по време на кавгата (и изобщо – по времето, в което се сещаме за нещо лошо) се отделят цифотоксини – молекули, които са индикатори за възпалителен процес.

Ако нивото на цитотоксини е постоянно повишено, могат да се развият заболявания като артрит, диабет, сърдечни заболявания и рак.

При човек, който изпитва и дълго време преживява отрицателна емоция, е възможно да се фиксира промяна в електрическата активност на мускулите на лицето. Някои не особено добри промени се наблюдават и в електрическата активност на мозъка, във функционирането на кръвоносната и дихателната система.

Пулсът на ядосан или уплашен човек може да бъде с 40 до 60 удара в минута по-висок от нормалното

Такива драстични промени в соматичните показатели, когато човек изпитва силна отрицателна емоция, показват, че почти всички неврофизиологични и соматични системи на тялото са включени в този процес. Тези промени неминуемо засягат възприятията, мисленето и поведението на индивида, а в екстремни случаи могат да доведат до соматични и психични разстройства.

Как основните емоции влияят на тялото?

Радост

Когато се радваме, тялото става леко, разширява се и ние буквално летим от щастие. Всички други емоции го свиват, притискат го и добавят тежест. Дори амебата – най-простият организъм, се свива, за да се защити от опасност.

Страх

Представете си следната ситуация: вървите по улицата и чувате екстремно свистене на спирачки на кола, която е някъде зад вас. Какво чувствате? Почти веднага се усеща едно свиване в слънчевия сплит. Казват: „парализиран от страх“, „краката са като подкосени“ (особено в коленете). Това са зоните на страх. Всяко чувство, изпитвано от човек, има определени зони на напрежение в тялото. Винаги дишаме така, както се чувстваме. Затова при изразен страх дишането винаги спира.

Гняв

Образът на разгневен човек е съвсем конкретен: стиснати челюсти, дълбоко и тежко дишане. Вратът е напрегнат, особено страничните повърхности, както и гърдите и ръцете (като при удар). Това са всички зони на гняв.

Негодувание

Негодуванието е неизразен гняв, който поради определени обстоятелства не може да бъде освободен. Следователно, зоните на негодувание включват зони на гняв. В допълнение, негодуванието стиска гърлото (буца в гърлото). От негодувание дъхът спира и сърцето боли.

Емоцията активира автономната нервна система, която от своя страна влияе върху ендокринната и неврохуморалната система. Умът и тялото изискват действие. Ако по една или друга причина поведение, адекватно на емоцията, е невъзможно за индивида, той е заплашен от психосоматични разстройства.

Каквато и да е емоцията, която изпитва човек – силна или едва изразена – тя винаги предизвиква физиологични промени в тялото му. Тези промени понякога са толкова сериозни, че не могат и не трябва да бъдат пренебрегнати.

Източник: www.delfi.lt

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!