Смогът причина ли е за повече случаи на ковид?

Болните от ковид са притеснително много и през летния сезон. Този растеж свързан ли е с градския смог и дима от горските пожари?

Смогът не може и няма да повлияе нито на заболеваемостта, нито на откриването на коронавирус. Когато в града се появи смог, се препоръчва да прекарвате по-малко време на улицата. Ако хората следват тези препоръки, броят на контактите и съответно заболеваемостта ще намалее. Замърсяването с дим и градски изпарения не влияе на ефективността на тестовите системи, независимо дали става въпрос за PCR тест или вземане на кръв за антитела срещу COVID-19, така че смогът също не може да повлияе и на степента на откриване на нови случаи на ковид.

Лекарите очакват пожарите да не повлияят на тежестта на коронавируса. Новите щамове и субщамове практически не засягат белодробната тъкан, въпреки че увреждат главно дихателните пътища. Смогът съдържа много различни химикали, които могат да раздразнят бронхите и неврорецепторния апарат, така че алергичната реакция е възможно да се прояви под формата на бронхоспазъм (пристъпи на кашлица, подобни на бронхиална астма). Кашлицата може да бъде по-изразена поради допълнителния дразнещ ефект на смога, но няма да влоши хода на заболяването. На пациенти с ковид често се предписват лекарства за инхалации, които ще помогнат за облекчаване на проблеми с дихателните пътища, причинени от смога.

Смогът също така няма да повлияе на протичането на постковид синдрома – постковид реакцията е с различна патогенеза и автоимунен компонент. Ако обаче дишате смог за дълъг период от време, например в рамките на един месец, тогава последствията ще се развият.

От гледна точка на статистиката димът също няма да повлияе на броя на хоспитализираните. Но маските са ефективна мярка за защита в случай на смог. В същото време е вероятно те да помогнат за намаляване и на вирусния товар.

За кого е опасен градския смог и може ли да се ограничи вредното му въздействие?

Смогът е сериозна опасност за здравето. Продуктите от горенето съдържат не само сажди (продукт на непълно изгаряне, първият доказан канцероген, вредата от който е открита през 1775 г.), но и въглероден окис, един от най-токсичните компоненти.

Смогът представлява най-голяма опасност за децата, възрастните хора и пациентите, страдащи от сърдечно-съдови и респираторни заболявания (астма, бронхит, емфизем).

Той може да причини главоболие, задух, затруднено дишане и възпаление на лигавиците.

„Първите признаци на отравяне със смог са замъглено зрение, загуба на слуха, лека болка в челото, световъртеж, усещане за пулсиране в слепоочията, намалена координация и мислене“, казва д-р Александър Карабиненко, професор от катедрата по болнична терапия на Руския национален изследователски медицински университет „Пирогов“. „По-късно може да има възпалено гърло, кашлица, пристъпи на задушаване, сълзене на очите, болка в гърдите, замайване и главоболие, гадене и повръщане, сърцебиене и повишено кръвно налягане.“

Професорът отбеляза, че смогът има кумулативен ефект. „Поради отслабване на защитните сили на лигавиците, токсичните ефекти и хроничните възпаления в дихателните пътища под въздействието на токсичните частици, се увеличава рискът от развитие на остри инфекциозни заболявания: ТОРС, фарингит, ларингит, трахеит, бронхит, пневмония. Също така се повишава риска от развитие на хронични заболявания на дихателната система, включително хроничен бронхит, бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Най-страшната последица от продължителното излагане на смог (месец или два, цяло лято) е увеличеният брой на онкологични заболявания “, подчерта терапевтът.

Как да се предпазите?

Напускането на града поне през уикенда е най-доброто решение за деца, бременни жени, възрастни, болни и отслабени хора.

По-рядко отваряйте прозорците и ако е възможно използвайте системи за овлажняване и пречистване на въздуха. Ако имате нужда от проветряване на помещението – сложете на прозорците и вентилационните отвори влажна кърпа и я сменяйте периодично.

По-често извършвайте мокро почистване в жилищните помещения и работните места. Можете да поставите там съдове с вода, за да увеличите влажността на въздуха.

Ограничете физическата активност, която прави дишането по-често и по-дълбоко.

Опитайте се да не излизате навън сутрин. Тогава опасните примеси са „притиснати“ към земята. До обяд земята се затопля и възходящите въздушни течения издигат вредните вещества нагоре.

Взимайте душ възможно най-често и изплаквайте носа и гърлото.

Носете маска в случай на по-интензивен градски смог.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!