8 основни въпроса за антибиотиците

Имаме нужда от антибиотиците, за да оцелеем, но неконтролираният им прием може да започне нова глобална епидемия

За антибиотиците е казано и писано предостатъчно. Въпреки това, повторението на някои основни факти никога не е излишно. На осем въпроса за антибиотиците, и митовете свързани с тях, отговаря Маргарита Провоторова, водещ експерт в Центъра за молекулярна диагностика към Централния изследователски институт по епидемиология на Роспотребнадзор.

Защо антибиотиците не могат да лекуват настинка и грип?

Антибиотиците, или по-точно антибактериалните средства, както подсказва името, действат само и изключително върху бактериите. Антибактериалните лекарства не действат на грипните вируси, както и на всички други разновидности от вируси.

Маргарита Провоторова

Приемът на антибиотици има смисъл само когато е налице бактериална инфекция. Изглежда, че всичко е просто. Но и тук има много погрешни схващания.

Антибиотиците не могат и не повлияват температурата, продължителността на кашлицата и като цяло не са в състояние по някакъв начин да повлияят на проявите на вирусната инфекция. Може да се изненадате, но остатъчната кашлица след вирусна респираторна инфекция е възможно да продължи дълго време, при някои пациенти до един месец. И това не е индикация за започване на антибиотична терапия, ако няма други признаци на бактериална инфекция. Между другото, промяната на цвета на сополите в зелено в повечето случаи също не е симптом на бактериалната природа на заболяването.

Антибиотиците са лекарства. И сами, без консултация с лекар, в никакъв случай не трябва да гадаете дали става въпрос за „вирусна или бактериална“ инфекция.

Трябва ли антибиотиците да се предписват от лекар?

И може ли „на око“ да се определи естеството на заболяването? Знаете ли как се различават клинично вирусните и бактериалните инфекции? Има повече от двеста известни вируси, които могат да причинят само респираторни прояви (сополи, кашлица, хрема, треска). Жалко е, разбира се, че няма магическо хапче за настинка, но при тях и антибиотикът не помага. Само лекар, след като прегледа пациента и оцени състоянието му, може да вземе решение за назначаването на каквито и да е лекарства. И, разбира се, изписването на антибиотици трябва да бъде обосновано и според показанията. Не напразно те се продават само с рецепта и в момента са забранени за свободна продажба.

Трябва ли да приемаме пробиотици след прием на антибиотици?

Историята на пробиотиците, чревната микрофлора и влиянието й върху нашето здраве и имунитет определено е тема за дискусия. Както не си приличаме, така и съставът на нашата микробиота не е същия дори и сравнена с човек, с когото живеем заедно, имаме подобни навици и приемаме почти една и съща храна. Много изследователи дори сравняват състава на микрофлората с пръстовите отпечатъци, толкова е индивидуално. Видовото разнообразие на добрите бактерии в червата достига 2,5 хиляди и зависи от много фактори. Един от основните е диетата. Следователно, няма единни мерки за възстановяване на микрофлората след прием на антибиотици.

Между другото, твърдението, че медицината, базирана на доказателства, е на мнение, че пробиотиците са неефективни, не е съвсем вярно. Има доказателства от авторитетни проучвания за ползите от приема на някои щамове пробиотици, но в различни клинични ситуации и за определен щам. Например, при възрастни с пътническа диария, Lactobacillus acidophilus и Bifidumbacterium показват добър ефект. При висок риск от развитие на диария, причинена от c.difficile, Lactobacillus rhamnosus и Saccharomyces boulardii също са препоръчителни. Но за обикновен човек е трудно да се ориентира и да прецени трябвали и какви точно пробиотици да приема.

Ето защо, ако искате да укрепите имунитета, по-добре е да обърнете внимание на здравословните храни. Уверете се, че диетата съдържа натурални кисели млека, ферментирали зеленчуци, кефир, ацидофилус. Задължително яжте точно този вид храни. И не забравяйте за пребиотиците, които включват бобови растения (леща, боб, нахут), зърнени храни (овесена каша, елда, кафяв ориз, ечемик), както и пресни зеленчуци и плодове. Те са основата, върху която добрите бактерии могат да се размножават. Има резултати от достатъчен брой изследвания, според които: хората, които ядат 30 вида растителни храни през седмицата, имат по-голямо видово разнообразие от полезна микрофлора и са по-малко податливи на развитие на редица заболявания, включително алергии, в сравнение с тези, които консумират 10 вида такива продукти.

Защо не се спира приема на антибиотици веднага щом се почувстваме по-добре?

Продължителността на курса на лечение, както и изборът на лекарството се определят от лекаря и зависят от вида на заболяването. Съвременните антибактериални лекарства са много ефективни и могат да се използват като курсове с различна продължителност, а в някои случаи еднократно. Например, курсът с неусложнена бактериална инфекция на дихателните пътища може да бъде не повече от 3-5 дни. Но лечението на хронично възпаление на костната тъкан (остеомиелит) може да продължи няколко месеца.

Вярно ли е, че антибиотиците могат по някакъв начин да повлияят на ефективността на оралните контрацептиви?

Действително, публикувани са данни, че едновременното приложение на някои антибактериални лекарства може да намали ефективността на хормоналните контрацептиви. Антибиотиците могат да ускорят метаболизма на лекарствата, като по този начин намаляват концентрацията на хормони в кръвта много по-бързо от очакваното. И контрацептивният ефект е намален. Ето защо, ако приемате орални контрацептиви, определено трябва да уведомите Вашия лекар за това и допълнително да използвате бариерни методи за контрацепция по време на целия курс на антибиотично лечение.

Някои хора избягват да приемат антибиотици, защото не искат да се „тровят“ излишно. Може би са прави?

Това е още една от крайностите и митовете, които съпътстват антибиотиците. Антибиотиците, като всяко лекарство, дори и като „безобидното“ хапче за глава, имат показания и противопоказания. И, разбира се, някои пациенти могат да развият нежелани странични ефекти. Всичко това е описано в инструкциите и Вашият лекар трябва да е наясно. Следователно, да се каже, че антибиотиците са надарени с някаква специална токсичност и е по-добре да се въздържаме от приема им, е малко погрешно. Най-опасен и токсичен е неразумният прием, когато няма индикации и ние сами си предписваме лекарства или приемаме антибиотици по съвет на приятели, познати и т.н.

Но ако са ви предписани антибиотици, значи определено имате бактериална инфекция. И без тях на организма ще му бъде по-трудно да се справи с инфекцията.

Има ли хора, които не трябва да приемат антибиотици?

Има едно сериозно противопоказание – алергична реакция към някаква група антибиотици. Например, макролиди или цефалоспорини. Въпреки това, други групи все още могат да бъдат приети. Само квалифициран лекар може да прецени какво е правилното решение.

Защо антибиотичната резистентност е опасна?

Всъщност образуването на бактерии, устойчиви на антибиотици, е най-неблагоприятният и ужасен сценарий. Но, уви, е много, много вероятен. Само си представете свят, в който всеки контакт с бактерия може да завърши със смърт. Разнообразието на бактериите активно се разраства, придобивайки нови мутации, които им позволяват да се адаптират към по-трудни условия на живот, включително да поддържат патогенната си активност, докато се приемат антибиотици. Бактериалните щамове, които са станали резистентни към антибактериални лекарства, също имат конкурентно предимство – тоест те активно се размножават и предават тези мутации на нови поколения бактерии. Такива резистентни патогени се наричат ​​супербактерии.

Според публикувани данни на СЗО, смъртността поради инфекция, свързана с резистентни на антибиотици микроорганизми, сега достига 700 000 души годишно. Голям брой инфекциозни заболявания се лекуват много по-трудно и по-дълго поради резистентността на бактериите към антибиотиците. И в бъдеще тази тенденция ще продължи, ако не се спре неразумното предписване на антибиотици, особено при продължителен курс на лечение.

Ако в близко бъдеще не бъдат предприети глобални мерки за предотвратяване развитието на микробна резистентност, тогава до 2050 г. прогнозираната смъртност може да достигне 10 милиона годишно. Това е смъртност много по-висока от онази, която COVID-19 причинява в момента.

Източник: kp.ru

Оценете статията
Оценка 5 от 2 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.