Запек, хемороиди и анален секс: 12 глупави въпроса към проктолога

Посещенията при проктолога все още се считат за доста интимно събитие, въпреки че не се различават много от срещите с гастроентеролога, гинеколога или уролога

Междувременно, проктологията се занимава с много важен аспект от нашето здраве – здравето на ректума, ануса и параректалната област. Зададохме 12 глупави и не чак толкова глупави въпроси на проктолога Роман Соркин: @dr_sorkin.

1. Как да ходим по голяма нужда?

Първо, акането (нека си го кажем направо) е нещо нормално и много полезно за организма (стига да не се случва прекалено често или твърде рядко). Второ, по време на изхождане тазът трябва да е под нивото на коленете, защото правото черво всъщност не е много право. Има мускули, които го дърпат в различни посоки и го извиват, за да създадат допълнителни механизми за задържане на съдържанието. А когато коленете са по-високо от таза, мускулите, които огъват червата, се отпускат и то се изправя. Така актът на дефекация е много по-бърз и по-удобен.

На трето място, след дефекация не трябва да използвате хартия, а да се измиете с топла вода. Ако това не е възможно, тогава можете да употребите мокра тоалетна хартия или мокри кърпички. В същото време последните не могат да се изхвърлят в тоалетната, тъй като не се разтварят (въпреки уверенията на производителя). Освен това те трябва да са възможно най-хипоалергенни, без никакви аромати и други допълнителни съставки.

2. Колко често трябва да ходим до тоалетната?

Варианти на нормата – от три пъти на ден до веднъж на два-три дни. Това е поне три пъти седмично. В този случай консистенцията на изпражненията трябва да е мека, но и леко релефна. Ако ходите рядко, и в същото време в изпражненията има отделни твърди бучки, или то е с нормална форма, но е твърдо, което съответства на първия или втория тип консистенция според скалата на Бристол (скала за формата на изпражненията), това вече е запек. Ако ходите по-често до тоалетната, може да имате проблеми с кожно дразнене около ануса. Това обикновено се дължи на прекалено хлабави изпражнения.

3. Какво да правим при постоянен запек?

В идеалния случай при постоянен запек трябва да отидете на гастроентеролог, но има някои неща, които можете да направите сами. Много хора получават запек, защото диетата им не е достатъчно балансирана. Много е важно да съдържа поне 15-30 грама чисти фибри. За да не изпаднете в хранително разстройство, когато се опитвате да преброите фибрите в менюто, ви съветвам да ядете порция зеленчуци с всяко хранене и редовно да си набавяте плодове за десерт. Това ще бъде достатъчно.

Количеството на консумираната вода, според клиничните препоръки, вече не оказва голямо влияние върху дефекацията и консистенцията на изпражненията, но само ако имате нормален воден баланс. Ако пиете малко вода, тогава увеличаването ѝ в диетата, разбира се, ще помогне за установяване акта на дефекация и ще направи изпражненията по-меки.

Съветите от първия въпрос за правилната позиция за ходене до тоалетната също ще помогнат. Запекът не винаги е свързан с храната и начина на работа на червата. Доста често причината е некоординираната работа на мускулите на тазовото дъно и мускулите, които участват в дефекацията, или структурните особености на мускулите на ректовагиналната преграда. Ако се разминават, тогава там се образува „джоб“, който се нарича ректоцеле.

И разбира се, за да работят правилно червата, трябва да бъдете физически активни.

4. Нормално ли е честото пърдене?

Като цяло се смята, че ако пърдите до 20 пъти на ден, това е нормално и всичко е наред с тялото ви. Ако пърдите повече от 20 пъти на ден, тогава, първо, е странно да броите количеството по принцип: това може да е признак на тревожност или някакво друго разстройство. Разбира се, винаги можете да отидете при гастроентеролог, за да разберете какво не е наред. Но не бих разгледал критерия за миризма, защото всеки човек има свое собствено възприятие.

5. Наистина ли хемороидите се появяват заради заседнал начин на живот или работа?

Нека започнем с факта, че всеки човек има хемороидална тъкан. Аз имам, ти имаш и всеки, който чете този текст, също има. И рано или късно – това се дължи на заседнал начин на живот, както и заради наследственост и по много други причини – тъканта започва да се разтяга. Когато това се случи, което може да бъде придружено от запек и повишен тонус на вътрешния сфинктер, там тече повече кръв, на която ѝ е трудно да се отдръпне. В резултат на това тъканта се разтяга толкова много, че мускулите и връзките, които я държат в хемороидния канал, отслабват и хемороидалната тъкан започва да се плъзга по канала и да изпада от ануса.

Съответно, ако седим дълго време, тогава в малкия таз се натрупва кръв, настъпва застой на кръвта и тъканта се разтяга още повече. Така че да, „заседналите“ хора всъщност са по-склонни да се сдобият с хемороиди.

6. Как се лекуват хемороидите днес? Кои методи не работят?

Излекуването на хемороиди е почти невъзможно. За да се премахне тази твърде болезнена анатомична структура, ще помогне само операцията. Това може да са нискотравматични, минимално инвазивни процедури, но всички те са операции по същество.

Медикаментозната терапия в случай на хемороиди премахва само симптомите и не прави нищо с хемороидната тъкан. Но, за да се облекчи обострянето им и дефакцията, понякога е достатъчно да се нормализира начина на живот. Заради това хемороидите ще започнат да притесняват човек много по-рядко.

Определено, онова което не работи и никъде другаде, няма да донесе облекчение и при хемороиди. Например хомеопатията. Важно е да се каже, че често проблемът изчезва от само себе си. Хората може да изкупят и да вкарат в ануса си всичко, което не ги осакатява, и да си мислят, че това „магическо хапче“ е помогнало. Не, те просто са изчезнали от само себе си – заради промени в начина на живот, или заради това как се поддържа хигиената на ануса.

Разбира се, най-добре е да отидете на лекар, ако хемороидите са чести и са твърде болезнени. Всеки вид лекарство има различни компоненти, които помагат по един или друг начин при определена група симптоми.

7. Вреден ли е аналният секс за здравето? Как да го направим възможно най-безопасен?

Аналният секс е свързан с рискове, сред които най-честите са наранявания, разкъсвания и обостряне на проктологични заболявания. В същото време, ако правите анален секс без презерватив, вероятността да получите инфекция, която се предава по полов път, е няколко пъти по-висока, отколкото при незащитен вагинален секс. Има и човешки папиломен вирус (HPV): той се размножава в аналния канал, което може да доведе, наред с други неща, до рак на ануса. Разбира се, това заболяване е много по-рядко от рака на маточната шийка.

За да се направи аналният секс безопасен, на първо място е необходимо доброволно взаимно съгласие.

Второ, не забравяйте да използвате презерватив и много лубрикант (тук слюнката не е подходяща).

Третият момент е, че не трябва да се пие алкохол или да се взимат лекарства за облекчаване на болковия синдром. Така ще можете да усетите навреме, ако нещо се обърка. По същата причина не бива да се използват анестетични лубриканти.

И, разбира се, трябва да бъдете възможно най-внимателни със сфинктера – мускула, който затваря ануса. Прелюдията е много важна, за да може партньорът ви да се отпусне нормално.

8. Какво може да означава аналния сърбеж?

Аналният сърбеж е доста сложен и разнообразен проблем в проктологията, тъй като е на кръстопътя на няколко специалности – проктология, дерматология и дори понякога алергология.

Ако говорим за проктология, тогава аналният сърбеж може да бъде свързан с хемороиди: увеличавайки се, те попадат в ануса и нарушават неговата стегнатост. Oтделеното от червата се отлага върху перианалната кожа и я дразни. Същите тези секрети могат да доведат до образуването и на анални фисури.

Понякога външните хемороиди пречат на нормалната хигиена след изхождане, особено ако хората не се мият, а използват суха тоалетна хартия. Това също може да причини сърбеж. В допълнение, сърбежът на ануса може да бъде свързан с инфекции, предавани по полов път, недостатъчност на сфинктерите на ануса и по-рядко заради липса на желязо или тироид-стимулиращ хормон (TSH). Да не забравяме и за паразитите, като глисти и други подобни: те могат да изпълзят от ануса през нощта, да снасят яйца и да дразнят кожата.

Ако имате сърбеж и той не минава в рамките на няколко дни, въпреки че миете и мажете с какво ли не, това е причина да отидете на лекар.

9. Какви са признаците на рак на дебелото черво? Кой е изложен на риск?

На първо място, освобождаването на кръв от ануса. За съжаление този вид рак засега няма специфични симптоми. Когато има обилни изхвърляния на кръв, болка, промени в изпражненията (запек, който преминава в диария), като правило вече е ясно, че човекът е болен. Можете да се предпазите от този вид рак, ако навреме се извършва скрининг. Обикновено се препоръчва на хора над 45 години, но възрастта на началото е различна, в зависимост от това в коя рискова група сте.

Вие сте изложени на риск, ако роднини от първа линия са имали рак на дебелото черво, големи или множество полипи – това е причина за по-ранен скрининг. Или ако имате полипи с тежка дисплазия, или ако са по-големи от един сантиметър, или ако имат различна структура на влакната (хистологът ще каже това след вземане на биопсия), или ако има два или повече вида полипи. Случва се и заради наследени и генетични истории, като фамилна аденоматозна полипоза или синдром на Линч.

Някои изследователи могат също така да включат тук синдрома на наследствения рак на гърдата и яйчниците, особено с мутации в определени гени, и улцерозния колит и болестта на Крон, които са доста често срещани днес. Освен това има доказателства, че колкото по-голямо е поражението, толкова по-голям е рискът. Например, ако цялото дебело черво е засегнато от улцерозен колит, рискът се увеличава от 5 до 15 пъти. И разбира се, тук добавяме и честото облъчване на органите на коремната кухина и таза. Както и кистозната фиброза, която също може да увеличи рисковете от рак на дебелото черво.

Още веднъж – единствената отлична адекватна превенция днес е извършването на скринингови колоноскопии на определена възраст и редовно да се прави тест за окултно кървене от храносмилателния тракт.

10. Колко често трябва да се посещава проктолог?

Зависи от възрастта на пациента. И като цяло тази закономерност, ако няма сериозни проблеми или следоперативно проследяване, е обвързана с намаляване на рисковете от развитието на рак.

До 45 години, ако нямате оплаквания, не е задължително да посещавате проктолог. Ако има оплаквания, тогава не е нужно да чакате определен период: трябва да отидете веднага щом се появят.

11. Как да се подготвим за прегледа? И какво може да се направи, за да бъде той по-удобен?

Всъщност, в това няма нищо свръхестествено и сложно. Определено не е необходимо да се прави клизма или да се взимат лаксативи. Достатъчни са няколко микроклистера, които лекарят ще даде при срещата.

Ако не трябва да извършвате никакви манипулации, например сигмоидоскопия, или ако отивате на втора среща, тогава изобщо не е необходима кой знае каква предварителна подготовка. Сутрешното изхождане ще е достатъчно, тъй като физиологично мястото, което проктологът разглежда, е без изпражнения.

Що се отнася до комфорта, много зависи от клиниката и самия проктолог. Но като цяло трябва да се настроите, че проктологът е просто лекар. Той редовно вижда огромен брой задници и в това няма нищо срамно, страшно или странно. В повечето съвременни клиники има душ, където пациентите могат да се измият, а в кабинета на всеки се дават специални еднократни долни гащи с дупка, която прикрива всичко освен ануса. На онези, които са особено притеснени, понякога се предлага специална антистрес играчка, която могат да мачкат с ръце.

12. Кога наистина е необходимо да се направи колоноскопия? Случва ли се да е предписана, но всъщност да може да се откаже?

Колоноскопията, както вече стана ясно, е необходима за всички над 45 години. Хората от рисковите групи, за които също говорихме, може да се нуждаят от това малко по-рано. Необходима е и ако се планира проктологична операция, ако има изтичане на кръв от ануса (с изключение на тези, при които ясно виждаме източника), ако има редовна диария, болки в корема и т.н. Понякога е необходима колоноскопия, ако вече има диагностициран тумор, който трябва да бъде отстранен. Специалистът-ендоскопист може да го маркира със специална боя, за да улесни лекарят да го открие в дебелото черво по време на операцията. И разбира се, необходимо е да се премахнат различни неоплазми, главно полипи.

Случва се да се предпише колоноскопия за презастраховане. Но и в този случай си струва да се направи: определено няма да се влошите от това. Не е много добре тази процедура да се прави без индикации, като например: „Исках да ме прегледат, отидох и го направих“. И не е много разумно да се предписва при запек, защото сам по себе си не е индикация за колоноскопия, освен ако няма съпътстващи кръвни изтичания, рязко отслабване и други опасни симптоми.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!