Хората с депресия са изложени на висок риск от COVID-19?

Хората с депресия са изложени на по-висок риск от COVID-19, но е малко вероятно да са с приоритет за получаване на коронавирусна ваксина

Пациентите с диагноза дефицит на внимание или хиперактивност, биполярно разстройство, депресия или шизофрения са много по-склонни да заразят новия коронавирус, отколкото хората без тежки психични заболявания.

Експертите казват, че на тези групи трябва да се даде приоритет при ваксинирането срещу COVID-19.

И все пак, в повечето страни, тази рискова популация не е приоритетна за получаване на ваксина срещу COVID-19.

„Обществото трябва да даде приоритет на рисковите групи. Обезсърчително да видим, обаче, че дори по време на пандемията психичното здраве остава на заден план“, казва Хилка Карккяйнен, президент на GAMIAN-Europe.

„Научните доказателства са категорични, че COVID-19 и произтичащите от това ограничения причиняват значителна вреда и на хората без тежки психични проблеми, като депресия например. Малко са държавите, които са се заели решаването на този проблем. Това трябва да се промени.“

„Умът и соматичното здраве са тясно свързани, е мнението на Дмитрий Атерли, психотерапевт и психолог в медицинския център „Атлас“ . – Те могат да отслабят организма и да доведат до соматични заболявания и обратно.

Психичните проблеми се причиняват от две групи причини: органични (ендокринни заболявания, разстройства на микробиотата и др.) и функционални разстройства (в този случай психичните проблеми възникват от неподходящ начин на живот).

В обратната посока това работи по различен начин: психичните разстройства предизвикват нежелани промени в работата на организма косвено.

Нека дадем за пример стреса

Временният стрес по правило не причинява системни смущения. Той може дори да има положителен ефект, активирайки работата на тялото, което му помага да се адаптира към новите условия на живот.

Опасността от краткотраен стрес е свързана с факта, че хората започват да отговарят на неприятностите като консумират големи количества сладкиши или стават зависими от алкохола. Това се отразява негативно не само на имунитета, но и на настроението.“

„Друго нещо е хроничният стрес, който предизвиква каскада от невроендокринни реакции в организма, които включват хормоните на хипофизата, щитовидната жлеза и надбъбречните жлези“, обяснява физиотерапевтът Кирил Белан . – Природата е дала предназначение на стреса да увеличи способността на организма да оцелява в извънредни ситуации. Например повишаването на кръвното налягане, пулса и освобождаването на определени хормони в кръвта помагат да се избяга от опасност или да се спечели битка.

В живота на съвременния човек ситуациите „бий се или бягай“ са изключително редки

По-често се сблъскваме с психологически стрес, при който повишаване на налягането и пулса не спасява, а разболява тялото. Следователно, хроничният стрес води до развитие на метаболитни нарушения, поява на наднормено тегло, атеросклероза и аритмии и намалява активността на имунната система.

Не по-малко опасни за здравето са афективните разстройства (разстройствата на настроението) – интензивни прояви на емоции, неподходящи за ситуацията. Например, заставайки в задръстване, човек реагира на случващото се с прекомерна агресия. Пиковите емоции са придружени от активното производство на кортизол и адреналин, което е изпълнено с повишаване на кръвното налягане. При наличие на индивидуални рискове това води до сърдечно-съдови нарушения, инфаркт или инсулт.

При депресия, която също е психично разстройство, човек губи способността да се наслаждава на дребните неща и води монотонен, заседнал начин на живот. Същността на депресията е постепенна социална деградация до връщане към основните нужди: да се яде, пие, спи. Човекът губи мотивацията да се грижи за здравето си. Физическата активност, здравословното хранене, балансът между сън и будно състояние постепенно изчезват от живота, което води до изтощение и влошаване на здравето. “

Как да се противопоставим?

За да може психоемоционалният стрес да не унищожава здравето и да не потиска имунитета, е необходимо:

– Да започнете прием на хранителна добавка, която бързо прогонва лошите мисли, предотвратява появата на депресия и паник атаките.

СМАЙЛИН е най-добрият избор в този случай, не само заради уникалния билков състав, но и заради ефективното си действие, което продължава дори и след като се преустанови приема. В състава на СМАЙЛИН влизат 4 билки – ашваганда, лавандула, розов златовръх (Rhodiola Rosea) и пасифлора

– Да спите достатъчно.

– Да не забравяте за физическата активност. Те подобряват съня и помагат за неутрализиране на хормоните на стреса.

– Да следите нивото на магнезий (ключов антистресов минерал) в кръвта.

– Научете техники за управление на стреса (дишане и медитация), които могат да се използват през целия ден.

Източник: kp.ru, www.healthline.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!