Недостатъчното производство на инсулин, производството на дефектен инсулин (което е рядкост) или неспособността на клетките да използват инсулина правилно и което води до хипергликемия и диабет. Тези състояния засягат предимно клетките на мускулите и мастната тъкан, водят до състояние известно като „инсулинова резистентност „. Това е основният проблем при диабет тип 2. Абсолютната липса на инсулин, обикновено вследствие на деструктивни процеси, засягащи произвеждащи инсулин бета-клетки в панкреаса е основното нарушение при диабет тип 1. При диабет тип 2, също се наблюдава стабилна тенденция на бета-клетки, което помага при процеса на повишаване на кръвната захар. Като цяло, ако някой е резистентен към инсулин, тялото може до известна степен да увеличи производството на инсулин и да преодолее нивото на съпротива. След време, когато производството намалее и инсулина не може да се наваксва, се развива хипергликемия.
Глюкозата представлява обикновена захар, която се съдържа в храните. Глюкозата е основен хранителен елемент, който осигурява енергия за правилното функциониране на клетките на тялото. Въглехидратите се разграждат в тънките черва,а глюкоза от смляната храна след това се абсорбира от чревните клетки в кръвта и се предвижва чрез нея до всички клетки в тялото където се усвоява. Въпреки това глюкозата не може да влезе в клетките сама и се нуждае от инсулин за да се транспортира до тях. Без инсулин, клетките клетките остават и без глюкоза, независимо от наличието на голямо и количество в кръвта. В някои видове диабет, неспособността на клетките да използват глюкозата поражда ироничното положение „глад в средата на изобилието“. Неизползваната глюкоза се отделя с урината.
Инсулинът е хормон, който се произвежда от специализирани клетки (бета клетки) на панкреаса (Панкреаса е орган в областта на корема, зад стомаха). В допълнение към подпомагане на влизането в клетките на глюкозата, инсулин е важен и за регулиране на нивото на глюкоза в кръвта. След хранене, кръвната захар се повишава. В отговор на увеличеното ниво на глюкоза, панкреаса обикновено отделя повече инсулин за да компенсира. Когато нивата на кръвната захар се понижат панкреаса спира производството на инсулин. Важно е да се отбележи, че дори на гладно има малко освобождаването на инсулин, което помага да се поддържа стабилно ниво на кръвната захар дори когато не ядем. При нормални хора тази регулаторна система помага да се поддържа нивото на кръвната захар в строго контролиран диапазон.
Какви са симптомите диабет?
• Ранните симптоми на нелекуван диабет са свързани с повишени нива на кръвната захар, както и загуба на глюкоза в урината. Големи количества глюкоза в урината пък могат да увеличат отделянето на урина което да доведе до обезводняване. Обезводняването причинява повишена жажда.
• Неспособността на инсулина да функционира правилно оказва ефект върху метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите. Инсулинът е анаболен хормон, който насърчава съхраняването на мазнини и протеини.
• Лисата на инсулин в крайна сметка води до загуба на тегло въпреки увеличението на апетита.
• Някои нелекувани пациенти с диабет също се оплакват от умора, гадене и повръщане.
• Пациентите с диабет са предразположени към развитие на инфекции на пикочния мехур, кожата и вагиналната област.
• Колебания на нивата на кръвната захар може да доведат до замъглено зрение. Изключително повишени нива на глюкоза може да доведе до сънливост и кома.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!