Самоизолация с бутилка: Алкохолизъм по време на карантина

Страдащите от алкохолизъм, както и техните близки и роднини, са изправени пред голямо предизвикателство по време на самозиолацията

Алкохолизъм – това е състояние, при което човек редовно употребява алкохол в големи количества. Различни събития могат да отключат потребността от редовен прием на високоградусови спиртни напитки или бира и вино в количества, които не са здравословни.

След като извънредното положение беше удължено до 13-ти май, продажбите на алкохол нараснаха с почти 30%. Ограничение за тяхното разпространение не беше въведено. Подобна мярка щеше да помогне да се гарантира безопасността на гражданите по време на карантина, както и да се предотврати увеличаване броя на пациентите с алкохолна зависимост.

Така ли е? Може ли човек да влезе в самоизолация трезен и да излезе от нея страдащ от алкохолизъм?

На тези и още въпроси отговаря руския нарколог, психотерапевт и началник на лечебно-рехабилитационния център „Ренесанс“ Юрий Вялба.

Всичко зависи от индивидуалните характеристики на човека

Ако дори преди карантината е имал предразположение към злоупотреба с алкохол и през цялото време на самоизолация – неограничен достъп до различни спиртни напитки, рискът след края на ограничителните мерки да стане зависим е наистина голям.

При здрави хора ежедневното пиене на алкохол е изпълнено с развитието на пристрастяване, дори ако те са решили да изпият само едно „малко“.

Колко малко е наистина малко?

Преди време беше проведен експеримент. Известно време лабораторни плъхове получавали водка вместо вода. Гризачите били принудени да я пият, защото не им е било предложено да пият нищо друго. По-късно, когато имали алтернативи (било им предложено и вода, и водка), плъховете съзнателно избрали алкохола. И когато водката „свършила“ (и останала само водата), плъховете започнали да проявяват признаци на алкохолна зависимост – нервност, възбудимост, агресия.

Колко време е нужно, за да се развие зависимост?

Това също е индивидуален въпрос. За формирането на навици важна роля играят генетиката и наследствеността. Известно е, че сред азиатските народи алкохолната зависимост се формира в по-кратки срокове. Те имат така наречения ген на Чингис хан, който намалява устойчивостта на алкохол и увеличава токсичния му ефект върху тялото. За 2-3 месеца ежедневна употреба, тяхната зависимост е малко вероятно да се образува, но самоизолация с редовна доставка на алкохол все още е крайно нежелателна.

При хората от европейската раса за формирането на алкохолизъм е необходим по-дълъг период – обикновено повече от година.

Ще помогне ли на „зависимия“ карантината?

„Забраната“ да не се пие алкохол не може да издържи дълго време при който и да е режим, и в която и да е държава по света, именно защото алкохолът е най-достъпният релаксант. Той доказано помага за бързо облекчаване на безпокойството, но само когато е приет инцидентно и в много малки дози. Глътка алкохол дава усещане за релаксация и самоувереност. Затова в трудни моменти продажбите на алкохол непрекъснато растат. Повечето хора просто нямат мярка и категорично злоупотребяват с употребата му.

Както всяко вещество, алкохолът се използва в строго определена дозировка. Има много сложни формули за нейното изчисляване. Но средно може да се каже, че най-малко опасната доза алкохол е 50 мл силни алкохолни напитки и 100 мл. слаб алкохол (сухо вино или бира) на ден.

В големи дози алкохолът има точно обратния ефект

Редовната му употреба потиска психиката, отслабва волята и увеличава агресията (този факт е в основата на пиянските боеве). Изключително нежелателно е да се приемат дори малки дози алкохол ако човек има болно сърце, високо кръвно налягане, претърпял е инсулт или редовно посещава кардиолог. Има много случаи, когато чаша алкохол преди вечеря става причина за фатален сърдечно-съдов инцидент.

Алкохолът има пагубен ефект върху външния вид (особено за жените)

Пиенето провокира прилив на кръв към лицето (поради което върху него се появява червена съдова мрежа). Заради увреждане на черния дроб и нарушена функция на бъбреците се появяват така наречените „панда очи“ (тъмни кръгове, подуване и „паднали“ горни клепачи). Нарушенията в кръвоснабдяването причиняват проблеми с косата – тя става безцветна, тънка и чуплива.

Ако в условията на самоизолация тези промени останат незабележими, тогава след приключване на карантината те ще бъдат очевидни за всички. И за да се заличат „алкохолните черти“, ще отнеме много повече време, отколкото да се придобият.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!