Какво е анизокория и колко често се среща?

Според статистиката разлика в размера на зениците (анизокория) се среща при всеки пети човек

Много хора забелязват тази разлика у дома или при роднини, приятели и познати, които са забелязали различните по размер зеници. Медицинското наименование на този симптом – анизокория – означава различен диаметър на зениците на дясното и лявото око. Проявява се с различна степен на тежест. Тъй като този симптом не е придружен от болка или някакво друго, по-сериозно неразположение, хората обикновено не му обръщат внимание. Но това не винаги е правилно, защото причините, водещи до появата му, изискват лечение.

Лекарят-остеопат Владимир Животов обяснява защо не трябва да се игнорира различния размер на зениците и какво трябва да се вземе предвид във връзка с този проблем.

Говорейки за проблема

Обикновено разликата между зениците не трябва да надвишава 0,4 мм. При ярка светлина ширината на зеницата е около 2-4 мм, на тъмно – около 4-8 мм. В този случай разширяването и свиването трябва да бъдат еднакви. Преди да кажем каквото и да е за аномалията анизокория, е важно да разберете какво представлява и как се проявява.

И така, дилататорът (вид мускул) на зеницата е отговорен за разширяването, сфинктерът на зеницата (друг вид мускул) е отговорен за нейното стесняване. От своя страна работата на дилататора се определя от симпатиковата вегетативна нервна система (лесно се запомня – окото се отваря към всичко хубаво), сфинктерът е парасимпатиков. По този начин, прекомерното разширяване на зеницата може да показва недостатъчна активност на парасимпатиковата нервна система или прекомерна активност на симпатиковата система. Най-често това е втората причина, тъй като в случай на увреждане на парасимпатиковата нервна система, освен анизокория, би имало и други симптоми, като болезнена чувствителност на окото към светлина, ограничено движение на очната ябълка, невъзможност за фокусиране, двойно виждане, изтръпване, увисване на горния клепач и други. Но те не са толкова често срещани. Ето защо можем спокойно да преценим, че в огромното мнозинство от случаите разширените зеници над нормата са резултат от излишък на симпатиковата инервация (свързване на органи и мускули с нерви за комуникация с централната нервна система).

Какво се случва със зениците?

Както вече разбрахме, симпатиковите нерви са отговорни за разширяването на зеницата. Те започват от последния цервикален и двата горни торакални сегмента на гръбначния мозък. По-нататък техният „път“ преминава през цервикалния симпатиков ствол и завършва в горния симпатиков цервикален възел, който е разположен на нивото на втория и третия шиен прешлен. Нервите на този възел проникват в черепа заедно с вътрешната каротидна артерия. Описанието е доста объркващо, но е важно да се знае колко дълъг и сложен е ходът на симпатиковите нерви, за да се разбере механизмът на формиране на проблема. И има много места по този път, където нервите могат да бъдат притиснати от околните тъкани.

Най-често това се случва на нивото на втория и третия шиен прешлен

Обикновено възлите са компресирани по различен начин – от едната страна възелът може да бъде по-раздразнен, затова и при едното око зеницата се разширява повече.

Такава анизокория се нарича физиологична. В такива случаи се поддържа нормалната реакция на зениците към ярка светлина, а когато се използват капки, размерът им се изравнява.

Въпреки факта, че няма допълнителни симптоми, нарушено зрение и здраве на очите, различният размер на зениците показва, че човек има проблеми на нивото на шийния отдел на гръбначния стълб, с което лекар-остеопат може да се справи.

Други причини за анизокория

Този симптом може да се появи и поради няколко други причини:

– тумор в мозъка;
– неврологични заболявания;
– усложнения при диабет;
– реакция към определени лекарства;
– механично увреждане на мускулния апарат на ириса, нараняване на очите.

Затова, ако установите, че имате такъв проблем, и сте се консултирали с лекари, които могат да диагностицират състоянието в шийния отдел на гръбначния стълб, и не е открито нищо, опитайте се да се свържете с други тесни специалисти, за да намерите причината и да коригирате проблема. В крайна сметка е напълно възможно разстройството на здравето да е по-дълбоко и по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед. Отделеното време си струва, в името на доброто здраве.

Необходимо ли е лечение?

Трябва да се разбере, че анизокорията е само знак. Ето защо, на първо място, е необходимо да се установи причината за появата на този симптом. Така че, ако разликата в размера на зениците надвишава 2 мм, д-р Животов препоръчва да се свържете с невролог, както и да си уговорите среща с остеопат.

Анизокорията, която не се проявява сама по себе си, но има конкретни и разбираеми причини (споменати по-горе), може да бъде елиминирана само чрез задълбочен и многостранен подход, включващ задължително лечение, включително със специалист, владеещ специални методи за за диагностика и работа с мускулите и костите.

Анизокория при новородени

Ако забележите, че бебето, което наскоро се е родило, е с различен диаметър на зениците, това показва, че има нараняване при раждане. Но родовата травма е напълно естествена и често срещана ситуация (в 95% от случаите!). Ако се засегне цервикалния гръбначен стълб, това може да предизвика развитието на анизокория при бебето. И тук си струва да реагирате бързо и адекватно на ситуацията, защото проблемите с шията от ранно детство няма да доведат до нищо добро.

Владимир Александрович Животов е лекар-остеопат

Завършил е Северния държавен медицински университет (Архангелск).

Има клиничен стаж по специалността „Акушерство и гинекология“ към катедра „Акушерство и гинекология“, Медицински факултет. Работил е като акушер-гинеколог.

Следдипломно образование: след обучение през 2007-2011 г. в Института по остеопатия на Медицинския факултет на Държавния университет в Санкт Петербург, получава званието доктор по остеопатия и диплома за мануален терапевт. Участва в ежегодните международни симпозиуми по остеопатия и в многобройни семинари по остеопатия с преподаватели от Франция, Англия и САЩ (Серж Зилберман, Серж Паолети, Бруно Чикли, Надин Пикард, Стюарт Корт, Таиндър Деора, Франсоа Джабаку, Франсоа Амиг, Леополд Буске, Франсоа Алар, Жерар Монте, Жан-Пиер Гиляни и др).

Юли-август 2011 г. – обучение в Центъра за деца по остеопатия в Сан Диего, САЩ под ръководството на Виола Фрейман.

Източник: zhivotov.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!