7 типа пациенти, които лекарите не понасят

Както казва д-р Хаус: „Пациентите обикновено са идиоти.“ Но той все пак е измислен герой, простено му е

Интересно, какво ли всъщност си мислят хората в белите престилки за нас?

Някои общи сведения дава общопрактикуващия лекар Инга от Норвегия, която повече от 20 години всеки ден приема пациенти в клиниката, ходи на спешни повиквания и никога не отказва да помага, дори и когато е в извънработно време. Според нея Хипократовата клетва не може да спаси лекаря от естествената неприязън към някои пациенти.

Що за пациент е в състояние да предизвика негативни усещания в лекаря?

Мнението на Инга е синхронизирано с онова, което са казали хиляди нейни колеги, разпръснати по света, в продължение на дългогодишно проучване на Университета в Кембридж. Изследването е имало за цел както да проучи какво представлява връзката лекар-пациент в днешно време.

С неприятна миризма

По време на консултациите лекарите обикновено се срещат с хора с различен социален статус и поведенческа култура. Някои имат навици, които не могат да бъдат излекувани с операция, медикаменти или вълшебни капки. Например, нечистотата, лошата хигиена. По правило, повечето възрастни баби идват спретнати и чисти – с изгладени дрехи, подредена прическа. Но някои мъже очевидно бързат да посетят лекаря и забравят не просто да се изкъпят – те се втурват в кабинета без дори да са се измили. Понякога миризмата на обувки и мръсни дрехи остава след тези пациенти. Това е неудобно за следващия пациент, на когото няма да обясним, че този аромат не е от медицинската сестра. И, разбира се, да се преглежда такъв човек е много неприятно.

Ясно е, че лекарят трябва да се справи с хора например, които не могат сами да отидат до тоалетната, нито са в състояние да се измият, но в тези случаи професионализмът и хуманизмът блокират отвращението. Човек, който може да стане от леглото и да се разхожда по улицата, може и да се измие сам. Всичко останало е неприемливо.

Прекалено общителни

Всички части на тялото са подложени на умора, с изключение на езика.

Прекалено общителните пациенти ще разкажат на лекаря не само от какво са болни. Те ще изредят диагнозите от всички предишни терапевти, които са посетили, но и ще се опитат да обсъдят въпроси за политическата ситуация в света. Ще го запознаят със семейното положение на съседа, финансовото състояние на колегата и много други приятни за тях и непонятни за лекаря теми.

Има пациенти, които идват в клиниката защото се чувстват самотни

Те обичат опашката, която се образува пред кабинета, защото има някой, с когото да разговарят. Самите тези опашки понякога са създадени и от други, подобни на тях. Тези пациенти отвличат вниманието и отнемат много време, което терапевтът няма в излишък. Освен това нямаме сили за емоциите, които прекалено общителните пациенти очакват да видят.

Скандалджии и размирници

На тях не им харесва нищо. Те са вечно недоволни – бавен регистър, опашка, лекари, които „са си купили дипломите“ и на които дори не може да се повери експериментална мишка. Такива пациенти идват с недоволно лице, нервно мърморят и рязко преминават в истерия.

Конструктивният разговор с тях не е възможен. Вместо да се обсъжда болестта, лекарят трябва да търпи недоволството, а много често и обидите на такъв пациент. Като правило, скандалджиите не могат да бъдат прекъсвани и да им се говори със същия тон, защото те се „хранят“ от агресията на някой друг. Но времето, което те вземат от другите пациенти, за да спорят с лекарите си, е незаменимо.

Паникьори

Те знаят, че всичко ще свърши трагично. Със сълзи на очи и горещи молби, влизат в кабинета, седя колебливо на стола, молят за помощ, но са сигурни, че нищо няма да им помогне. Ужас, безпокойство и суета присъстват във всяка тяхна дума и жест. Драскотината на петата със сигурност ще им докара поне тетанус, според тях. Мрънкат, плачат и изискват всички възможни и невъзможни изследвания, въпреки факта, че те вече са решили – едва ли ще доживеят до следващото посещение. Трябва да се приложи сила, за да се убедят паникьорите, че трябва да се придържат към предписаното лечение. Шегите тук е нужно да се филтрират, пациентите лесно си внушават всякакви глупости, и може да вземат за чиста монета всяка небрежна дума.

Болни лекари

И лекарите са пациенти, понякога. Всъщност, доста често. И в повечето случаи изобщо не са поносими, като пациенти.

Има една приказка: „Няма по-лоши копелета от болните от лекарите.“ Лечението на лекар е неблагодарна работа. Пациентите-лекари, които са наясно с последствията, и въпреки това не спират със злоупотребата, са особено досадни: пушач-кардиолог, затлъстял ендокринолог, отоларинголог със слушалки в ушите и децибели до космоса, нефролог-алкохолик…

Както се казва в такива случаи: ако пациентът не иска да живее, лекарите са безсилни. Този цитат може да бъде преформулиран и като: Ако човек е уморен да бъде здрав, медицината е безпомощна.

Нереализирани лекари

Те идват, за да проверят знанията ви. Те вече са проучили болестта си в интернет, поставили са си диагноза и знаят какви лекарства да вземат. Те имат много консултанти под формата на бг-мами и инфлуенсъри от социалните мрежи, които не са свързани с медицината. Те идват при нас, за да демонстрират своите знания, и за да получат рецепта, която вече са „изписали“ за себе си.

Ако нямате доверие на лекаря, потърсете медицинско лечение. В такъв случай ще ви е нужен психиатър. Ако все пак ви е останал някакъв здрав разум, поемете отговорност за живота и здравето си!

Затлъстели пациенти (това е една особена и спорна категория)

От една страна, затлъстяването е заболяване, което трябва да се лекува. От друга страна, в много случаи хората със затлъстяване сами са си докарали това състояние. Има няколко пациенти, които страда от III и IV степен на затлъстяване. Поради тежестта си те са сериозно болни. Но, ако ги посетим у дома, ще видим чинии с остатъци от мазна храна до леглото им.

Пример: пациентка, която е пристрастена към храната. Тя не е напускала апартамента си в продължение на 15 години. Живее според максимата: всичко, което е добро в живота, е или незаконно, или е неморално, или води до затлъстяване. Тя не иска да се излекува от ужасяващата пълнота и уверява, че храната е единственото й щастие.

Пациентът с наднормено тегло има повече болести, и в много отношения той сам е виновен

Справянето с трудности означава по-скоро майсторство, отколкото слабост. Олимпийските спортове се оценяват по трудност, както и планинските изкачвания, музикалните произведения, решаването на кръстословици и дори компютърните игри.

В тази връзка, общуването, което е един вид партньорство с пациентите, има много предизвикателни аспекти. Грижата за тяхното здраве, живот или осъществяването на медицинска помощ е стъпка към преодоляване на трудната ситуация.

Източник: well.blogs.nytimes.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!