Начало / Болести и лечение / Бели дробове и дихателна система / Китайска медицина: Диагностика на вътрешни болести според тена на лицето

Китайска медицина: Диагностика на вътрешни болести според тена на лицето

Възможно ли е да се диагностицират вътрешни болести, въз основа на това какъв е тена на лицето? Звучи невероятно, но не и невъзможно за китайската народна медицина

 

вътрешни болести

Китайската медицина диагностицира вътрешни болести според тена на лицето

Лицето е прозорец към света на човешкото тяло. Според учението на Чен Шидо, традиционният лечител на династията Цин: „Цветът на различните части на лицето трябва да бъде внимателно проучен, преди да се постави диагнозата на болестта.“ Според теорията на петте елемента, петте цвята на лицето (червен, син, жълт, бял и черен) са цветовете, съответстващи на петте вътрешни органа. Синият цвят съответства на заболявания на черния дроб; червения – сърдечни заболявания; жълт – болести на далака; бял – белодробни заболявания; и черен – инфекциозни патогени и увреждане на бъбреците.

Кожа и диагностика на заболявания

Червен цвят

Червен цвят на лицето и вътрешни болести

Отеклото, подпухнало и зачервено лице е резултат от наличието на патогени в стомаха.

Лилаво-червени бузи и устни могат да се появят при пациенти, страдащи от ревматично сърдечно заболяване или коронарна артериална болест.

Появата на зачервяване на кожата около носа с голямо количество секрети на себорея е признак на розацея (винен, пиянски нос). Подобна на пеперуда еритема на задната част на носа, преминаваща по бузите, е признак за системен лупус еритематозус.

При пациенти с белодробни заболявания червеният цвят на лицето противодейства на лечението.

Прилив на кръв към лицето и ушите след спорт, къпане, пиене на алкохол, по време на емоционална възбуда или срам е физиологична реакция.

Внезапно почервеняване на лицето с последвало чувство за затопляне – най-вероятно е налице високо кръвно налягане и увреждане на сърцето.

Син цвят

Син цвят на лицето и вътрешни болести

Синият цвят (разбирай – синкав оттенък) обикновено се свързва с заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, придружени от силна болка или причинени от климатични промени. Синкавият оттенък е причинен от спазъм на капилярите на кожата и блокиране на енергията чи и кръв в меридианите.

Синя кожа може да се появи при пациенти със заболявания на черния дроб и жлъчния мехур;

Синьото лице с червени бузи може да бъде причинено от малария с втрисане и последвала треска;

Тъмносиньото лице и потъмнялото бяло на очите, съчетани с внезапна афазия, слабост на крайниците и трудност да се стои в изправено положение, се дължат заради наличието на патогени в черния дроб;

Бледосин цвят на очите, съчетан с умствена умора, изтръпване, болка в пръстите и спазми в мускулите на краката е следствие от изстиване (понижена температура) на черния дроб;

Синкав връх на носа – резултат от болки в корема;

Бледосиньото лице е следствие от силна болка или шок;

Синята кожа със зелен оттенък е резултат от изчерпването на чернодробната енергия ци;

Сиво-синята кожа с цианоза на устните се появява заради бавната работа на сърцето (трудно изпомпва кръвта);

При пациенти с хронични чернодробни заболявания тенът е синкав (пожълтяването на кожата – също);

При пациенти със заболявания на далака и стомаха, тенът също е син;

Син цвят може да се появи на носа, между веждите и около устата, като предшественик на конвулсии (гърч) при дете с висока температура;

При жените синкавата кожа и зачервяването на бузите показват синдром на Шаоян, придружен от лош апетит, гняв, нередовна менструация, редуване на втрисане и треска поради доминирането на черния дроб над далака.

Жълт цвят

Жълт цвят на лицето и вътрешни болести

Жълтият тен обикновено се наблюдава при пациенти с някакъв дефицит, с лезия на далака и стомаха, със заболявания, причинени от влажни патогени.

Леко жълтеникавият и бледият тен е резултат от увреждане на далака или стомаха;

Жълтият тен при пациенти със затлъстяване показва натрупването на храчки;

Пожълтяване на бялото на очите и кожата на цялото тяло е признак на жълтеница;

Жълтеникавият тен е следствие от изтощение и слабост на сърцето и липса на функция на далака;

Пожълтялото лице при пациенти с хронични заболявания и прекомерен апетит е резултат от атака от ендогенни патогени;

Ако трябва да обобщим, според китайската медицина, жълтеникавият оттенък сигнализира за проблеми с храносмилателния тракт.

Както вече стана дума, пожълтяването на лицето, роговицата на очите и кожата на цялото тяло се характеризира при жълтеница. Цветът на жълтеницата може да е по-светъл или по-приглушен. Ярко жълти, оранжеви цветове се появяват при пациенти с ян-жълтеница – резултат от излагане на патогени на влажна топлина; а приглушен опушен жълт цвят – при пациенти с Ин-жълтеница, поради действието на патогени на студ и влага. Жълтеница може да се появи при пациенти с остър хепатит, холецистит, цироза на черния дроб, хроничен хепатит и рак на черния дроб.

При пациенти с цироза на черния дроб и асцит може да се появи тъмножълта кожа с червени петна и телеангиектазии;

Жълто лице с бледи устни – при пациенти с диария;

Жълт връх на носа със синкав оттенък – при хора с болезнено уриниране;

Жълт тен и подпухналост – при пациенти с хронично изчерпване, съчетано с лош апетит и слабост на цялото тяло;

Бял цвят

Бял цвят на лицето и вътрешни болести

Бледият тен обикновено се свързва с болести на белите дробове и дебелото черво, причинени от студени патогени и заболявания на изтощени пациенти с дефицит на кръв или енергия чи.

Анемичното лице с бял нос е следствие от загуба на кръв, или от влошаване на нейния състав;

При пациенти с хелминти в червата могат да се появят бели петна;

При хора със следните състояния на кожата могат да се появят бели кожни лезии:

Деца, млади хора и възрастни със суха себорея;

Херпес на лицето, гърдите и гърба при млади хора. Това е инфекциозно заболяване с увреждане на кожата на лицето, шията и тялото. Цветът на увредената област може да варира в зависимост от сезона: бял през лятото и жълт или тъмнокафяв през зимата;

Черен цвят

Черен цвят на лицето и вътрешни болести

Черният, землист тен обикновено се свързва с болести на бъбреците и пикочния мехур, причинени от натрупването на патогени, отслабена Ци енергия и стаза (забавяне до пълно спиране на кръвотока в дадена съдова област) на кръвта, или при дефицит на бъбречната Ин или Ян енергия.

Стагнацията на кръвта (гъста кръв) при хронични пациенти причинява тъмна, черна кожа;

Сиво-черната кожа в параорбиталната област е следствие от бъбречна недостатъчност, натрупване на телесна течност или излагане на патогени на студ и влага;

Леко черен нос показва натрупване на течност в тялото;

„Опушени“ очи – при натрупване на храчки и течности;

Сухите ноздри с опушен черен цвят са резултат от излагане на агресивни токсични топлогени.

При здрав човек синьо-черен цвят под очите и сухо лице може да бъде предвестник, един вид продромен период (това е периодът на заболяването, което протича между инкубационния период и самото заболяване. Симптомите на продромалния период ясно показват на пациента и на неговия лекар за началото на заболяването преди появата на клиничните признаци на дадено заболяване.);

Сините или черните ръбове на очната цепнатина показват началото на сериозно заболяване;

Липсата на яснота и „замъгляване“ на лицето показват началото на продължително заболяване;

Както е писано в древната китайска книга по медицина “Диагностика по меридиани”: “Внезапното появяване на подпухналост при пациент с почерняло лице е признак на предстояща смърт. Такова лице имат хората, страдащи от истинска болка. И болестта на пациент със синьо-черна кожа, малки широко отворени очи и мазна пот е трудна за лечение, поради въвеждането на патогени в паренхимните органи.“

Източник: jizn.com.ua

Оценете статията
Оценка 5 от 2 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*