Майкъл Гершон за влиянието на мозъка върху здравето на червата

Два мозъка е по-добре от един. Защото повечето важни органи в човешкия организъм вървят по двойки

Две очи, две ръце, два крака и два мозъка: единият пулсира в главата, другият е активен в стомаха. Така стоят нещата, според професор Майкъл Гершон.

За д-р Майкъл Гершон, автор на бестсейлъра „Вторият мозък“ и председател на отдела по анатомия и клетъчна биология в Колумбия, връзката между мозъка и здравето на червата може да бъде неприятно ясна.

Всъщност всеки, който някога е усещал пеперуди в стомаха, преди да изнесе реч, чувството, че коремът му се „обръща“ или пристъп на спешна нужда да изпразни червата преди преглед, е преживял действията на двойната нервна система.

Връзката между двата мозъка е в основата на много здравословни беди, физически и психиатрични. Болести като тревожност, депресия, синдром на раздразнените черва, язви и болест на Паркинсон се проявяват и в мозъка, и в червата.

„Повечето пациенти с тревожност и депресия също имат промени и в здравето на червата„, казва д-р Амеран Майер, професор по медицина, физиология и психиатрия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Проучване, проведено още през далечната 1902 г. показва промени в движението на храната през стомашно-чревния тракт при котки, изправени пред ръмжащи кучета.

Симптомите на едната система, като и последвалото лечение, могат да повлияят на другата. Антидепресантите, например, причиняват стомашен дистрес при една четвърт от хората, които ги приемат. Пеперудите в стомаха са причинени от вълна от хормони на стреса, отделени от тялото в ситуация на „борба или бягство“. Стресът също може да стимулира нервите в хранопровода, причинявайки чувство на задушаване.

Д-р Майкъл Гершон, който измисли термина „втори мозък“ през 1996 г., е един от многото изследователи, които изучават мозъчно-чревните връзки в сравнително новата област на неврогастроентерологията. Нови разбирания за начина, по който работи вторият мозък и взаимодействията между тях, помагат за лечение на разстройства като запек, язви и болест на Хиршпрунг.

Ролята на чревната нервна система е да управлява всеки аспект на храносмилането – от хранопровода до стомаха, през тънките черва и дебелото черво. Вторият мозък постига всичко това със същите инструменти като мозъка, разположен в черепната кутия – сложна, почти самостоятелна мрежа от нервни схеми, невротрансмитери и протеини.

Независимостта е функция от сложността на чревната нервна система

„Вместо Майката Природа да се опитва да събере 100 милиона неврони някъде в централния мозък или гръбначния мозък, и след това да изпраща дълги връзки към стомашно-чревния тракт, веригите са в непосредствена близост до системите, които изискват контрол„, казва Джаки Ууд, професор по физиология, клетъчна биология и вътрешна медицина в щата Охайо.

Два мозъка в човешкото тяло може да изглежда като нещо от научната фантастика, но тяхното наличие има буквален и еволюционен смисъл.

Когато някой прескача обяд, червата са повече или по-малко „мълчаливи“. Изяждате сандвич с пастърма, а контракциите по протежение на тънките черва смесват храната с ензими и я преместват към лигавицата, за да започне абсорбцията. Ако пастърмата е леко развалена, обратните контракции ще я принудят – както и всичко останало в червата – да се върне обратно през хранопровода и да се излее през устата, при това с висока скорост.

Във всяка ситуация червата трябва да преценят условията, да вземат решение за действие, за да се образува рефлекс.

„Червата наблюдават налягането – казва доктор Гершон. Те следят развитието на храносмилането. Червата откриват хранителни вещества и измерват киселини и соли. Те са нещо като малка химическа лаборатория.“

Чревната система прави всичко това самостоятелно, с малка помощ от централната нервна система

И все пак, психологията очевидно играе голяма роля. Последните проучвания показват, че стресът, особено в началото на живота, може да предизвика хронични заболявания на храносмилателнатъа система, поне при животни. „Ако поставите плъх на малка платформа, заобиколен от вода, което е много стресиращо за него, то тогава животното развива еквивалент на диария„, каза д-р Амеран Майер.

Според него до 70% от пациентите, които лекуват хронични чернодробни заболявания, са преживели травми от ранна детска възраст, като разводи на родители, тормоз в училище, хронични заболявания или смърт на близки. „Мисля, че това, което се случва в ранния живот, заедно с генетичния произход на индивида, програмира как човек ще реагира на стреса до края на живота си“, каза той.

Така или иначе, това, което е добро за единия мозък, често е добро и за втория.

Източник: www.nytimes.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!