Синдром на разбитото сърце, или как мъката и стресът съсипват здравето

Синдром на разбитото сърце (стресираща кардиомиопатия или таксосубо кардиомиопатия ) е сериозно патологично състояние, причинено от остър, тежък стрес или шок

Смъртта на любим човек, неочаквана раздяла, изневяра, грижа за неизлечимо болен – това са само някои от причините, които биха предизвикали синдром на разбитото сърце. Според проучванията, свързани с дълголетието, положителната гледна точка за живота е един от най-важните фактори за дълъг и щастлив живот.

27 декември 2016 г., на 60-годишна възраст, актрисата Кари Фишър почина от инфаркт. А на следващия ден майка й, актрисата Деби Рейнолдс, почина от инсулт. След смъртта на тези две популярни икони на Холивуд, мнозина се питаха дали е възможно действително да се умре от разбито сърце.

Да, можеш да умреш от „разбито сърце“, но оптимизмът ще ти помогне да живееш по-дълго, е мнението на д-р Джоузеф Меркола. Повече за това ще научите ако прочетете статията докрай.

Симптоми и рискове на синдрома на разбито сърце

Симптомите са много подобни на сърдечен удар, включително болка в гърдите и задух. Разлика – липса на реални увреждания на сърцето, които могат да причинят тези симптоми. Екстремният шок или стрес също са в състояние да причинят хеморагичен инсулт, дължащ се на рязко увеличаване или промяна на кръвното налягане.

Според Британската сърдечна фондация (BFS), синдромът е „временно състояние, при което сърдечният мускул изведнъж отслабва или е исхемичен“. Лявата камера – най-голямата камера на сърцето променя формата си, което още повече изостря временната дисфункция.

Смята се, че тази внезапна слабост на сърцето се дължи на внезапното освобождаване на адреналин и други стрес хормони в големи количества.

Епинефринът повишава кръвното налягане и пулса и трябва да стесни артериите, които доставят кръв към сърцето, или дори да се свърже директно с клетките на сърцето, което причинява значително попадане на калций в клетките, временно блокирайки нормалната им работа.

Въпреки че повечето от тях успешно се възстановяват, в някои случаи промяната във формата на лявата камера може да доведе до фатален инфаркт. Приблизително 90% от случаите на синдром на разбито сърце се срещат при жени.

Смята се, че историята на неврологични проблеми като епилепсия и/или психични разстройства увеличава риска. Въпреки че, това състояние може да бъде животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска помощ, то обикновено е преминаващо състояние и не оставя трайно увреждане.

Както съобщава CNN: „Стресът може да активира амигдалата и да доведе до увеличаване на производството на имунната клетка от костния мозък, което от своя страна може да повлияе на артериите, причинявайки възпаление и да доведе до сърдечно-съдови заболявания.“

Връзката между здравето на сърцето и психиката

Събрани са убедителни доказателства за връзката между здравето на сърцето и психиката. По този начин, нелекуваните депресии или тревожни разстройства увеличават вероятността от инфаркт или появата на сърдечно заболяване. Тук основните виновници са и хормоните на стреса.

Проучване, проведено през 2011 г., показа, че тези, които съобщават за по-високо ниво на удовлетворение в области като кариера, сексуален живот и семейство, имат намален риск от сърдечни заболявания.

На следващата година (2012-та) изследователи от Харвардския университет анализираха повече от 200 изследвания по тази тема, и още веднъж заключиха, че хората, които са доволни от живота, и са оптимистично настроени, имат по-малък риск от сърдечни заболявания и инсулт.

Според друго проучване, песимизмът е свързан с повишен риск от смърт на 19% от хората, които са над 30 години

След проучване на връзката между оптимизма и здравето на сърцето, в повече от 5100 възрастни от различни етнически групи в продължение на 11 години, изследователите заключават, че хората, които са по-оптимистични, имат много по-здрава сърдечно-съдова система в дългосрочен план.

Умът влияе върху здравето по много начини

Сърцето не е единственият орган или система на тялото, която е засегната от психиката и емоциите. Няколко примера са дадени в Medical News Today, при които изследванията показват връзка между психологията и здравето:

Внезапна смърт

Проучванията показват, че през първата седмица след смъртта на единия съпруг, риска от смърт на другия съпруг нараства наполовина.

Сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, инфаркти

Неовладяният гняв може да бъде опасен, тъй като предизвиква рязко увеличаване на стресовите хормони и уврежда вътрешната стена на кръвоносните съдове.

Според резултатите от едно проучване, е установено, че хората на възраст над 50 години, които дават воля на гнева си, са по-склонни да имат калциеви отлагания в коронарните артерии. Това показва, че тези хора имат по-висок риск от инфаркт, отколкото техните по-спокойни връстници.

Систематичен преглед, включващ данни за 5000 сърдечни пристъпи, 800 инсулти и 300 случая на аритмия, също показа, че гневът увеличава риска от инфаркт, аритмия и инсулт – и колкото по-често се проявява гняв, толкова по-голям е рискът.

Проблеми със стомашно-чревния тракт

Устойчивият или хроничен стрес е свързан с редица стомашно-чревни проблеми, включително възпалително заболяване на червата и синдром на раздразнените черва. Става все по-ясно, че мозъкът, имунната система и чревната микрофлора са неразривно свързани.

Аутизмът, например, е свързан с гастроинтестинални заболявания и потенциално свръхреакция на имунната система.

Рак

Вашето настроение влияе върху способността ви онкологичните състояния да бъдат излекувани. Качеството и количеството на психологическата подкрепа засягат и нивата на оцеляване.

ХИВ

Повишеният стрес и намалената подкрепа от семейството и приятелите доказаха, че ускоряват развитието на ХИВ инфекцията.

Алергии

Оплакванията от кожни проблеми, като псориазис и екзема, също имат психологически произход. Същото се отнася и за астмата. Всичко това се задълбочава от нарастващия стрес.

Изцеление на рани

Доказано е, че психологическото състояние на болния влияе на темпа на възстановяване при наличието на рани от различен произход.

В едно проучване на пациенти с хронични наранявания на краката, при тези, които са съобщили за най-високи нива на депресия и тревожност, се наблюдава много по-бавно зарастване на раните.

Възпаление

Стратегиите за облекчаване на стреса демонстрират способността да поддържат активността на антивирусния ген и да намаляват експресията на възпалителните гени.

Оптимизмът допринася за дълголетие

Всъщност, според едно дългогодишно изследване на дълголетието, позитивната гледна точка за живота е един от най-важните фактори за дълъг и щастлив живот. Любопитното е, че здравословното поведение не обяснява напълно ефекта от оптимизма върху смъртността. Някои изследователи смятат, че оптимизмът има пряко въздействие върху биологичните системи.

Всъщност, въпреки факта че традиционната медицина все още не иска да признае сериозното въздействие на емоционалното състояние върху общото благосъстояние и дълголетие, статия, публикувана в Scientific America през 2013 г., обсъжда редица интересни постижения в нововъзникващата област на психоневроиммунологията.

Изследователите са установили, че мозъкът и имунната система действително са свързани помежду си. Връзката между нервната система и органите, свързани с имунитета, като тимусната жлеза и костния мозък, осигурява комуникация между тези две системи. В имунните клетки има и рецептори за невротрансмитери, което означава, че те могат да бъдат повече или по-малко повлияни от последните.

Стресът променя имунната функция и генната експресия

По този начин беше демонстрирано намаляване на активността на антивирусни имунни клетки. Стресът също така повишава нивото на антитела към обичайните вируси, например вирусът на Епщайн-Бар – възможно е стресът да активира отново вирусите, които „спят“ в тялото.

Показано е, че отраженията на стрес-инцидента повишават нивото на С-реактивния протеин (маркер на разпространяващо се възпаление). В допълнение, проучванията показват, че различните видове стрес променят различните части на имунната система.

– Краткосрочният стрес, като говорене пред много непознати хора или престоящ изпит, обикновено потиска клетъчния имунитет (придобит имунитет, медииран от Т-лимфоцити, участващи в резистентност към инфекциозни заболявания), без да се засяга хуморалния имунитет (т.е. производство на антитела и свързаните с това процеси). В резултат може да сте по-уязвими към настинката или грип.

– Хроничният стрес, като грижа за партньор или родител, страдащ от деменция или друго сериозно заболяване, потиска и двата компонента на имунната система, в резултат на което ставате по-уязвими не само за инфекциозни заболявания, но и за всякакви други болести.

Психичното състояние дори има отрицателни генетични последствия. В едно проучване хроничната самота се свързва с повишена и намалена регулация на специфични гени. Гените, включени в регулирането на възпалителния отговор, се регулират прекомерно и гените, свързани с антивирусния контрол, не се регулират достатъчно. Крайният резултат е намалена имунна функция. При социално активните хора този процес е обратим.

Тайните на щастливите хора

Способността да показваме положителни емоции и щастие е може би един от най-големите подаръци, които човечеството е получило. Но до известна степен, щастието е избор, който трябва да бъде направен, точно както правим избор да се храним правилно или да спортуваме повече.

Щастието идва отвътре и не зависи само от външни фактори. Ето защо, ако наистина искате да сте щастливи, първо трябва да работите върху себе си.

Интересното е, че самоприемането изглежда е един от най-важните фактори, които могат да доведат до по-устойчиво чувство на щастие. В проучване на 5000 души, проведено преди 3 години, хората бяха помолени да оценят себе си от 1 до 10 по отношение на 10 навици, които от научна гледна точка са свързани с щастието.

И въпреки че всичките десет навика са тясно свързани с общото удовлетворение в живота, „приемането“ е най-силният предиктор. В резултат на проучването е съставен списък от 10 ключа за по-щастлив живот, които заедно съставляват фразата GREAT DREAM („Голямата мечта“):

[box type=“shadow“ ]- Благотворителност: Направете нещо за другите.

– Контакт: Свързвайте се с нови хора.

– Спорт: Погрижете се за тялото си.

– Оценяване: Огледайте света около вас.

– Опит: Не спирайте да учите!

– Цел: Задайте си цели и направете всичко възможно да ги постигнете! – Устойчивост: Намерете начин да се възстановите!

– Емоция: Придържайте се към позитивен подход!

– Приемане: Приемете себе си и бъдете доволни. – Значение: Да бъдеш част от нещо по-голямо.[/box]

Подобрете своя коефициент на позитивност

Според Барбара Фредриксън, доктор на науките, психолог и изследовател на положителни емоции, повечето американци имат две положителни преживявания за всеки отрицателен опит. Звучи добре, нали?

Уви, съотношението 2:1 едва ли е достатъчно. За да процъфтяваме емоционално, изследванията на Фредриксън показват, че съотношението трябва да бъде 3 към 1. Това означава, че за всяка негативна емоция трябва да имате три положителни.

Само 20% от американците достигат това критично съотношение, докато останалите 80% не го правят. Още по-лошото е, че по-новите проучвания сочат, че почти 25% от хората не чувстват никаква радост в живота, а смъртността в тази група от населението е най-висока, в сравнение с тези, които съобщават за по-високо ниво на трайно удоволствие от онова, което се случва с тях.

Други неотдавнашни проучвания също потвърждават, че положителната перспектива за живота в средна възраст съответства на по-дълъг живот

Според Фредриксън, тези, които изпитват положителни емоции увеличават своята интуиция и творчество, разширявайки мисленето си. Разширеното мислене, от своя страна, помага да се създадат важни лични ресурси, като социални връзки, стратегии за справяне и познаване на света около нас, които помагат да се справяме с възникналите ситуации.

През 2013 г. психотерапевтът Ник Браун и колегите му публикуват критичен отговор на работата на Фредриксън, като твърдят, че математическите изчисления са грешни и съотношението на положителност 3:1 е “напълно неоснователно”. Въпреки факта, че след известно време той официално се отказа от представените в работата си математически заключения, Фредриксън не преразгледа позицията си.

Не се опитвайте да избягвате негативните преживявания – фокусирайте се върху създаването на положителни

За да сте по-щастливи, вероятно смятате, че трябва да се отървете от негативните преживявания в живота си. Често това е извън вашия контрол. Вместо това, увеличете своя положителен опит. Това е възможно да се постигне от всеки един човек, без значение колко е интелигентен, каква раса е и на каква възраст е. Дори и простите моменти могат да бъдат източник на голямо удоволствие.

Например, ако имате свободен час, бихте ли го похарчили за нещо забавно? Или ще вършите домакинска работа, ще се занимавате с друг труден проект, ще го инвестирате в работа или в нещо друго, което не е свързано с почивка и лично удовлетворение? Последното е „слаба форма на лудост”, сигурен е изследователят на щастието д-р Робърт Бисвас-Динер.

За да избягате от този капан е добре да планирате времето, като включвате в плановете и свободното време. Колкото по-често почивате, толкова по-добре ще вършите работата си. Колкото по-добре се справяте с всекидневните задължения, толкова по-удовлетворени ще бъдете. Колкото по-доволни сте от това, което правите, толкова по-щастливи ще ставате. А щастието, както вече стана ясно, е най-прекия път към дълголетието.

Джоузеф Меркола

Източник: mercola.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!