Начало / Болести и лечение / Уртикария – как се лекува и какво провокира копривната треска

Уртикария – как се лекува и какво провокира копривната треска

Лечение на уртикария. Антихистамини. Нехистаминови препарати. Локални препарати. Нелекарствени продукти. Хомеопатия. Народни рецепти. Какво представлява уртикария? Симптоми. Причини. Диагностика. Уртикария при деца, при новородени. Видове уртикария: слънчева, студова, хранителна, при бременност, идиопатична.

Лечение на уртикария

За уртикария се говори като за болест!

Ако търсите теми, които обясняват състоянието уртикария, то по всяка вероятност се интересувате от конкретни варианти за справяне с типичните оплаквания. Именно поради това в началото на текста ще се спрем на практически насоки за това как се лекува уртикария, а на малко по-късен етап ще разгледаме особеностите, причините, видовете на разглеждания кожен проблем.

Самото лечение при уртикария би трябвало да стартира едва след като се установи каква е точната причина за кожния обрив и съпътстващите неразположения. Най-често официалното лечение стъпва на 2 отправни точки – премахване на провокатора и употреба на подходящи лекарствени средства.

Премахване на провокатора

Първа и задължителна точка от плана за лечение е преустановяване на въздействието на фактора, довел до кожната реакция. Като основни стъпки в тази посока се извеждат следните:

  • спазване на хипоалергенна диета;
  • прием на голямо количество течности с цел извеждане на алергените от тялото;
  • избягване на всички външни фактори, които могат да се окажат причина за състоянието;
  • спазване на умерен температурен режим;
  • ограничаване на стресовите ситуации;
  • внимателна ревизия на приеманите лекарствени препарати.

Ако прилагането на тези основни правила не доведе до желания резултат, следва прием на подходящи лекарствени продукти.

Антихистамини

Основната група на лекарствените продукти, които се използват при уртикария, принадлежат към групата на антихистамините. Ефектът от употребата им е най-осезаем, когато болестните прояви са в пряка връзка с местното въздействие на отделения хистамин. Пример за реакция, на която се противодейства успешно с антихистаминови препарати, е сърбежът, предизвикван от раздразване на нервните окончания в кожата.

Като негативен ефект от приема на антихистамини се сочи сънливостта, която те провокират у голяма част от пациентите. При някои професии например това е изключително рисков фактор.

Поколения антихистамини

Сънливостта в голяма степен се сочи като недостатък на антихистамините от I поколение. Продукти, съдържащи хидроксизин, например, имат добър ефект при уртикария, но и ясно изразено седативно действие.

Атаракс е типичен представител на този род медикаменти. Предлага се под формата таблетки. Прилага се с цел облекчаване на сърбежи, предизвикани от екземи, уртикария, дерматит.

Началното II поколение или началната II генерация продукти са едновременно ефикасни и с ограничени странични ефекти по отношение на сънливостта, примери са съдържащи терфенадин, астемзол и други. В определени ситуации обаче те действат негативно по отношение на сърцето и сърдечната дейност.

Към днешна дата се използват медикаменти от II генерация, при които няма установени негативи. Преобладаващата част от тях са със съдържание на лоратадин, цетиризин и други. Примери са Цетиринакс, Зиртек, Зодак, Кларитин. Прилагат се при остра и хронична форма на уртикария и други кожни заболявания.

Лоратадин е с активно вещество лоратадин. Положителният ефект от приема му се очаква в рамките на 10 дни, но курсът на лечение може да е с продължителност до 6 месеца. Препоръчва се и при хронична идиопатична уртикария, като действието му е насочено директно към основните симптоми – сърбеж, оток и прочие.

Зиртек е с активна съставка цетиризин. Препоръчва се прием за ограничен период от време и при необходимост – повторна консултация.

Ериус е сред често използваните препарати!

Като най-ново поколение медикаменти се сочат Ксизал, Ериус и други, съдържащи левоцетиризин и деслоратадин. Те се отличават с изключително висока ефективност.

Ериус е може би най-популярният продукт, назначаван при уртикария и други кожни проблеми с алергичен характер. Предлага се под формата на таблетки или сироп и съдържа деслоратадин. Еднократна доза от препарата е достатъчна да облекчи симптомите на уртикария в рамките на целия ден.

Нехистаминови препарати

Ако приемът на антихистаминови продукти не доведе до търсения ефект, препоръчва се прием на глюкокортикоиди. Подобни са Преднизолон, Целестон и други. Важно е да се приемат за кратки срокове, защото въпреки бързото си действие, ефектът им не е изцяло положителен.

Епинефрин пък е продукт, употребата на който се налага при остра алергична реакция, съпроводена с риск за живота. Като такива ситуации се сочат анафилатичен шок, оток на Квинке и други.

Освен споменатите антихистаминови продукти и кортикостероиди, за лечение на уртикария в традиционната медицина се използват още ентеросорбенти, пробиотици, пребиотици, витаминни комплекси, пикочогонни препарати, слабителни средства и други.

Локални препарати

С цел облекчаване на сърбежа и другите оплаквания с локален характер, типични за уртикария, се използват и мазила за директно приложение. Трябва да се има предвид, че те имат моментно успокояващо действие, но не се отличават с цялостен лечебен ефект.

Подобни продукти са Алергозан, Фенистил и други, които в голямата си част представляват антихистаминови препарати.

Нелекарствени продукти

Голямо внимание в последно време се обръща и на нелекарствените продукти за локално облекчение, които се използват при уртикария. Ще се спрем на основните сред тях:

Родопско чудо

Родопско чудо е крем, разработен от народната лечителка Мария Чолакова. Използва се с успех при екземи, псориазис, обриви, парене и сърбеж и всички останали състояния, които нарушават външния вид и затормозяват здравето на кожата.

Ин дерма

 

Ин дерма е продукт от ново поколение!

Ин дерма е продукт от ново поколение, който се използва за цялостно възстановяване на кожата. Въпреки че предназначението му е насочено главно към проблемите, свързани с псориазис, лосионът помага и при редица други кожни състояния. Използва се с цел активизиране на собствените възстановителни възможности на кожата, в същото време овлажнява и охлажда, носи облекчение при парене и сърбеж. Редовната му употреба подобрява трайно структурата на епидермиса.

Ин дерма се отличава и с това, че се понася добре при всякакъв тип кожа. Представлява комбинация от растителни екстракти с мощен синергичен ефект.

Терапевтичен балсам чудо

Въпросният терапевтичен балсам се използва при всякакви форми на кожно раздразнение, като насърчава възстановяването и облекчава характерните оплаквания.

Унгвент балсам с екстракт от чаено дърво

Унгвент балсам с екстракт от чаено дърво намира приложение при различни форми на кожни възпаления и алергични реакции. Отличава се с мощно антибактериално действие, което е допълнителен плюс при уртикария, защото свежда риска от бактериална инфекция до минимум.

Хомеопатия

Наред с традиционната медицина, хомеопатията също предлага варианти за неприятната кожна болест. Ето кои са някои от най-често използваните хомеопатични препарати при уртикария:

  • Арсеникум албум – прилага се при парене и сърбеж, съпроводени от безпокойство и най-вече при пациенти, при които топлината носи облекчение. Ефективен при уртикария;
  • Апис мелифика – действа при мехурчета с продълговата форма и белезникав цвят. Най-вече при студова уртикария против парене и сърбеж;
  • Уртика уренс – при всички дразнения, предизвикани от уртикария, когато се те се усилват от топлина и физическо натоварване;
  • Сулфур – прилага се непосредствено след появата на обрива и при риск от бактериална инфекция;
  • Натрум муриатикум – когато обривът обхваща цялото тяло и най-вече зоните на ставите.

Сред останалите използвани хомеопатични продукти са Страмониум, Сепиа официналис, Курдум, Дулкамара и други.

Народни рецепти при уртикария

В края на частта, която отделихме за практическото лечение на уртикария, ще се спрем и на няколко изпитани народни рецепти за облекчаване на сърбежа и намаляване на отока.

Ето какво ще ви предложим:

  • добива се свеж сок от копър. С него се навлажнява хартиена салфетка и се прикрепя към обрива. Само за 30 минути сърбежът изчезва, а отокът спада;
  • по аналогичен начин се прилага и пресен сок от цвят и стрък на червена детелина;
  • ако няма доказана непоносимост към коприва, се приготвя настойка за очистване на кръвта и тялото и извеждане на алергена от тялото. Приготвя се, като 1 с.л. билка се запари в чаша гореща вода. На ден се приемат до 2 дози;
  • за намаляване на сърбежа и паренето, засегнатите части от тялото се накисват в отвара от ледум. За 1 вана е достатъчен 1 литър отвара;
  • заради антихистаминовото си действие ябълковият оцет също се прилага често при уртикария. Достатъчно е към с вода вана да се добави ½ литър ябълков оцет.

Какво представлява уртикария?

Уртикария е кожно заболяване, което се среща сравнително често. Статистиката сочи, че около 10% от хората на планетата поне веднъж през живота си са имали характерния обрив, като засегнатите са както мъже, така и жени, без оглед на възрастта и расата.

При уртикария обривът, който се наблюдава, наподобява „опарено” от коприва. Именно поради това заболяването се нарича още копривна треска или уртика от латинското наименование на копривата. Самото поражение върху кожата представлява зачервено, плътно и надигнато петно. Размерите и формата варират. Това, което се определя като типично за обрива, е бързата поява и бързото му преместване или изчезване. В същото време, той предизвиква изключително силен, непоносим сърбеж.

Симптоми на уртикария

Като основни признаци на кожния проблем можем да изведем следните:

Обрив

По правило пристъпът на уртикария протича с поява на голям брой обриви по цялото тяло, включително и по лицето, по клепачите, както и по лигавиците в тялото – уста, език, гръклян, бронхи. Именно последното е изключително опасно, тъй като при по-голям обрив рискът от задушаване е повишен.

Характерен за обрива е бледорозовият цвят, като околната тъкан е оцветена в доста по-наситено червено. Самите петна са слабо релефни, наподобяват мехурчета. При натиск цветът им избелява.

Сърбеж

Обривът е характерен белег за уртикария!

Типичен симптом на уртикария е сърбежът. Причинява се от реакцията, която освободеният в големи количества хистамин провокира у нервните окончания в кожата. В повечето случаи сърбежът е с голяма интензивност.

Температура

Друг характерен симптом на състоянието е повишената телесна температура. Често тя е съпроводена от втрисане, което се свързва отново с разговорното наименование „копривна треска”.

Дихателни затруднения

Не на последно място, при по-тежки форми на уртикария настъпват и редица затруднения в дишането. Може да се появи кашлица или задух, пациентът да има усещането, че не успява да си поеме глътка въздух.

Като пряко свързани с кожното заболяване често се посочват и някои проблеми, поразяващи храносмилателната система (например болка в корема, стомашен дискомфорт, позиви за гадене и повръщане, разстройство); сърдечно-съдовата система (понижено кръвно налягане, учестен пулс) или нервната система. Поради тази причина в някои медицински издания типично кожния проблем се разглежда като доста по-сериозно състояние, което дори се нарича уртикариална болест.

Оток на Квинке

Под оток на Квинке се разпознава симптом, характерен за тежки форми на болестта. Става дума за уртика с изключително голям размер. Засегната от обрив, съответно и от оток, е не само кожата, но и разположените под кожата слоеве.

Смята се, че въпросният оток, познат още като ангионевротичен оток, е сред най-опасните проявления на болестта. В някои случаи може да се превърне дори в причина за летален изход. Разпознава се по няколко основни белега, сред които видимото уголемяване на онази част от тялото, която е обхваната от отока, замяната на сърбежа от болка и силно парене и прочие.

При повечето пациенти оток на Квинке се появява в зоната на лицето – по бузите или устните, но още по половите органи и по части от тялото, които са богати на подкожни мазнини.

Отокът на Квинке може да порази и дихателните пътища и да стопира процесите на снабдяване на органите и тъканите с кислород.

Форми на уртикария

Най-общо се разграничават 2 форми, през които преминава разглежданото от нас заболяване.

Остра уртикария – тази форма на болестта се характеризира от скоростна проява на основните симптоми. Тя се развива неочаквано при пациенти, при които не е имало предшестващи оплаквания. Появяват се обширен обрив и отоци, съпроводени със силен сърбеж и цялостно неразположение.

Уртикарията бива остра и хронична!

Хронична уртикария – за хронична уртикария се говори, когато признаци на състоянието са налице за дълго време. Може да става дума за период от няколко седмици, но може да обхване дори години. Сърбежът, който предизвиква хронична уртикария, е значително по-слаб, отоци рядко се появяват, а самият обрив, ако има такъв, е оскъден и се наблюдава периодично.

В зависимост от формата на болестта, продължителността на обрива е различна. Може да се наблюдава само за няколко дни, но може да продължи и с месеци, както вече споменахме. В голяма степен това зависи и от особеностите на конкретния организъм и от белезите на кожния проблем.

При малки деца, например, при които най-често става дума за алергични фактори, довели до появата на уртики, оплакванията изчезват в рамките на няколко дни. В момента, в който се преустанови консумацията на алергизираща храна, например, отшумява и обривът.

При по-възрастни пациенти обаче дори острата форма на болестта може да е с удължено време на действие. Може да обхване период от дори 2 седмици на нетърпим сърбеж и отоци. Причината се крие най-често в това, че при възрастните пациенти по-трудно се установява конкретният фактор, провокирал появата на обрива.

В случай, че периодът на активна уртикария надхвърли половин месец, то вече се говори за хронична форма на заболяването.

Причини за уртикария

В редовете по-долу ще обърнем внимание на основните видове уртикария. Става дума за алергична и неалергична проява на болестта. В голяма степен от това разграничение не произтича обособяване на симптомите. Те са подобни, ако не и идентични, без значение каква е причината за състоянието. Въпросното определяне е необходимо с цел да се потърси най-точният и правилен подход за лечение на кожния проблем.

Както стана вече дума, разглеждат се алергична уртикария и неалергична уртикария.

Като причина за алергична уртикария могат да се изведат следните фактори:
  • храна – някои храни като мляко и млечни продукти, риба и морски дарове, яйца и приготвените от тях сосове, кремове, консерванти, оцветители, подправки, ядки и други често са причина за проява на остра форма на уртикария. Ако върху консумираната храна са попаднали вещества като хербициди, пестициди, антибиотици и дори микроби, също може да се стигне до остро проявление на състоянието;
  • медикаменти – в групата на лекарствените препарати, които могат да предизвикат кожна реакция, попадат антибиотиците, сулфонамиди, нестероидни противовъзпалителни средства, някои упойващи вещества, ваксини и контрастни средства;
  • вируси, бактерии, гъби – смята се, че заразяването с определени вируси, бактерии или гъби също може да протече с ясно изразен кожен проблем. Като състояния, които могат да предизвикат уртикария, се сочат още зъбни грануломи, хроничен тонзилит и други;
  • насекоми – непосредствен контакт или ухапване или ужилване от насекомо също е алергичен фактор, който може да предизвиква кожна реакция, без значение дали насекомото е пчела, оса, паяк, комар, бълха и други;
  • инхлаторни алергени – в групата на т.нар. инхалаторни алергени най-често попадат полените, домашният прах, различни видове пух, парфюми и други.
Неалергична уртикария

Сред основните причини, които стоят в основата на неалергичната проява на уртикария, най-често се сочат съпътстващи заболявания. Като такива могат да се изведат някои заболявания на стомаха, червата, бъбреците, черния дроб, панкреаса, още ендокринни и обменни болести. Наличието на което и да било от изброените състояния е предпоставка за благоприятни условия, при които конкретните причинители на копривна треска се разпростират безпроблемно.

Често се обособява още една група фактори – физични фактори. Става дума за компилация от особености на околната среда, които създават условия за кожни проблеми. Като такива могат да се посочат вибрации, механични въздействия, ниски или високи температури, още вода, светлина, влажност.

Поради обстоятелството, че по-често от уртики са засегнати жените, се търсят и допълнителни фактори, които могат да обяснят възникването на заболяването. Обръща се внимание на баланса на хормоните в женския организъм и на някои състояния, които са в състояние да провокират кожни проблеми. Като такива са извеждат:

  • месечно неразположение;
  • бременност;
  • менопауза;
  • прием на орални контрацептиви.

И все пак трябва да се има предвид, че възможно е причината за заболяването да остане неизяснена. В  случай, че направените изследвания не посочат конкретен фактор, се говори за идиопатична форма на уртикария.

Всички тези, а и изброените по-горе причини за уртикария, се превръщат в конкретна предпоставка за обрив обаче и във връзка с особеностите на самия организъм. Дали човек е податлив, или тялото му е изградило собствен механизъм за самозащита.

Диагностика при уртикария

Това, което прави диагностицирането на уртикария сравнително лесно, са характерните особености на обрива. Дори лекар, който не е специалист – дерматолог, би трябвало да е в състояние да разпознае петната и да назначи адекватна терапия. Другият, в много случаи и по-правилен вариант, е да насочи пациента към кожен лекар, който в детайли да проучи причината за кожния проблем и да подходи към съобразено с нея лечение.

От значение е да се има предвид, че на пръв поглед незначителният кожен проблем в преобладаващата част от случаите изисква продължително и търпеливо лечение. Не бива да се разчита на това, че обривът ще изчезне от самосебе си. Дори и да се случи, ако не се открият причините за него и не се приложи адекватно лечение, вероятността да се появи отново – по-силен, неприятен и опасен, е голяма.

Уртикария и дерматит

Важно! За да се разбере из основи същността на диагнозата уртикария, трябва да се направи разграничение между уртикария и дерматит – 2 често бъркани понятия. Под дерматит следва да се разбира поражение върху кожата, което най-често има автоимунен характер. Самият дерматит може да е причина за уртикария или паралелно протичаща патология. Не е изключено дерматитът да възникне и като вторично заболяване. При децата, най-често, се наблюдава едновременно развитие на уртикария и дерматит, в повечето случаи – на атопичен дерматит.

Заразна ли е?

Поради факта, че се среща сравнително често, уртикарията предизвиква притеснения в посока на това дали човек може да се зарази при контакт с пациент с характерен обрив.

Внасяме доза успокоение – не, уртикарията не е заразно заболяване. Самото заболяване няма инфекциозен характер. Какъвто и да било физически контакт с болен няма да доведе до заразяване.

Изключение са случаите, в които обривът протича като реакция на друг инфекциозен процес, който атакува тялото. В такива случаи напълно възможно е здрав човек да се зарази, като в случая настъпва заразяване с първопричината за уртикарията, а не със самото кожно заболяване. Възможно е при него въобще да не се появи обрив като симптом на основния здравословен проблем.

Къпане при уртикария

Наред с притеснението на здравите дали могат да се заразят с уртикария, идва и друго често срещане питане – дали човек с уртикария може да се къпе редовно, без да променя навиците си в банята.

Отговорът на този въпрос по-скоро се състои от 2 части. На първо място – не само че може, но задължително е пациентът с кожен проблем да спазва високо ниво на лична хигиена. При занемаряване и неспазване на основните правила за чистота, то към копривната треска може да се добави и бактериална зараза, която допълнително да влоши състоянието на кожата, а и общото здравословно такова.

В същото време, пациентите с обострен обрив трябва да спазват някои основни правила при грижите за хигиената си. Ще изведем по-долу какво е добре да прави всеки, който страда от сърбеж, парене и отоци, предизвикани от уртикария:

  • при къпане не бива температурата на водата да надвишава 35 градуса. По-високите градуси повишават проницаемостта на съдовете, което може да доведе до разрастване на размерите на обрива;
  • не трябва да се използват каквито и да било абразивни и груби приспособления и продукти за къпане, защото раздразнената кожа лесно може да се травмира. Препоръчителна е употребата на мека пореста гъба;
  • не се използват миещи средства, съдържащи силни химически вещества. В обратен случай кожата ще се раздразни допълнително. Хипоалергичните продукти са удачен вариант;
  • продължителността на къпането е добре да не надвишава 15 минути. Ако пациентът е с остра форма на уртикария, то препоръчителното време се свежда до 5 минути;
  • подсушаването след баня трябва да е с мека кърпа от естествени материали:
  • след подсушаване се нанася единствено продуктът, предписан от лекуващия лекар. Избягва се своеволна комбинация от мазила.

Важно! При пациенти, при които в допълнение към уртикарията се е развила съпътстваща бактериална инфекция, са забранени ваните!

Уртикария при деца

Статистиката показва, че между 5% и 7% от децата в училищна възраст са преминали и преминава през някоя от формите на уртикария. При най-малките преобладаващо се диагностицира остра форма на болестта, а с достигане на възрастта за училище – равностойно се комбинират както остра, така и хронична. При новородени и кърмачета обривът се възприема като спешно състояние, което налага задължителна хоспитализация.

Смята се, че при децата уртикарията е в пряка връзка със склонността им алергични реакции.

Симптоми при децата

Смята се, че при децата могат да бъдат наблюдавани някои особености при уртикария. На първо място, това е видът на обрива – при най-малките той се проявява под формата на подкожни образувания, запълнени от прозрачна течност. Ако тялото се окаже в контакт с алерген, драстично се повишава производството на хистамин, в резултат на което се увеличава чупливостта на съдовете. Във въпросните подкожни образувания започват да се задържат големи количества течности и те се преобразуват в отоци и мехури.

Като части от тялото на децата, на които често се появяват уртики, се сочат кожните гънки и местата, където кожата се трие в дрехите. Още дупето и лактите. Мехурчетата, на свой ред, предизвикват силен сърбеж, децата ги разчесват, което води до увеличаване на броя и размера им.

Като характерни белези на обрива при най-малките могат да се изведат следните:

  • бързо появяване без предшестващи оплаквания и отново скоростно изчезване;
  • честа промяна на местоположението на обрива – рядко петната се задържат за повече от няколко часа на едно и също място;
  • при разчесване отделните компоненти на обрива се сливат и образуват големи по размери твърди мехури;
  • въпреки че формата на обрива е неправилна, краищата му са ясно очертани;
  • след изчезването на обрива не остават последици върху кожата – белези, пигментни петна или други следи.

Уртикария при новородени

При децата храната е най-честата причина за обрив!

Още по-често срещано явление е копривна треска при новородени и кърмачета. Според различни източници, състоянието се среща при всяко пето бебе, като предразположени в по-висока степен са момиченцата.

В голямата си част обривът при най-малките се дължи на въздействие от страна на хранителен алерген. При кърмените бебета такъв е възможно да достигне до организма както чрез приетата от детето храна, така и чрез кърмата, ако майката е консумирала алергизиращ продукт.

Сред вероятните причини за обрива се нареждат още:
  • инфекции;
  • физически фактор (топлина или студ, липса на влага във въздуха, контакт със синтетични тъкани и прочие);
  • химически фактор (използвана козметика, препарати за пране и почистване на бебешки дрехи и принадлежности);
  • медикаменти (противовъзпалителни, витамини, антибиотици;
  • вдишани частици, в това число прах, пух, полени;
  • контакт с насекоми, ужилване, ухапване.

При най-малките уртикарията се проявява под формата на мехурчета с яркочервен цвят, който сърбят силно. Те са малки по размери, но много на брой. Често визуално се сливат и създават представата за плътни обриви по тялото. В повечето случаи поразени участъци се наблюдават по лицето, ръцете, раменете, гръбчето и дупето, като петната сменят мястото си многократно в рамките само на няколко часа. Приблизително около 2 часа след контакта с алергена настъпват и първите признаци за уртикария.

Като съпътстващи неразположения при кърмачетата се сочат още влошен апетит, суха кожа, неспокойствие, раздразнителност, влошен сън, а в някои случаи диария или повръщане.

Като общо правило при децата и новородените с уртикария се сочи обстоятелството, че състоянието рядко хронифицира. Най-често симптомите отшумяват в рамките на 3 дни или непосредствено след ограничаване на контакта с алергена. Единственото, което се препоръчва, е използването на продукти с цел облекчаване на сърбежа, които обаче трябва да са съобразени с невръстната възраст на пациента.

Уртикария – видове

Освен разграниченията при проявите на уртикария, които посочихме по-горе – алергична и неалергична, остра и хронична, се прави разлика и между следните видове на болестта:

Слънчева уртикария

Нарича се още соларна. Провокира се от прякото въздействие на слънчевите лъчи и се смята за сравнително често срещана проява на болестта. Самият обрив се появява, когато склонен към състоянието човек се изложи на слънце. При някои са необходими часове, за да се провокира реакция, но по правило 10-20 минути са достатъчно време, за да се активират реактивните процеси в организма.

Мехурчетата, които се появяват във връзка със слънчевата уртикария, се отличават с неголям размер. Дори при тежки форми диаметърът им не надвишава 1.5-2 см. Цветът им е розов, а краищата са очертани с ярка червена линия. Сърбежът е изключително силен. В редки случаи обривът се съпътства от повишена температура, затруднено дишане, гадене, повръщане.

При анализ на слънчевата уртикария се разграничават вътрешни и външни фактори, които я провокират. Като външни най-често се сочат химически вещества, които влизат в състава на използваната козметика. Вътрешни са най-вече токсините, които тялото образува в резултат на дисфункция на някои от органите. Характерно за проявлението на състоянието във връзка с вътрешни предпоставки е симетричното разположение на обрива върху тялото.

Студова уртикария

Още от наименованието личи, че в основата на проблема стоят снегът, студените вятър и дъжд, но още изстудени храни и напитки, къпане със студена вода или всички онези обстоятелства, които могат да доведат до рязко понижаване на телесната температура.

Характерно за студовата уртикария е, че може да протече в бърза или бавна форма. При първата обривът се появява непосредствено след контакта с причинителя, докато при втората двете събития са разделени поне от 9-10 часа.

Самият обрив варира по размери – може да се прояви под формата на малки плоски мехур или като големи, плътни петна, които заемат обширни участъци от кожата. Най-често поразени са зоните от кожата, които са били в непосредствен контакт със студа – ръцете, лицето, шията. Други обичайно засегнати места са зоната под коленете и от вътрешната страна на бедрата.

Освен характерните за състоянието съпътстващи оплаквания, при студова уртикария се наблюдават още виене на свят, болка в тила, рязко понижаване на кръвното налягане. Може би най-отчетливият симптом е парализата на мускулите на лицето и шията.

При атипичната форма на студова уртикария обривът е заменен от горещи на пипане петна, в структурата на които се разграничават малки възелчета. При пациентите с тази диагноза ясно изразен е и болковия синдром в мускулите и ставите, в комбинация с втрисане и обща отпадналост.

Единствена причина за въпросното състояние медицината не смее да изведе. Сред основните версии за проявата му се сочи ролята на наследствена аномалния в структурата на протеините. При комуникиране със студа те се изменят във форма, неразпозната от имунната система. В резултат на което тялото започва да реагира към тях като към чуждо тяло.

Уртикария от вода

Уртикария от вода или още аквагенна се среща сравнително рядко и то по-често при възрастните. Белег на състоянието е прогресията – с времето обривите зачестяват, а симптомите стават все по-отчетливи.

Трябва да се има предвид, че обривът се провокира не от самата вода, а от химичните съединения в нея. И тъй като в природата водата не е химически чиста, подобни оплаквания могат да се появяват при контакт с питейна, дъждовна, минерална и всякаква друга вода.

Въпреки че и тук не съществува единодушие по отношение на конкретните причини, като рискови фактори се сочат:

  • понижени възможности на имунната система;
  • хронични заболявания на черния дроб или бъбреците;
  • дефицит на имуноглобулин Е.

Това, което отличава обрива, са яркочервените петна, наподобяващи реакция от опарване. Ако цялото тяло е било в контакт с вода, то най-често поразени са чувствителните зони – сгъвките на коленете, лактите, бедрата от вътрешната страна. Кожата губи защитното си покритие и еластичността си, изсушава се, появяват се нацепвания. В резултат от това може да се развие съпътстваща бактериална инфекция.

Друг отличителен симптом на аквагенната уртикария е кашлицата, както и зачервяването на лигавицата на очите.

Хранителна уртикария

Различават се няколко вида уртикария!

Вече стана дума, че при кърмачетата и децата най-често се проявяват признаци на хранителна уртикария. При възрастните състоянието се среща в хронична форма и се свързва с хронично разстройство на храносмилателната система.

Признак на реакция към храна са петната с яркочервен цвят.

Трябва да се има предвид, че тази форма на болестта най-често предизвиква отоци по бузите, клепачите, гърлото, в това число и оток на Квинке. Характеризира се още от дисфункция на храносмилателната система, болки в корема, диария, гадене, повръщане.

Възможно е един продукт да е причината за кожния обрив, но може и да става дума за комбинация между хранителни вещества. Традиционно като алергени се възприемат яйца, прясно мляко, мед, шоколад, цитрусови и горски плодове. Глутенът също може да предизвика реакция.

Дермографска уртикария

Още дермографизъм, състоянието се разпознава по зачервяването на кожата в резултат на механично триене или допир. Наблюдават се релефни линии, които могат да предизвикат болка. Отличават се с бърза поява и бързо изчезване. Рядко уртиката се задържа с часове и то главно в случаите, когато причината за състоянието е продължително раздразване на кожата, например при контакт с бижу или колан.

Нервна уртикария

Нарича се още неврогенна или психогенна. Смята се, че обривът се явява реакция към стрес. Размерите му са големи, често петната се обединяват. Самите петна са обли, но при сливане образуват неправилна форма. В цветово отношение обривът варира от бяло до розово, а в някои случаи се наблюдава двуцветие на петната. Сърбежът е задължителен и интензивен.

При усложняване на състоянието е възможно да се стигне до ангионевротичен оток, който да засегне гърлото и лигавицата на храносмилателната система. Признаци за такъв са болка в гърлото, затруднено дишане, говорене и преглъщане. Ако отокът се разпространи към храносмилателната система, при пациента се появяват позиви за повръщане, болка в зоната на пъпа и страничните части на корема.

Нервната форма на уртикария се обяснява с това, че при стресова ситуация кръвоносните съдове се разширяват, проницаемостта им нараства и се увеличава количеството на доставените течности. Образуват се мехурчета с течност под кожата, които дразнят и причиняват сърбеж.

Всичко това води до заключението, че за да се преодолее нервната уртикария, трябва да се реши психологическият проблем, който стои в основата й.

Холинергична уртикария

Въпросната форма на уртикария се свързва със собственото потоотделяне. Във връзка с отделянето на пот се появява обрив, който се явява реакция към ацетилхолина – основният посредник на парасимпатичната нервна система. Най-често състоянието води до петната по шията, гърдите, ръцете, като те са налични от няколко мнути до часове.

Уртикария при бременност

По време на бременност, още след раждане и при кърмене жената е изложена на повишен риск от специфична уртикария, дължаща се на хормонални изменения в организма. Липсата на пълноценна почивка, физическото и психическо натоварване и всички съпътстващи фактори на стреса, свързани с появата на новия човек, спомагат за усложняване на състоянието.

По време на самата бременност най-често обрив се наблюдава по корема. На по-късен етап мигрира към бедрата и задните части. Риск за бебето не съществува.

Идиопатична уртикария

Всички разновидности на състоянието, за които не може да се изведе конкретна причина, влизат в групата на идиопатиите.

Източници:

https://www.webmd.com/skin-problems-and-treatments/guide/hives-urticaria-angioedema

https://www.medicalnewstoday.com/articles/320268.php

Оценете статията
Оценка 3.5 от 2 гласували

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!

loading...

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*