Начало / Болести и лечение / Учени обясняват: Вижте как наранената душа разболява цялото тяло!

20 супер продукта на по-ниска цена!

Учени обясняват: Вижте как наранената душа разболява цялото тяло!

Трябва да се лекува не само болестта, но и личността

Към психосоматичните разстройства, обусловени не от физиологични, а от психологически процеси в организма, се отнасят не само язвата на стомаха и хипертонията. Има още много такива болести и списъкът се разширява с времето. Защо?

Една от основните хипотези за възникването на психосоматичните разстройства е преживеният от човека стрес. Той е като пусков механизъм за начало на заболяване или обостря вече съществуващо такова. Но решаващо значение за това дали ще се развие заболяване има не толкова стресът, колкото реакцията на организма към него.

Съществуват две основни стратегии за противопоставяне на тези проблеми и заплахи.

наранената душа

Наранената душа разболява тялото

Първата е активна: стремежът да се отстрани източникът на заплахата с борба или бягство. Втората е пасивната. Тя е насочена към защитата на организма от възможните последствия. В някои случаи тя действително помага да се избегнат конкретни опасности. Но при хората, при които по-често се прилага именно пасивната стратегия, осезаемо се увеличава тревожността.

Ако човек рискува и се спре на активния подход, обикновено състоянието се подобрява – и физически, и психически. Коя стратегия ще избере всеки, зависи от неговите темперамент, възпитание, социални обстоятелства, оценка на ситуацията, а и от обективни ограничения. Именно поради тази причина най-опасен за здравето се смята стресът, който не може да се контролира.

Всичко зависи от поведението ни

Стресът може и да повишава, и да понижава съпротивителните сили на организма. Активното поведение при неопределени условия (т.е. при отсъствие на 100-процентна увереност в успеха на опитите) е най-важният фактор за здравето, който предотвратява възникването на психосоматични заболявания и повишава устойчивостта на организма към стрес.

За какво става дума? Сигурно сте забелязали, че когато имате важна цел, организмът ви се мобилизира максимално. Губят значение изтощението и огромното нервно напрежение – в такива моменти не само не се сблъсквате с нови заболявания, но сякаш и наличните вече просто спират да се проявяват. Но скоро след приключването на това психологическо натоварване в стремеж да постигнете набелязаното, психосоматичните нарушения все пак отново се проявяват, без да има значение фактът, че емоционално сте много по-спокойни. Каква е причината? Това, че сте се освободили от задължаващите ви обстоятелства, ви е накарало да намалите активността си – отпуснали сте се поради постигнатото благополучие. И това се е отразило веднага на вашето здраве.

Достигането на крайната цел и отказът от по-нататъшно търсене и активност се превръщат в благодатна почва за развиване на физически и емоционални нарушения. Това се получава поради липсата на определени цели за живота напред.

Потиснатите мотиви

Това е втората теория за възникването на психосоматичните заболявания. Става дума за това, че неприемливите за социума мотиви се изместват от съзнателното към подсъзнателното. Така нереализираната враждебност например е способна с времето да доведе до развиване на хипертония. Тези неосъзнати потиснати мотиви съществуват в невербалния свят – в дясното полукълбо. Неслучайно при много пациенти с психосоматични нарушения се наблюдават симптоми на алекситимия – невъзможност да се изразят мислите и чувствата с думи, а следователно – невъзможност и да се реагира правилно. Това също е някакъв сорт бягство, отказ от търсене на начини за реализация на неприемливите мотиви, а впоследствие – психосоматични нарушения.

„Падналите духом умират преждевременно“…

… е казал Омар Хаям. Но как психологическите проблеми (по-точно отказът от търсене на решение) предизвикват болезнени промени в организма? С това се занимава интердисциплинарната наука невроендокриноимунология. Емоционалните преживявания оказват влияние на организма чрез хормоналната и имунната система. При стрес се увеличават честотата на дишането и сърдечната честота, повишава се кръвното налягане, отделят се адреналин и норадреналин. Изработва се хормонът на стреса – кортизол. Всички тези промени преследват една цел – да съхранят живота. Те мобилизират организма и му позволяват да посрещне стреса в пълна бойна готовност – да бяга или да се защитава. Така в първия момент стресът всъщност подсилва имунната система. Но нещата стават различни, ако това придобие хронична форма и не е съпроводено с търсене на изход. В такъв случай се получава потискане на имунната система.

Фамилната обремененост

На първия стадий стресът се проявява във вид на вегетативни реакции – потоотделяне, повишено кръвно, тахикардия… На тази фаза все още не става дума за психосоматично заболяване – това е телесна реакция на моментното състояние на тревога. Но при повторно въздействие на стресогенния фактор или в случаи на прекомерна продължителност, организмът отговаря с нарушение в дейността на отделни органи. Емоционалният срив може да провокира различни заболявания при различните хора. Това зависи от индивидуалната уязвимост на човека, но тук вече говорим за физическа уязвимост. Стресът удря по органи, които имат наследствена предразположеност. Конкретната форма на заболяването се определя от особеностите на болния (генетично обусловени или вече прекарани разстройства). Именно затова лекарите винаги се интересуват от наследствеността.

Най-доброто лечение е профилактиката

И възниква въпросът: какво да лекуват лекарите най-напред – болното тяло или наранената душа? Идеалното решение на проблема е съчетаването на класическа медикаментозна терапия с психоанализа и когнитивно-поведенческа терапия. Психосоматиката разрушава организма и създава порочен кръг – болестта задълбочава усещането за безпомощност, а това усещане усилва болестта. Трябва да се лекува не само болестта, но и личността.

Трябва засегнатият човек да бъде провокиран към активна реакция, към максимална творческа самореализация, да се научи да използва активна стратегия за преодоляване на трудностите вместо пасивна. В това трябва да се включат и семейството, и обществото. Възпитанието също има голяма роля. Настройката да се търсят решения и да се преодоляват проблемите повишава устойчивостта на организма, като от ранна възраст се тренира поведенческа активност, умение да се преодолява безпомощността. Така че най-важният фактор срещу психосоматичните заболявания остава силата на духа.

Източници:Жуpнaл,Pixabay.com

Оценете статията
Оценка 4 от 4 гласували
loading...

20 супер продукта на по-ниска цена!

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*