Пол Франкланд: Прочиствайте паметта от ненужното, за да си спестите деменцията!

За да за пазим паметта е важно не само да правим подходящи упражнения, да взимаме добавки и да внимаваме с какво се храним

Паметта можем да запазим като подбираме какво точно да запомним, и кое от всичко, което сме запомнили, да премахнем.

Енциклопедичната памет отдавна е призната като нещо изключително, с което малцина могат да се похвалят. Много от нас гледат с удивление хората, надарени с екстра памет, които отговарят на най-трудните въпроси, лесно помнят имена и дати. Идеалната памет има много предимства, но повечето от нас нямат изгледи да се сдобият с такава.

Ние, хората с обикновена памет, искаме тя да си остане такава, и ако може да не я губим прекалено рано…

Но, как да стане това?

Често хората, които се оплакват от лоша памет, питат специалистите как да подобрят паметта и вниманието. Наистина ли си заслужава да се правят упражнения за подобряване на мозъчната функция и да се взимат лекарства?

Ако постоянно забравяте имената на колегите си и не помните къде сте оставили телефона, не се безпокойте. Това не означава, че има нещо нередно, дори е точно обратното – всичко ви е наред! Според последните проучвания, тези, които често забравят, могат да бъдат по-умни от останалите.

Историята пази доказателства за много знаменитости, които не са имали брилянтна памет. Казват, че бащата на класическата физика Исак Нютон можел да се загуби в собствената си къща, и да излезе на улицата, забравяйки къде отива. Изключителният композитор и химик Александър Бородин непрекъснато забравял името на собствената си съпруга и излизал от дома си без да е напълно облечен.

Канадските учени-невролози, водени от Пол Франкланд заключили, че забравата не е дефект, но в резултат на естествения механизъм на мозъка, той се адаптира към новите условия. Този механизъм позволява на мозъка да се освободи от излишната информация и да се допълни с нови умения. По този начин ние ще можем да взимаме най-интелигентните решения при променящите се обстоятелства. По аналогия с компютъра, може да се каже, че мозъкът изчиства паметта.

Пол Франклънд разбра, че естеството на забравата се крие в работата на хипокампуса

Веднага щом се появят нови неврони в тази област, те започват да пренаписват вече съществуващата информация. Това се прави, за да се улесни човекът, и да се адаптира към новите условия.

Експериментите с мишки показват, че животните се справят с тестовата задача по-бързо, ако прочистят спомените си преди старата. По-тази логика – колкото по-бързо се променя околната среда и всичко, което ни се случва, толкова по-бързо е необходимо да изтрием старите факти.

„Човешкият мозък е празна таванска стая, в която може да правите каквото си искате. Повечето хора започват да я пълнят с какво ли не – тъпчат, тъпчат, тъпчат, и накрая трудно откриват онова, което им трябва. И така започват да забравят. Не чене помнят – не! Те просто не могат да открият онова, което им е нужно.“

В наше време, когато обемът на информацията се увеличава експлозивно, уместността на това твърдение е особено голяма. „Ненужното“ трябва да бъде изтрито. И хората, които се занимават с нетрадиционна медицина, както и лекарите-невролози, са на мнение, че за това изключително много помагат две неща – тичане и медитация.

Разбира се, „освобождаването“ на паметта, за което Пол Франкланд говори, съвсем не означава, че трябва да забравите всичко – не. С времето всеки се научава кое е важно и кое не. Някои разграфяват паметта на „стаи“, в които „складират“ онова, което им е нужно. А други просто правят упражнения за подобряване на паметта…

Паметта е нещо, което имаме, но не можем да усетим. Тя не е сърце, не бял дроб, но все пак я има. И за да я има, трябва да се грижим за нея!

Източник: fitfan.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!