Проф. Стойчева: Ако не излекувате скарлатината, може да се стигне до сепсис или менингит

Скарлатина – същност. Причинител на скарлатината – бета-хемолитичен стрептокок. Бактерият навлиза в организма през рана, лигавицата или през участък с ниска имунна защита.  Преносители на заразата – хора с болно гърло, но без характерните обриви (те са клинично здрави, но предават заразата). Заразата се пренася по въздушно-капков път. Пациенти – най-често деца от 2 до 10-годишна възраст. Симптоми за появата на скарлатина – болно гърло, обложен език, гнойна ангина, висока температура и обрив по кожата; кожата става грапава; бузите са червени и пламтящи, а кожата около носа и устата е бледа. Подуване на шийните лимфни възли. Задължително посещение при лекар. Не лекуваната скарлатина може да причини сепсис или менингит.

В поредицата  „Здравето в кадър“ на Кабелна телевизия DCTV  гостува проф. Марияна Стойчева, за да даде полезни съвети относно болестта скарлатина.

Скарлатина е заболяване, което се предизвиква от бактерия бета-хемолитичен стрептокок. Тя е вид шарка, която включва всякакъв вид еруптивни заболявания, придружени с обриви.  Други заболявания с обриви са морбили, варицела, рубеола.

Проявите на скарлатина най-често се проявяват след прекарано друго заболяване. Заразените пациенти могат да заразят само онези, които не са боледували от скарлатина.  То може да протече само със стрептококова  ангина – гнойна ангина или чрез обрив.

Началните симптоми на скарлатината са характерни. Това са висока температура (39 градуса), гърлобол и повръщане. Обривът се проявява рано – или още през първото денонощие, или най-късно през второто денонощие. Обривът е дребен – той прилича на главичката на топлийката. Кожата става грапава. Бузите са червени и пламтящи, а кожата около носа и устата е бледа.

През първите 1 до 2 дни езикът е обложен с бял налеп. След това налепът пада и езикът става червен като ягода или като малина. Гнойната ангина е много характерна за заболяването.  Има и подуване на шийните лимфни възли.

Диагнозата на скарлатина е предимно клинична, пояснява проф. Стойчева. Когато изброените по-горе симптоми са налице, диагнозата се поставя лесно, но понякога има атипично тежки форми. Например може да започне като скарлатина и да премине в сепсис. Ангината може да стане в по-тежка форма.

Бактерият на стрептокока е широко разпространен. Той може да навлезе в тялото през мъничка рана (нарушена цялост на кожата), през лигавицата, през локация с намален имунитет.  Друг начин за доказване на скарлатина е наличието на специфични антитела в серума на пациента, но се прави рядко.

Не всеки пациент, който е носител на стрептококи задължително трябва да боледува от скарлатина. Например, взет е гърлен секрет и дава положителна проба, но пациентът не е получил характерния обрив, значи той е само носител. Носителите са клинично здрави хора, но ако заразят друг пациент, заразеният може да прекара болестта тежко.

Най-често децата боледуват във възраст от 2 до 10 години. Предаването на заразата става по въздушно-капков път, но е необходимо да има по-тесен контакт между преносителя на заразата и останалите пациенти. Причината е, че болните от скарлатина или преносители на болестта нямат хрема и кашлица, затова не могат да разпръскват заразата в широк периметър.

Когато децата покажат симптомите повръщане, висока температура и обрив, задължително трябва да се търси лекарска помощ. Ако не се вземат мерки навреме, децата могат да развият менингит. При висока температура пациентите трябва да приемат препарати (не и антибиотици), за да понижат температурата. Когато лицата повръщат, те не са в състояние да задържат препаратите. Следователно върху температурата не може да се окаже влияние. Положението наистина е тревожно, обяснява проф. Стойчева.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!