Какви са най-честите причини за епилепсията?

Причините за 50 до 70% от случаите на епилепсия не са известни. Понякога заболяването се дължи на родова травма. Сред тези причини е недостатъчният достъп на кислород до мозъка, нараняване на главата, силно кръвотечение или несъвместимост между кръвта на родилката и кръвта на новороденото, инфекция непосредствено преди, след или по време на раждането.

Други причини за епилепсията са:

– Травма на главата в резултат от автомобилна катастрофа, огнестрелна или друга рана

– Алкохолизъм

– Мозъчен абсцес или възпаление на мозъчните ципи (обвивки) или на гръбначния стълб

– Фенилкетонурия (ФКУ), вродено заболяване, което често се характеризира с припадъци и може да доведе до умствена изостаналост

– Други вродени разстройства

– Инфекциозни болести като морбили, заушка и дифтерия

– Дегенеративни заболявания

– Отравяне с олово, с живак, с въглероден монооксид или поглъщане на друго отровно вещество

– Генетични фактори

Статус епилептикус е състояние, при което човек получава продължителни пристъпи и евентуално дихателни проблеми. Може да бъде причинено от:

– Рязко спиране на приема на лекарства за контрол на пристъпите

– Хипоксична или метаболитна енцефалопатия (мозъчно заболяване, дължащо се на липсата на кислород или на неправилното протичане на други физични или химични процеси)

– Сериозна травма на главата

– Разпространила се по кръвен път инфекция, предизвикваща възпаление на мозъка или на мозъчната обвивка (например енцефалит или менингит).

Как се диагностицира?

Личната и семейната история на заболяванията (анамнеза), описанието на припадъците, а също физическият и неврологичният преглед помагат на лекарите да диагностицират това разстройство.

Лекарите изключват състояния, предизвикващи симптоми, които напомнят епилепсия. Включително леки инсулти (преходни исхемични пристъпи), припадък (синкоп), псевдоприпадъци и неконтролируем подтик за сън (нарколепсия).

Неврофизиологичните изследвания разкриват проблеми с ученето и с паметта. Образното изследване на мозъка показва областите в мозъка, които участват в припадъците.

Електроенцефалограмата е основното изследване, с чиято помощ се диагностицира епилепсията. При него се поставят електроди върху черепа. Така се записва електрическата активност на мозъка и се определя точното място на аномалните потоци.

По време на краткотрайна електроенцефалограма пациентът може да бъде помолен да остане неподвижен. А по време на продължителното наблюдение да се занимава с обичайните си дейности. Някои пациенти биват лишавани от сън или излагани на действието на стимулиращи припадъците фактори, като учестено и дълбоко дишане (хипервентилация) или мигаща светлина (оптична симулация). В някои случаи изследванията се провеждат в болнична среда и продължителността им стига до две седмици. Видео електроенцефалограмата дават информация какво е правил болният по време на припадъка и как припадъкът е променил поведението му.

Други техники за диагностициране на епилепсията са:

– Ядрено-магнитен резонанс, който дава ясни и подробни образи на мозъка. Функционалният, извършен докато болният изпълнява различни задачи, може да измери промени в електрическата интензивност и кръвния поток. Така показва коя дейност коя зона в мозъка засяга.

– Позитрон-емисионна томография и емисионната компютърна томография следят кръвния поток и химическата активност в изследваната зона на мозъка. Те са ефективно средство за локализиране на мозъчната област, в която се случват метаболитните промени между припадъците.

Източници: epilepsy.com,wikipedia

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!