Тези симптоми показват, че страдате от хронична умора!

Синдромът на хроничната умора е заболяване, съпроводено от усещане за силна умора. Чувството за изтощение продължава най-малко шест месеца. Конкретната причина за състоянието не е известна. Смята се, че е резултат на комбинация от различни.

Синдромът на хроничната умора е най-общо наименование на това смущение. То е било наричано също и имунно разстройство, миалгичен енцефаломиелит, болест на естествените клетки убийци, синдром на поствирусната умора, болест на Епщайн-Бар и грип на юпитата.

Данни за подобно състояние под името неврастения датират от 1869 г. На пациенти с подобни симптоми в миналото е била поставяна диагноза фибромиалгия, тъй като един от основните признаци е миалгията (болката в мускулите).

Поради близостта на симптомите се смята, че фибромиалгията и синдромът на хроничната умора се припокриват.

В началото и средата на 1980-те години в някои райони на Съединените щати се наблюдават взривове от синдром на хроничната умора. Не само заболели пациенти, но и много здрави хора се характеризират с високо ниво на антитела към вируса Епщайн-Бар, причиняващ мононуклеоза.

Учените откриват високи нива и от други вирусни антитела в кръвта на пациенти със синдрома на хроничната умора, което ги кара да смятат, че заболяването се предизвиква от определен вирус или комбинация от вируси.

Въпреки че болестта може да засегне хора от различни полове, възраст, раса или обществено-икономически групи, най-голям брой заболели има сред жените между 25- и 45- годишна възраст. Точният им брой не може да се определи поради приликата на симптомите с други заболявания и затрудненото поставяне на диагнозата.

Причини и симптоми:

Причината за синдрома на хроничната умора не е само една. Според изследванията заболяването се дължи на различни състояния:

– Вирусни инфекции
– Химически отрови
– Алергии
– Имунни смущения
– Психологически разстройства

Много лекари смятат, че синдромът на хроничната умора не е изолирано заболяване, а група от признаци, дължащи се на редица състояния.

Според една от теориите, имунната система се уврежда от вирус или подобен на вирус микроорганизъм или химическо вещество, което позволява на скритите вируси да се активират. Когато тези вируси започнат да се развиват отново, имунната система произвежда химикали, наречени цитокини, които причиняват грипоподобни симптоми.

Имунните нарушения са характерни за пациенти със синдром на хроничната умора, въпреки че същите смущения се наблюдават и при болни от алергии, от автоимунни и ракови заболявания.

В края на 2001 г. група специалисти стигнаха до заключението, че вируси или бактерии, които действат върху имунната система, могат наистина да причинят синдром на хроничната умора. Специалистите са единодушни, че публикуваните доказателства са достатъчни, за да потвърдят връзката между имунната система и синдрома. Според тях инфекциите също могат да играят роля в заболяването, но не определят един-единствен микробен агент, общ за всички пациенти.

Необходими са по-нататъшни проучвания. Екипът също така заключава, че от значение при заболяването са и репродуктивните хормони, което обяснява големия брой заболели жени. Въпреки тези открития Центърът за контрол и превенция на заболяванията продължава да смята, че причините за синдрома на хроничната умора все още не са известни.

Становищата относно ролята на психичните проблеми при синдрома на хроничната умора са противоречиви. Тъй като много болни страдат от депресия и други психични смущения, някои специалисти считат, че симптомите на заболяването са на психична основа.

В същото време обаче много пациенти не страдат от психични смущения, преди да се разболеят. Според някои пациентите изпадат в състояние на депресия и тревожност под въздействие на признаците на заболяването. Едно проучване заключава, че депресията е резултат от синдрома на хроничната умора, а не причина за него.

Страдащите от синдром на хроничната умора чувстват постоянна умора, която им пречи да изпълняват ежедневните си дейности. Те имат нарушения в съня – понякога не могат да си починат добре, друг път спят прекалено дълго.

Когато извършват физическа дейност и се опитват да бъдат активни въпреки умората, болните усещат изтощение, което ги приковава към леглото в продължение на много дни.

Други симптоми на синдрома на хроничната умора са:

– Мускулна болка (миалгия)
– Ставна болка (артралгия)
– Възпалено гърло
– Главоболие
– Горещи и студени вълни
– Чувствителни лимфни възли
– Трудна концентрация
– Загуба на памет

Едно изследване, проведено в университета „Джон Хопкинс“, открива отклонения в кръвното налягане при 22 от 23 пациенти със синдрома на хроничната умора. Това отклонение, наричано още неврално медиирана хипотензия, причинява внезапно спадане на кръвното налягане, когато пациентът стои прав, движи се или е изложен на топлина за известно време.

При такова състояние пациентът чувства световъртеж и може да припадне. След подобно състояние болните се чувстват отпаднали в продължение на часове и дни. Солта и медикаментите стабилизират кръвното налягане и подобряват състоянието на болните.

Диагностициране:

Синдромът на хроничната умора се определя чрез оценка на симптомите и елиминиране на други причини за умората. Лекарите се интересуват и от предишни заболявания и приемани лекарства. Те извършват физически и неврологичен преглед, както и лабораторни изследвания, за да определят наличието на смущения или заболявания, които биха могли да причинят отпадналост.

Пациентите получават диагноза синдром на хроничната умора, когато отговарят на следните условия:

– Страдат в продължение на най-малко шест месеца от необяснима продължителна хронична умора, която не е резултат от напрегната работа, не преминава след период на почивка и води до непълноценно извършване на дейности в професионалната, образователната, социалната и личната сфера.

– Налични са четири или повече от следните симптоми: загуба на краткотрайна памет или способност за концентрация; възпалено гърло; чувствителни лимфни възли; мускулни болки; ставни болки без подуване и зачервяване; главоболие от различен тип и интензитет; невъзстановяващ сън и неразположение след физическа или умствена дейност, което продължава повече от 24 часа.

Тези симптоми присъстват или се появяват повторно в продължение на 6 месеца от заболяването и не са били забелязани, преди да се появи усещането за умора.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!