Хипогликемията е много разпространено състояние, но някои хора въобще не подозират, че я имат!

В статията ще прочетете какво представлява хипогликемията. Възникване. Причини и симптоми. Диагностициране. Лечение. Хранителни добавки. Превенция.

Хипогликемията представлява състояние, при което кръвната захар на човек пада до необичайно ниски нива. Въглехидратите са главният хранителен източник на глюкоза, която се абсорбира в кръвния поток и се използва за подхранване на клетките и органите в човешкото тяло. Концентрацията на глюкозата се контролира от хормони, най-вече инсулин и глюкагон. Други фактори, контролиращи глюкозата, са епинефринът (адреналин) и норепинефринът (норадреналин), както и от хормона на растежа. Ако тези регулатори не действат както трябва, нивата на кръвната захар могат да станат или прекалено високи (като при хипергликемията), или недостатъчни (като при хипогликемията). Ако човек има ниво на кръвна захар 70 мг/дл или по-ниско, той е в състояние хипогликемия, макар че нивата на глюкозата варират в широки граници при различните хора.

Хипогликемията може да възникне по няколко причини:

Хипогликемия, причинена от лекарства

Причинената от лекарства хипогликемия, усложнение при диабет, е най-често срещаната и най-опасна форма на това състояние.

Хипогликемията възниква най-често при диабетици, които трябва периодично да си инжектират инсулин, за да свалят нивото на кръвната си захар. Макар че другите диабетици също са уязвими при ниско ниво на кръвната им захар, при тях рискът от сериозни последствия е по-малък, отколкото при зависимите от инсулин диабетици. Ако не бъде разпозната и незабавно лекувана, острата хипогликемия при зависимите от инсулин диабетици може да доведе до общи конвулсии, последвани от амнезия и изпадане в безсъзнание. Смъртта в тежките случаи е възможен изход от това състояние.

Хипогликемията при зависимите от инсулин диабетици, известна като инсулинова реакция или инсулинов шок, може да бъде причинена от няколко фактора. Те включват превишаване на дозата на лекарствения инсулин, пропускане или забавяне на хранене, приемане на твърде малко храна спрямо количеството на по­етия инсулин, твърде усилени физически упражнения, консумация на твърде голямо количество алкохол или комбинация от такива фактори.

Реактивна хипогликемия

Реактивната хипогликемия (наричана също идиопатична постпрандиална хипогликемия) възниква от два до четири часа след консумиране на храна с високо съдържание на бързи въглехидрати (захари). Идентифицирани са няколко вида реактивна хипогликемия. Те възникват в резултат на недостиг на определени незаменими хормони или ензими или при проблеми с храносмилателната система, особено в резултат на стомашна операция. В някои случаи тази форма на хипогликемия изглежда свързана с неправилно функциониране или заболявания на черния дроб, хипофизата, надбъбречните жлези или панкреаса (задстомашната жлеза). Децата с непоносимост към естествени захари (фруктоза) или с наследствени дефекти на храносмилателната система също могат да развият реактивна хипогликемия. Понякога тя се среща при хора с непоносимост към захарта в млякото (галактоза), като често започва преди появата на диабет.

Хипогликемия в резултат на гладуване

Хипогликемията в резултат на гладуване понякога възниква след дълги периоди без храна, но може да се появи и след изтощителни физически упражнения, като например маратонско бягане.

Други фактори, които понякога се свързват с хипогликемията, включват:

• Бременност
• Отслабена имунна система
• Лош хранителен режим, с високо съдържание на прости въглехидрати
• Продължителна употреба на лекарства, включително антибиотици
• Хроничен физически или психически стрес
• Проблеми със сърдечния ритъм (аритмии)
• Алергии
• Рак на гърдата
• Високо кръвно налягане, лекувано с медикаментозни бета-блокери (след изтощителни физически упражнения)
• Операции на горната част на стомашно-чревния тракт

Причини и симптоми

Когато се консумират въглехидрати, те се превръщат в глюкоза, която се влива в кръвния поток и се пренася из целия организъм. Едновременно с това черният дроб, панкреасът и надбъбречните жлези освобождават комбинация от химически вещества, които регулират начина, по който клетките абсорбират тази захар. Тези химически регулатори включват инсулин, глюкагон, епинефрин (адреналин) и норепинефрин. Съотношението между тях никога не е едно и също, тъй като количеството на поетите с храната въглехидрати никога не е еднакво.

Взаимодействията между регулаторите са сложни. Всяка промяна в ефективността на който и да е от регулаторите може да увеличи или да намали абсорбцията на глюкоза от организма. Стомашно-чревните ензими като амилаза и лактаза, които разграждат въглехидратите, може да не функционират правилно. Тези проблеми вероятно ще доведат до хипергликемия или хипогликемия и могат да бъдат установени, когато се измери нивото на глюкозата в кръвта.

Чувствителността на клетките спрямо тези регулатори може да бъде променена по много начини. С годините нивото на стрес у индивида, физическите привички, напредването на възрастта и хранителните навици оказват влияние върху чувствителността на клетките. Така например хранителен режим, който постоянно е твърде богат на въглехидрати, с времето предизвиква все по- високи изисквания за инсулин. В края на краищата клетките могат да намалят възприемчивостта си към въздействието на регулиращите химикали, което на свой ред да доведе до глюкозна непоносимост и инсулинова резистентност.

Хранителен режим

Хранителният режим е както главен фактор за развиването на хипогликемията, така и основен метод за нейното контролиране. Хранителните режими, характерни за западните страни, съдържат прекомерно количество рафинирани въглехидрати, особено под формата на прости въглехидрати, като подсладители, които по-лесно могат да бъдат превърнати в захар. В по-бедните части на света типичният хранителен режим съдържа още по-високи нива на въглехидрати. Консумират се по-малко млечни продукти и месо за сметка на зърнени храни, зеленчуци и плодове. Този режим обаче е по-балансиран, тъй като хората в тези страни консу­мират повече сложни въглехидрати, хранят се по-малко и обикновено използват въглехидратите по-ефикасно чрез физически труд.

Ранните симптоми на острата хипогликемия, особено типът, причинен от употреба на лекарства, приличат на остра шокова реакция. Те включват:

• Студена и бледа кожа
• Изтръпване около устата
• Тревожност
• Сърцебиене
• Емоционални изблици
• Треперене на ръцете
• Психично замъгляване
• Разширени зеници
• Потене
• Припадъци

Леките пристъпи са по-обичайни за реактивната хипогликемия и се характеризират с изключителна умора. Отначало пациентите губят бодрост, после мускулна сила и координация. Мисленето се замъглява и накрая настъпва такава умора, че пациентите изпадат в състояние на „зомби“ – будни са, но не могат да функционират. Понякога направо заспиват. Непредвидените дремки са типични за пациентите с хронична хипогликемия, особено след хранене.

Допълнителните симптоми на реактивната хипогликемия включват главоболие, двойно виждане, залитане или неспособност за вървене, силно желание за нещо солено или сладко, коремни смущения, предменструално напрежение, хроничен колит, алергии, звънтене в уши те, необичайна честота на уриниране, кожни обриви и възпаления, болки във вратните и раменните мускули, проблеми с паметта, внезапно и прекомерно потене.

За нещастие, част от тези симптоми приличат на такива при други състояния. Така например депресията, безсънието, раздразнителността, липсата на концентрация, изблиците на плач, фобиите, разсеяността, объркването, необщителното поведение и склонността към самоубийство, които често се срещат при нервни и психиатрични разстройства, могат също така да бъдат и признаци на хипогликемия. Много важно е всеки човек със симптоми, които могат да предполагат реактивна хипогликемия, да се консултира с лекар.

Тъй като вероятността всички възможни симптоми на хипогликемията да присъстват в определен индивид в който и да е момент е твърде малка, нейното диагностициране може да бъде трудно. Един или повече от нейните симптоми могат да се дължат на друго заболяване. Признаците имат различна продължител­ност. Освен това при един и същ човек те могат да се променят. Факторите, които оказват влияние върху симптомите, включват физически или психически дейности, здравословно и емоционално състояние, времето, което е изминало от по­следното хранене, количеството и качеството на съня и навиците за физически упражнения.

Диагностициране

Хипогликемия, причинена от лекарства

След диагностицирането на диабет болните следят нивото на кръвната си захар с портативен прибор, наречен глюкомер. Диабетиците поставят малка кръвна проба върху тестово листче, което уредът може да разчита. Ако резултатът от теста показва, че нивото на кръвната захар е твърде ниско, диабетиците трябва да го коригират, като консумират или пият допълнителни въглехидрати.

Реактивна хипогликемия

Реактивната хипогликемия може да бъде диагностицирана само от лекар. Обикновено симптомите се подобряват, след като пациентът премине на подходящ хранителен режим. Реактивната хипогликемия е била диагностицирана по-често през 80-те и 90-те години на миналия век, отколкото през последните години. Изследванията показват, че резултатите за кръвна захар на повечето хора, които страдат от нейните симптоми, са нормални, което кара доста лекари да предполагат, че действителните случаи на реактивна хипогликемия са твърде редки. Някои лекари считат, че хората с хипогликемични симптоми могат да проявяват особена чувствителност към нормал- ното освобождаване от организма след хранене на хормона епинефрин (адреналин) или в действителност да страдат от някакъв друг физически или психически проблем. Други лекари смятат, че реактивната хипогликемия всъщност представлява ранното начало на диабет, който се проявява след няколко години. Към края на първото десетилетие на нашия век все още не е постигнато съгласие относно причината или причините за реактивната хипогликемия.

Често използван тест за диагностициране на хипогликемията е продължителен орален тест за глюкозна поносимост. След еднодневно гладуване се пие концентриран глюкозен разтвор, след което на всеки час в продължение на пет или шест часа се вземат кръвни проби. Макар този тест да помага при ранното диагностициране на диабета, използването му за диагностициране на реактивната хипогликемия напоследък не се ползва с популярност, тъй като може да предизвика хипогликемични симптоми при хора, които иначе имат нормални резултати за глюкоза в кръвта. Към 2008 г. много лекари вече препоръчват кръвната захар да се проверява в момента, когато индивидът изпитва хипогликемични симптоми.

Лечение

Лечението на непосредствените симптоми на хипогликемията може да включва консумация на захар. Така например човек може да изяде десертно блокче, да пие мляко или плодов сок. Пациентите, особено онези, които са диабетици, могат да използват глюкозни таблетки. Ефикасното лечение на хипогликемията изисква да бъдат направени промени в хранителния режим. Пациентите биват насърчавани да се хранят често, но по малко през деня, като избягват прости захари (а също и алкохол), тежки мазнини и плодови напитки.

Едно от билковите лекарства, което обикновено се предлага за хипогликемия, е отвара (екстракт, приготвен чрез варене) от жълта тинтява (Gentiana lutea). Тя трябва да се пие топла 1530 мин. преди хранене. Смята се, че тинтявата помага за стимулиране на ендокринните (хормонални) жлези.

В допълнение към промените в хранителния режим, препоръчани по-горе, хората с хипогликемия могат да си помогнат, като добавят към храната си хром, за който се счита, че помага за нормализиране на нивото на кръвната захар. Хромът се съ­държа в пълнозърнестите видове хляб и зърнени храни, в сиренето, меласата, крехките меса и бирената мая. Консумирането на овес също може да помогне за стабилизиране на нивата на кръвната захар. Препоръчва са и ежедневен прием на витамин Е. Хората, страдащи от хипогликемия, трябва да избягват алкохол, кофеин и цигарен дим, тъй като тези вещества могат да предизвикат значителни отклонения в нивата на кръвната захар.

Препоръчителните хранителни добавки са тези, които могат да регулират нивата на кръвната захар. 

Превент комплекс за нормализиране на кръвната захар! Във всяка капсула се съдържа екстракти от: копринус Coprinus comatus (200 мг); шиитаке Lentinula edodes (60 мг); рейши Ganoderma lucidum (60 мг); майтаке Grifola frondosa (60мг); кордицепс Cordyceps sinensis (20 мг). За повече подробности последвайте линка.

Продуктът КАНЕЛА С ХРОМ И ЦИНК от Sanct Bernhard – Всяка капсула съдържа 200 мг екстракт от канела, 50 мг хром и 3.5 мг цинк. Уникалната комбинация на канела, хром и цинк от е създадена в помощ на хора, които имат проблеми с нивата на кръвната захар. За повече подробности последвайте линка.

Черната боровинка има мощно антиоксидантно действие благодарение на съдържащите се в нея флавоноиди и антоцианоциди. Те успешно се борят със свободните радикали и тяхното разрушително действие, което води до деградация на клетките. Във всяка капсула се съдържа черна боровинка (сух екстракт) 120мг; цинк 1,67мг; витамин А 133,33мкг. За повече подробности последвайте линка.

Продуктът джинджифил се препоръчва за болни от диабет с проблеми в храносмилателната система и при гадене. Ефективно активира храносмилането, особено в ястия с по-голямо съдържание на целулоза. За повече подробности последвайте линка.

Екстрактът от плодовете на белия трън съдържа биологически активното вещество силимарин – то блокира проникването на отровни вещества в клетките на черния дроб, предотвратява токсичното им действие. Продуктът на Sanct Bernhard регулира работата на храносмилателната система, балансира функциите на черния дроб и жлъчката. За повече подробности последвайте линка.

С помощта на МУЛТИВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ + ЛУТЕИН преодолявате умората и стабилизирате имунитета. За повече подробности последвайте линка.

Прочетете и тази статия „Съвети от китайската медицина за лечение на хипогликемия„.

Алопатично лечение

Пациентите с тежка хипогликемия могат да се нуждаят от бързо действащи глюкагонови инжекции, които са в състояние да стабилизират кръвната им захар в рамките на около 15 мин.

Превенция

Хипогликемия, причинена от лекарства

Превенцията на хипогликемични инсулинови реакции при диабетиците изисква редовно да се проверява нивото на глюкозата, като често се вземат кръвни проби. След това инсулинът може да се регулира въз основа на отчетените резултати. От значение е и поддържането на подходящ хранителен режим. Програмируемите инсулинови помпи, имплантирани под кожата, са доказали своята полезност за намаляване случаите на хипогликемия при зависимите от инсулин пациенти. Производителите на лекарства са разработили и няколко инсулинови аналози – форми на инсулин, произведени посредством рекомбинантна ДНК технология, които могат да бъдат използвани вместо естествения инсулин. Някои примери за тези аналози са лиспро (Humalog), аспарт (Novo- Log), инсулин глулизин (Apidra), инсулин гларгин (Lantus) и инсулин детемир (Levemir).

Реактивна хипогликемия

Настъпването на реактивната хипогликемия може да бъде избягвано или поне забавено, като се следва същият хранителен режим, използван за нейното контролиране. Макар и не толкова ограничаващ като хранителния режим, който диабетиците трябва да спазват, за да държат под контрол своето заболяване, той е много подобен на него.

Съществуват разнообразни препоръки по отношение на хранителния режим за хората, страдащи от реактивна хипогликемия. Пациентите трябва:

Да избягват преяждане.

Никога да не пропускат закуската.

Да включват протеин във всички основни хранения и междинни закуски, за предпочитане от източници, бедни на мазнини, като бялото пилешко или пуешко месо, повечето риби, соеви продукти или обезмаслено мляко.

Да ограничат консумацията на мазнини (особено наситени мазнини от рода на животинските) и да избягват рафинирани захари и преработени храни.

Да си водят „дневник за храна“. Докато хранителният режим се стабилизира, пациентите трябва да си отбелязват какво количество храна и напитки консумират при всяко хранене. Ако симптомите се появяват след основно хранене или междинна закуска, пациентите трябва да отбелязват това и да търсят някаква промяна.

Да консумират пресни плодове, но да ограничават количеството, приемано наведнъж. Пациентите не бива да забравят, че трябва да консумират и протеини винаги когато консумират храни с високо съдържание на въглехидрати, като пло­дове например. Ябълките са изключително подходящи за междинни закуски, защото от всички плодове въглехидратите в ябълките се усвояват най-бавно.

Да приемат храни, богати на фибри. Плодовете са добър източник на фибри, както и овесеното брашно и овесените трици, които забавят преминаването на захарта в кръвта при храносмилането.

Лекарят може да препоръча подходящ режим, а на пазара има много готварски книги за диабетици. Рецептите, които могат да бъдат намерени в тези книги, са еднакво ефикасни и за контролирането на хипогликемията.

Очаквани резултати

Също като за диабета, няма лек за реактивната хипогликемия, а само начини тя да бъде контролирана. При все че някои хронични случаи продължават цял живот (рядко има пълна ремисия на това състояние), други преминават в диабет тип II (това настъпва с възрастта). Данните сочат, че хипогликемията се среща по-често от обикновено в семейства, сред членовете на които има хипогликемици или диабетици, но към 2008 г. все още не е установено посредством клинични изследвания дали хипогликемията представлява сигурно предупрежде­ние за предстоящ диабет.

Основни термини, които се използват в медицината във връзка с хипогликемията

Надбъбречни жлези – два органа, разположени над бъбреците, които произвеждат и освобождават хормони, като например епинефрин (адреналин).

Епинефрин – наричан още адреналин, секрет от надбъбречните жлези (заедно с норепинефрин), който помага на черния дроб да освобождава глюкоза и огранича­ва освобождаването на инсулин. Норепинефринът е както хормон, така и невротрансмитер, вещество, което предава сигналите от нервите.

Фруктоза – вид естествена захар, която се съдържа в много плодове, зеленчуци и в меда.

Глюкагон – хормон, произвеждан в панкреаса, който повишава нивото на глюкозата в кръвта. Инжектируемата форма на глюкагона, която може да се закупи в аптеката, се използва понякога за лечение на инсулиновия шок. Постпрандиален – след хранене или след храна.

Източници: encyclopedia.com; diabetesnet.com; zdorovieinfo.ru; zazdorovye.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!