Глаукомата представлява група от бавно прогресиращи разстройства, които засягат окото и могат да доведат до необратими поражения на зрителния нерв (атрофия). Това е една от водещите причини за необратима слепота в света. Тъй като обикновено няма никакви симптоми в ранните стадии на болестта, около половината от хората с глаукома дори не знаят, че страдат от нея.
Причини и симптоми
Глаукомата е резултат от смущения в нормалните процеси за поддържане на налягане в очната тъкан.
Ирисът, роговицата и лещата на окото се обливат от вътреочна течност. Тя изпълва очните камери и се синтезира от специални клетки в самото око. Излишната течност непрекъснато се дренира през мрежа от дренажни канали.
Глаукома възниква, когато има натрупване на вътреочната течност в резултат на свръхпроизводство или на недостатъчното й дрениране. С натрупване на тази течност се увеличава налягането върху ретината в задната част на окото. Това намалява снабдяването с кръв на нервите върху ретината и води до тяхната смърт, което може да деформира и разруши зрителния нерв. С унищожаването на нервни клетки започва появата на слепи петна (скотоми) и прогресираща загуба на зрение.
Промени в производството и устойчивостта на колагена (съставка на съединителната тъкан) може също да допринесе за началото на болестта. Колагенът е протеин, който спомага за поддържане на структурата и функцията на очните тъкани. Симптомите на глаукомата могат да се влошат от стрес и алергии.
Предполага се, че повечето случаи на глаукома се дължат отчасти на генетично предразположение.
Идентифицирани са най-малко десет гена, които могат да причинят заболяването. Все още има много неизвестни фактори, които отключват глаукомата, но са установени определени процеси, които й влияят. Те включват промени, свързани с възрастта, вродени аномалии, наранявания на тъканта на окото и проблеми, свързани с други очни заболявания. Загубата на зрение при всички форми на глаукомата настъпва в резултат на увреждане на зрителния нерв, ретината и протеина колаген, който е съставка на очната тъкан.
Използването на определени медикаменти, в това число лекарства срещу хипертония, антихистаминови (противоалергични) и антихолинергични (противоспастични) лекарства и антидепресанти също може да допринесе за развиване на заболяването. Възможно е кортикостероидните капки за очи, които често се използват при заболявания на очите, да нарушат целостта на очната тъкан. Други типове капки за очи могат да доведат до разширяване на зеницата, като увеличат вътреочното налягане, което също може да доведе до глаукома.
Хроничната откритоъгълна глаукома отначало се развива без забележими симптоми. Повишаването на налягането става постепенно и не причинява дискомфорт. Освен това загубата на зрение е твърде постепенна, за да бъде забелязана отначало, а мозъкът компенсира скотомите (дефектите) в зрителното поле.
С течение на времето обаче повишеното налягане притиска и уврежда ретината и зрителния нерв. Ако глаукомата не бъде лекувана, загубата на зрение става явна, а болестното състояние – болезнено.
Острата закритоъгълна глаукома е очевидна още от самото начало. Симптомите са замъглено зрение, силна болка в очите, чувствителност към светлина, гадене и повръщане, разширени зеници, зачервени очи и ореоли около светлинните източници. Роговицата може да стане замъглена на вид. Острата закритоъгълна глаукома налага спешни мерки. Тя трябва да се лекува незабавно. Вродената глаукома се вижда още при раждането. Симптомите са изпъкнали очи, замъглени и уголемени роговици, прекомерно сълзене и чувствителност към светлината.
Рисковите фактори, които увеличават вероятността да се развие глаукома, включват:
– Леко увеличено вътреочно налягане
– Възраст над 40 години
– Диабетни състояния
– Високо кръвно налягане
– Мигренозни главоболия
– Късогледство, далекогледство и други смущения на зрението
– Случаи на глаукома в семейството
Как се лекува?
Глаукомата не може да бъде излекувана напълно, но тя може да се лекува както с помощта на конвенционалната, така и на алтернативната медицина. Съобщава се, че витамин С, приеман в дози доколкото стомахът може да понесе, намалява налягането в очите и възстановява колагеновия баланс.
Препоръчителни са добавки под формата на витамин С с биофлавоноиди, по-специално рутин и лутеин. Черната боровинка помага за поддържането на колагеновия баланс и предотвратява разпадането на витамин С.
При много хора, страдащи от глаукома, е установен недостиг на хром и цинк. Поради тази причина приемането на тези минерали под формата на хранителни добавки може да възпре появата на заболяването или да забави неговото развитие. Алфа липоевата киселина и други антиоксиданти също могат да подобрят зрението.
За стимулиране на циркулацията се използва и един алтернативен лечебен подход, наречен контрастна хидротерапия. На очите се поставя компрес с топла вода в продължение на три минути, последван от компрес със студена вода в продължение на една минута, като редуването винаги завършва със студен компрес. За намаляване на налягането може да се използва биофийдбек, който спомага за релаксацията.
Вътреочното налягане може да бъде свалено и с помощта на медитация, намаляване на стреса, тай чи, йога, физически упражнения (но не и такива, свързани с вдигане на тежести или обръщане с главата надолу) и акупунктура. Медикаментите, намаляващи вътреочното налягане, трябва да се вземат постоянно, за да се предотврати увреждането на зрителния нерв. Пациентът с глаукома винаги трябва да се намира под грижите на опитен офталмолог, който да следи редовно вътреочното налягане и увреждането на очния нерв.
От началото на 70-те години на миналия век резултатите от няколко изследвания сочат, че активните съставки в марихуаната ефикасно намаляват вътреочното налягане при хора с глаукома. Едно от изследванията съобщава, че при хората с глаукома, пушили марихуана, вътреочното налягане пада с 25% до 30% и се задържа на това ниво между три и четири часа. Активните съставки в марихуаната са канабинол, канабидиол и делта-9-тетра-хидроканабинол (ТНС). Притежанието или продажбата на марихуана обаче в повечето държави са незаконни. В Съединените щати е наличен синтетичен вариант на ТНС, дронабинол, който може да се предписва съвсем легално за някои болестни състояния, в това число и глаукома.
Алопатично лечение
Целта на лечението на глаукомата обикновено е да се намали вътреочното налягане. Лекарствата, които обикновено се изписват, са под формата на капки за очи, а в случай че те нямат ефект, може да се стигне и до хирургическа интервенция. Има няколко класа медикаменти, които са ефикасни за сваляне на вътреочното налягане, предотвратявайки по този начин увреждането на зрителния нерв при хроничната и вродената глаукома. Те включват бета-блокери, като Timoptic, и карбоанхидразни инхибитори, като ацетазоламид. Алфа-2 агонистите, като Alphagan, възпират синтезирането на течността, която изпълва окото между роговицата и лещата. Миотиците, като пилокарпин, и аналозите на простагландините, като Xalatan, увеличават отока на очната течност. Различните лекарства намалят вътреочното налягане в различна степен, така че може да е необходима комбинация от няколко медикамента. Пристъпите на остра закритоъгълна глаукома налагат предприемането на спешни мерки. В такива случаи вътреочното налягане се сваля бързо е помощта на ацетазоламид, хиперосмотични агенти (например манитол или глицерин), бета-блокер и пилокарпин. Тези лекарства имат странични ефекти, някои от които са редки, но сериозни и представляват потенциална опасност за живота.
Пациентите, които ги приемат, трябва да бъдат под непрекъснато наблюдение, особено за сърдечносъдови, белодробни и поведенчески симптоми. Освен това вътреочното налягане също трябва да се следи и да се измерва три-четири пъти годишно.
За отваряне на дренажните канали или за направа на разрез в ириса, за да се увеличи отокът на очна течност, се използва лазерна периферна иридотомия или друг вид микрохирургическа операция. Тези интервенции обикновено протичат успешно, но ефектът често трае по-малко от година. Въпреки това те представляват ефикасно лечение за пациенти, чието вътреочно налягане не може да бъде намалено достатъчно е помощта на лекарства, или за онези, които имат непоносимост към медикаментите.
При вродената глаукома обикновено се прибягва до хирургическа интервенция, тъй като лекарствата са твърде силни за деца. Малките деца реагират по-добре на операциите от възрастните и имат отличен шанс да имат добро зрение за цял живот.
Ако глаукомата не бъде лекувана, се стига до увреждане на зрителния нерв и прогресираща загуба на зрение. Стигне ли се до слепота в резултат на глаукома, тя е необратима. При започване на лечението колкото се може по-рано и при непрекъснато наблюдение може да се предотврати по-сериозното увреждане.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!