7-те най-големи истини и лъжи за анестезията

Събуждане по време на операция, загуба на памет… какви ли не страховити неща чуваме за анестезията (упойката). Кое обаче е вярно и кое не от ширещите се твърдения?

1. Нужни са поне 6 месеца, за да се елиминира продукта

Не е вярно. Комбинацията от различни упойващи съставки, инжектирани по време на анестезията, цели да се приспи бързо пациента, да се направи безчувствен и неподвижен, но след интервенцията да се събуди бързо. Използват се: хипнотично средство за приспиване, опиати срещу болката, кураре за обездвижване на мускулите. Тези наркотични вещества имат силно действие, но се комбинират в такива дози, че бързо да се елиминират в минутите или часовете след операцията и да позволят бързо събуждане. Когато пациентът е претърпял манипулация, която не изисква хоспитализация, той излиза веднага от упойката, като в кръвта му не остават никакви следи от химическия продукт.

анестезия
Какво знаете за анестезията?

2. Тя води до загуба на памет 

Вярно и невярно. Провежда се премедикация (преди операцията на пациентите се дават седативни медикаменти, аналгетици), за да се отпуснат, без да губят съзнание, преди да влязат в операционната зала.

Това им спестява стреса. Тези медикаменти могат да провокират амнезия в предоперативния период. Ето защо някои болни не си го спомнят. Самата хирургична интервенция може да провокира шок за организма на по-възрастните или чувствителните пациенти, което да предизвика временно объркване. То обикновено изчезва в момента на напускане на болницата.

3. Можем да се събудим по време на операцията

Вярно е. Но се случва рядко. Анестезиологът присъства през цялото време на операцията, за да следи дали нивото на седация (сън) е достатъчно. Това става със системи за контрол на дълбочината на анестезията. Ако нивото е неудовлетворително, е достатъчно да се увеличи процентът на инхалираните анестезични газове или отново да се инжектират хипнотични наркотични вещества.

4. Общата (пълната) упойка е по-опасна от локалната или регионалната

Вярно и невярно. Всеки тип упойка (обща, локорегионална, епидурална) крие риск. Всяка една има както предимства, така и недостатъци. Анестезиологът избира тази, която е най-подходяща за типа операция и за пациента (според възрастта, здравословното му състояние). Макар да се случва много рядко, интубацията може да провокира лезии на трахеята.

А локорегионалната упойка на горен крайник може да доведе до забавени или затруднени движения на ръцете. Затова тя не се практикува върху пациент пианист.

5. С епидуларна упойка не се усеща раждането

Не е вярно. Вкарва се катетър (тръбичка) в долната част на гърба на бъдещата майка, в зоната около мембраната, която предпазва гръбначния мозък, на нивото на лумбалните прешлени. През тази тръбичка се инжектира обезболяващ продукт. Жената запазва мускулния си контрол и в зависимост от дозата, може да усеща слаба, средна или никаква болка при контракциите на матката. Това вече е решение на майката.

Епидуралната упойка може да се постави при естествено раждане. Тя се поставя и при цезарово сечение. Жената осъзнава какво се случва, макар да не може, заради покритието на долната част на тялото й, да вижда какво се случва с корема й. Но пък й показват бебето, веднага щом се роди.

6. Колкото повече продукт инжектира зъболекарят, толкова по-слаба е болката

Не е вярно. При зъболекаря не присъства анестезиолог. Ако продължава да ни боли въпреки упойката, това не е заради дозировката на анестезичния продукт, а по-скоро причината е в мястото, където зъболекарят го инжектира. Той трябва много добре да локализира нерва, който предава болката.

7. Човек може да е алергичен към упойка

Вярно е. Консултацията с анестезиолог преди операция е задължителна. Тогава пациентът си казва дали е алергичен към някои продукти, информира „Здравен журнал“. Анестезиологът прави обстоен тест, за да прецени дали има риск от упойката и от операцията за пациента. По време на тази консултация се решава каква да бъде анастезичната техника, която да се приложи на пациента.

Внимание!

Рискови пациенти

При възрастните хора и малките деца се налага повече бдителност. При възрастните пациенти е възможно да се появят патологии (сърдечна, бъбречна, респираторна недостатъчност, а също и неврологични проблеми). При кърмачето, освен малкия му размер (достъпът до вените и до трахеята е по-труден), недоразвитите физиологични системи налагат много внимателно боравене.

Оценете статията
Оценка 3.8 от 15 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да функционира правилно този сайт използва бисквитки.