Кои известни личности страдат от булимия?

Световноизвестната американска киноактриса Джейн Фонда признава в интервю пред „Космополитън“ за своите жестоки хранителни разстройства, които я тормозели години наред.

„Никога досега не съм разказвала за моята борба с булимията – казва тя. – Никога… И единствената причина да го разкажа сега е мащабът на разпространение на този проблем: от 20 до 30 на сто от американските жени се сблъскват с булимията. Тя разрушава живота на тези жени. Повярвайте ми, аз отлично знам това…“. Това признание предизвикало същинска бомба. Актрисата се осмелила публично да заяви, че на снимачната площадка между снимките тя била принудена да изразходва свободното си време да се тъпче с храна, последвано от предизвикано повръщане, след това – пак ядене, пак повръщане. И така до безкрай… Всичко това скоро се задълбочило до такава степен, че започнало да разрушава живота й… В книгата си „Моята методика“ тя пише: „В училището интернат поглъщах внушително количество пирожки, сладолед, сладкиши и сандвичи с бекон“. Тя отчаяно се стараела да свали килограми, за да е в тон с тогавашните канони за красота през 60-те години. „В интерната се научих да си предизвиквам повръщане, в колежа пробвах декседрин (амфетамин), а след това започнах да пия и диуретици. Приемах диуретици цели 20 години, без да си давам сметка, че причинявам вреда на организма си“.

„Аеробиката много помага – споделя актрисата. – Тя бързо прогонва тъгата, а след тричасови занимания пресича и желанието ми да преяждам. С една дума… за няколко часа!“ Тя е честна към самата себе си: „Аз повече не съм Джейн Фонда, жената, актрисата, майката и активистката, аз съм спортистката… Но се състезавам именно със самата себе си. Този стремеж към абсолютно съвършенство обхваща всичко, което правят хората, страдащи от булимия, с цел да създадат свой персонаж, съблазнителен дотолкова, доколкото това въобще е възможно. Те се намират в състояние на постоянна борба със своето второ „аз“, което смятат за пагубно и чуждо.

Те постоянно проявяват самите себе си, своята „тъмна страна“, с която се опитват да се борят от самото начало и да я унищожат. След това, чувствайки се безсилни пред „неконтролируемите желания“, изгаряйки от срам заради собственото им слабоволие, както на тях им се струва, просто игнорират част от живота си. Стараят се да забравят, да не мислят, да не си спомнят. Т.е., буквално има „аз“ и „анти-аз“, което аз отричам, но което периодично взема връх над мен… Така в борбата с целия свят и със самия себе си на първо място се изразходват много сили. И се изкривява въобще някакво усещане извън достиженията. Когато не го постигна това нещо, когато не преодолея себе си, не направя нещо „полезно“, значи нищо не съм свършила, няма ме. Денят си е отишъл напразно“.

Когато хората, страдащи от булимия, отидат в група, първата задача е да ги стимулират да не сдържат отношението си към болестта, както и своите емоционални пориви, били те положителни или негативни. Това е не само невъзможно, но и безполезно – да се бориш против самия себе си. Булимията не е болен участък от мозъка, който хирурзите биха могли ефективно да локализират и да отстранят. Това е част от самите вас, може би единствената, която е способна да остане себе си, да не се подчинява на диктатурата на „цензора“. Невъзможно е постоянно да насилваш себе си, че „трябва“. Всичко, което вършиш, е поредното насилие над самия себе си… Да се опитваш със силата на волята безкрайно да стягаш пружината, е безполезно.

Пътят на Джейн Фонда се съпровожда от крайни прояви, една от които е борбата за самоутвърждаване. Тя става професионален диетолог, привърженик на микробиотичните пирожки, пшеничните кълнове, лично приготвените сосове и враг на фаст-фуда, полуфабрикатите, концерните на хранителната промишленост. Повече от 40 години, бивайки омъжена жена и майка, тя демонстрира своето щастие и разцвет, съвместявайки работа и семейство, избавяйки се от неприличните образи на своята младост, отричайки, че била „надута кукла“ през шестдесетте години. И чак на 51 години в едно интервю тя признава: „Аз винаги съм се борила за оцеляване, но чак сега през последните месеци започвам да ставам истински пълноценна!
На 60 години открих себе си. Страдах от манията да угаждам, не можех да казвам „не“ именно на мъжа си, не можех да покажа себе си такава каквато съм от страх да не остана сама.

Съвсем наскоро (тя вече наближава 80- те) в едно телевизионно предаване Джейн Фонда възкликва: „На 60 години аз наистина открих самата себе си, но това не спаси брака ми. Моят мъж не можа да приеме моето истинско аз. Именно в личните си отношения сякаш заглушавах собствения си глас. Все пак аз бях Джейн Фонда! На 60 години отново се превърнах в самата себе си, превъплътих се и си казах, че това е моят живот. Нужни ми бяха две години, за да набера сили и да го направя. И когато реших – останах сама. Това е преломен момент в моя живот. Моят брак се разруши, а той беше много важен за мен.“

Елвис Пресли умира заради същата болест.

Колкото и да е парадоксално, именно в самото начало от своето „развитие“ като заболяване, булимията била най-опасна. Широко известен пример за смърт при булимия е историята с болестта на Елвис Пресли.
Кралят на рока усложнил болестта си с употребата на наркотично средство за контрол на теглото си.
През 70-те години на 20-и век знаменитата манекенка Туиги е първата популярна жертва на булимията: след продължително гладуване и последващ пристъп на преяждане отказало сърцето й. Била откарана в болницата в клинична смърт, едва я спасили.

Принцеса Даяна сама признава за британски телевизионен канал, че страда от нервна булимия от 1981 г., но решила да се обърне към лекар едва в края на 80-те години.

В началото на 90-те години Елтън Джон е принуден да се бори с наркотична зависимост, депресия и булимия. В един период след всеки прием на храна в най-добрия случай той се качвал на кантара, в най-лошия – бягал към тоалетната да повръща.

Един от известните модели Кейт Мос отказва да яде, за да съхрани плоската си детска фигура, а когато започнала да се храни, вече не може да се спре и много пъти се е лекувала от булимия в престижни клиники.
Известната и любима на много хора актриса Никол Кидман страда от нервна анорексия с булимически пристъпи. За нервната булимия и анорексията като за смъртоносни заболявания се заговори още в началото на 80-те години във връзка със смъртта на Карън Карпентър, вокалистка на групата „Карпентъръс“.

На бившата „спайска“ Джери Халилуей й доставяло удоволствие да преяжда до отмала, след което вкарвала двата пръста в устата. Но това приключва доста плачевно за нея: в края на 2012-а се наложило да се обърне към клиника в Аризона с остра форма на булимия. „Разбрах, че повече не мога да контролирам всичко това, беше ми нужна помощ… Там, в болницата всички бяхме равни. Славата и парите не значеха нищо“. За съжаление, все още не е напълно оздравяла, но с вече не толкова силните пристъпи Джери се опитва да се справи сама.

Още по-известната нейна колежка Виктория Бекъм също пази спомени за тази болест. Тя признава, че е била толкова обсебена от външността си, че докарала организма си до булимия, но успяла навреме да се вземе в ръце.

Леонардо Ди Каприо също страда от булимия. Подложен е на периоди на депресия заради неудовлетвореност от тялото си, след което започва много да яде. Възприема себе си в двете крайности: или като неимоверно слаб, или като ужасно дебел. Повече от всичко го привлича калоричната храна, а зеленчуците и другите полезни продукти го отвращават . Леонардо живее в постоянна борба за своята фигура.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!