Мнозина учени сравняват мозъка на детето с компютър, в който може да се запише огромна база данни
Съхранена под една или друга форма, информацията се проявява в определена ситуация. И наистина в ранна възраст човек учи бързо, а чужди езици усвоява с лекота, при това с отлично произношение.
Учени са изследвали възможностите на детската памет, за да измерят колко точно е нейната „вместимост „. Оказало се, че резултатът впечатляващо расте почти до безкрайност в правопропорционална зависимост от средата и усилията на родителите.
Още преди да навърши половин година, бебето вече е запомнило образа, гласа и аромата на мама и на тате. Около 6-месечна възраст се формират първите емоционални реакции вследствие на конкретни спомени. Забележи ли човек с бяла престилка, детето започва да се мръщи, да маха с ръце и е готово да заплаче, защото има спомен за стреса от ваксинация. В този етап от развитието си бебетата не съхраняват случки и ситуации, а по-скоро усещания, които им навяват асоциации. Според учените това се дължи на физиологичната особеност на паметта – нейната краткосрочност, и на невъзможността да се архивиpaт събития поради липсата на говорни умения и лексикален материал. Изследванията сочат, че частта от мозъка, която отговаря за краткосрочната памет, съзрява напълно около десетия месец.
През първите 6 месеца от живота си бебето забелязва предметите около себе си, а през следващите 6 вече може да възстановява образите им в паметта си. Направете следния експеримент – попитайте детето къде се намира леглото и то ще погледне към него или ще го посочи с ръка. Учените са установили, че у възрастния човек 11,8% от най-ранните спомени се отнасят към първите две години, 75,9% обхващат третата и четвъртата година, а 12,3% – са от петата, пише вестник „Всичко за семейството“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!