ТЕТАНУС

Опасна бактериална инфекция, водеща до мускулни спазми, парализа и смърт.

Тетанусът е тежка бактериална инфекция, засягаща нервната система. В резултат от системата за имунизация в детските години той е рядко срещан в развитите страни. Въпреки това риск от заболяването съществува при новородените, децата и възрастните, които не са били ваксинирани, както и при хората, на които не е правена реимунизация през последните 10 години.

Кои са причините?

Тетанусът се прихваща чрез рана или порязване, което може да бъде инфектирано с бацила Clostridium tetani – микроорганизъм, широко разпространен в почвата, праха и оборския тор. Заразяването е възможно и при незначително убождане или драскотина, но дълбоките порязвания, рани и ухапвания са по-податливи на инфекция. Тетанусът не може да се разпространява директно от човек на човек.

Веднъж попаднал в тялото, бацилът отделя мощен токсин, който се свързва с моторните нервни окончания и блокира отделянето на невротрансмитерите, предизвикващи мускул- но съкращение. В резултат се развива състояние на трайни мускулни контракции и парализа, главно в мускулите на шията, дъвкателните и лицевите мускули.

Какви са симптомите?

Първоначално токсинът засяга периферните нерви и постепенно се придвижва към гръбначния мозък. Спазмите и схващането на дъвкателните и лицевите мускули обикновено започват на 7-10 ден от началото на инфек цията, въпреки че могат да се развият по всяко време в периода между 3-ия и 21-ия ден. Спазмите често се отключват от допир или шум и могат да причинят главоболие, скованост на челюстта (т.нар. тризмус) и затруднено гълтане.

От лицето спазмите се разпространяват към дланите, ръцете и краката, гърба и корема. Контракциите могат да бъдат придружени от висока температура, изпотяване и повишени кръвно налягане и пулс. Ако бъде засегната дихателната мускулатура, дишането на пациента може да бъде затруднено. Мускулните контракции траят от три до четири седмици и без лечение често завършват фатално.

Диагноза и метод на лечение

Тетанусът обикновено се диагностицира по симптомите и може да бъде потвърден с помощта на тъканна култура от микроорганизми, взети от входната рана – въпреки че понякога резултатът от посявката може да бъде и отрицателен. Лекуващият лекар в болницата може да поиска провеждането на кръвно изследване за наличието на антитела срещу тетаничния токсин, както и други изследвания за изключване на други заболявания с подобна симптоматика.

Пациентът, който развива тетанус, се нуждае от интензивно болнично лечение. За борба с бацилите се използват антибиотици, а за неутрализиране на токсините, които все още не са се свързали с нервната тъкан, се прилага тетаничен антитоксин, например тетаничен имуноглобулин (ТИ). Пациентът получава лекарства за контрол на мускулните спазми и може да бъде поставен на командно дишане. Дори при проведено лечение тетанусът може да завърши фатално, особено при бебета и по-възрастни пациенти. Вероятността от възстановяване е по-голяма, ако заболяването е установено рано.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!