Каква е механика на движенията на костите, ставите и мускулите?

Костите, ставите и мускулите оформят цялата скелетна структура на тялото ни.

Шия и череп

Шията и черепът съдържат и защитават жизненоважните и най-чувствителни органи на тялото – главния и гръбначния мозък. Но главата е много повече от предпазна обвивка за мозъка – костите и мускулите на лицето, шията и черепа ви движат, въртят и накланят главата; благодарение на тях дъвчете и гълтате; гледате, слушате, дишате и говорите; общуването се осъществява с по-мощта на голямото разнообразие от сложни лицеви изражения.

Костите на черепа се разделят на две големи групи: осем кости, оформящи черепната кухина, които предпазват и поддържат мозъка, и 14 лицеви кости, изграждащи структурата на лицето, където са поместени очите, ушите и устата. Три малки костици провеждат звуковите трептения между тъпанчето и вътрешното ухо – една от тях, т.нар. чукче, е дълга само 8 мм.

Изпълнени с въздух кухини, наречени синуси, и шуплести структури от изпълнени с въздух джобчета в сисовидните израстъци (костните издатини зад ушите) олекотяват черепа. Малки дупчици в твърдата кост пропускат кръвоносните съдове и нервите до структурите по повърхността му. Гръбначният мозък минава през дупка в основата на черепа и надолу през шийните прешлени. В предната част на шията група от кости и хрущялни пръстени поддържат трахеята и гръкляна – тръбите, оформящи гърлото ви.

НОСНА КУХИНА

Тя е разделена на две от костно-хрущялна преграда. Костни израстъци, наречени конхи, препречват входящия въздушен поток така, че той се завихря в кухината, отлагайки праха и бактериите в покриващата я отвътре слуз.

В кухината се оттичат няколко изпълнени с въздух камери (синуси), покрити с лигавица, секретираща слуз.

КОСТИ НА ЧЕРЕПА

■        Костите на мозъковия череп

(cranium) са осем; те обграждат и защитават мозъка. Тези кости образуват едно цяло с помощта на тесни връзки от влакнеста тъкан, наречени шевове.

■        Лицевите кости оформят структурата на лицето: челюстите, скулите и костите около очите и носа.

КОСТИ НА ШИЯТА

Шията в изградена от седем прешлена, от които два специфични на самия връх на гръбнака.

■        Атласът поддържа тежестта на главата и е наречен на името на митологичния великан Атлас, който носел на плещите си небесния свод. Този прешлен ви дава възможност да кимате с глава.

Аксисът (от лат. axis – ос) е наречен така, защото образува осева става, около която черепът може да се върти от една на друга страна.

ЧЕЛЮСТ

■        Челюстните кости включват една голяма долночелюстна кост (мандибула) и две горночелюстни кости (максили). При затваряне горната и долната ви челюст се събират и образуват захапката (оклузия).

Темпоромандибуларните (долночелюстни) стави свързват долната челюст с черепа и й позволяват да се отваря, затваря и да се дви¬жи странично при дъвчене и говор. Това са единствените подвижни стави в черепа.

ЗЪБИ И ВЕНЦИ

Зъбите са захванати в челюстта с влакнести пластини от съединителна тькан. Над венеца всеки зъб е покрит с твърда външна обвивка от емайл; под венеца външният слой на зъба е образуван от костноподобно вещество – цимент. Вътрешността е изградена от чувствителна костноподобна тъкан, наречена дентин, и мека централна кухина – пулпа.

Движения на главата

Мускулите на главата и шията могат да бъдат разделени на две групи – повърхностни и дълбоки: езикът и движещите челюстта мускули ви позволяват да дъвчете и говорите; мускулите на гълтача ви помагат да преглъщате; външните очни мускули ви дават възможност да гледате на почти 180° около вас, без да движите главата си. Големите мускули на шията играят основна роля при движенията и фиксирането на главата, а множество сложни мускули контролират израза на лицето ви – голяма част от тях са вплетени директно в кожата, така че и най-лекото свиване може да промени изражението ви.

Някои от най-малките мускули в тялото се намират в главата, включително тези в ухото и гръкляна; тези мускулчета са от основно значение за слуха и говора. Група от миниатюрни, неволеви мускули оформя концентрични кръгове около зеницата на всяко око, позволявайки нейното свиване и разширяване.

МУСКУЛИ около окото

Около всяко око има шест малки мускула (външни очни мускули), които му дават възможност да се върти почти на 180° в костната си орбита. В комбинация с мускулите, завъртащи главата, зрителният обхват достига до 360°. Движенията на очите, насочващи погледа в определена посока, са под волеви контрол, но способността да фокусирате погледа си върху даден обект чрез промяна на формата на лещата и размера на зеницата е неволева и автоматична, зависеща от малките мускулчета в самата очна ябълка.

ДЪВКАТЕЛНИ МУСКУЛИ

Няколко мускула движат челюстта при захапваме, дъвчене и говор.

■        Мускулите temporalis (слепоочен) и masseter са мощни мускули, разположени съответно отстрани на черепа и в задната част на бузите; работейки в синхрон, те повдигат и изтеглят назад челюстта.

■        Мускулът buccinator притиска бузата и придвижва храната от пространството между нея и венците към зъбите.

Мускулът platysma представлява тънък мускулен слой, разположен под кожата между долната че-люст и ключиците, благодарение на който отваряте устата си.

МУСКУЛИ НА ШИЯТА

Мускулът sternocleidomastoideus (гръдно-ключично-сисовиден) се разполага надолу по шията до ключицата; той завърта шията и навежда главата. Този голям мускул се контролира от повече от един нерв, като отделните му части могат да се съкращават почти независимо една от друга.

ЛИЦЕВИ МУСКУЛИ

Хората и другите видове примати имат сложно устроена и много изразителна лицева мускулатура. Главните мускули включват:

Orbicularis orbis (около устата) е мускулът, който свива устните ви. Той е изграден от многобройни мускулни влакна, които позволяват движението на отделни части от устните в различни посоки.

Occipitofrontalis (тилно-челен) е мускулът, който върви нагоре по челото; той повдига веждите и набръчква кожата там.

Orbicularis oculi (около окото) са два кръгли мускула, заобикалящи очите: те ги отварят и затварят.

ЕЗИК

По-голямата част от него е изградена от мускулна тъкан: малки мускули във видимото тяло на езика променят формата на органа и подпомагат фините движения при оформянето под пода на устната кухина много по-големият съдържа мускули, контролиращи обемните вижения на езика. Повърхността на езика е покрита с многобройни вкусови рецептори.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

В много части на света хората редовно носят тежки товари на темето на главата си. Въпреки че за безопасното практикуване на това умение са необходими силни ший- ни мускули и отлично равновесие, то чудесно подхожда на естествената механика на гърба. Докато една тежка раница измества центъра на тежестта на тялото и нарушава равновесието му, товарът, носен директно на темето, насочва тежестта право надолу, по естествените извивки на гръбнака.

Още по-впечатляващо е постижението на носачите в планините на Непал, които носят тежки бали на ремъци, прекарани през челата им. Подобна техника изисква невероятно силни шийни мускули: едно скорошно белгийско проучване установи, че за носачите не е нещо необичайно да носят до 125% от собственото си тегло по този начин, и то по стръмни пътеки и на голяма надморска височина.

Централната опора на тялото

Вашият гръбначен стълб е съставен от 33 кости – 24 шийни и гръбни прешлена и 9 сраснали прешлена в сакрума и опашната кост.

ГРЪБ И ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ

Гръбначният стълб дава опора на цялото ви тяло, поддържа трупа и участва във всяко движение на главата, ръцете и краката. Гръбначните прешлени и мускулите около тях работят в синхрон, поддържайки естествените извивки на гръбначния стълб. Те поглъщат силата на гравитацията и тежестта на тялото и подпомагат навеждането, извиването и обръщането на горната част на трупа. Освен това гърбът и гръбнакът предпазват гръбначния мозък по цялата му дължина.

Разположени един върху друг, прешлените оформят гръбначния стълб, който дава опора на тялото, обгръща и предпазва гръбначния мозък. Пролуките между прешлените пропускат гръбначномозъчните нерви до останалите части на тялото.

Всеки прешлен е отделен от този под него чрез хрущялна плочка – междупрешленен диск, който действа като буфер и леко се свива при натоварване, осигурявайки възможност за движение между два прешлена. На това се дължи голямата гъвкавост на гръбначния стълб, която ви позволява да се навеждате напред, назад и настрани, както и да усуквате тялото си в двете посоки.

Всеки отдел на гръбначния стълб е приспособен към функцията му. Нормалният, здрав гръбнак има по дължината си 4 леки извивки: шийната и по-ясната част на гръбначния стълб, т.е. в областта на шията и кръста, са изпъкнали напред; гръдната и сакралната част, или в областта на гръдния кош и таза, са изпъкнали назад.

ПРЕШЛЕНИ

Въпреки че отделните прешлени, оформящи гръбначния стълб, леко се различават по размери и форма в зависимост от мястото им, повечето имат някои общи черти. Всеки има плътно, сферично тяло; от задната му част се издава куха (неврална) дъга. Заедно тези дъги образуват гръбначния канал, през който преминава гръбначният мозък. Костните израстъци, наречени процесуси (от лат. – processus), но невралните дъги образуват стави между съседните прешлени и осигуряват залавни места за ребрата и мускулите.

ГРЪБНАКЪТ – ОТ ГОРЕ ДО ДОЛУ

Гръбначните прешлени са разпределени в 5 главни отдела в шията, гърба и таза:

■        Шийни (цервикални) прешлени. Седемте прешлена в шията осигуряват значителна подвижност на главата, за да можете да се оглеждате или с бързо движение да я предпазите. В костните израстъци на всеки прешлен има две малки дупки – по една от всяка страна. През тях преминават артерии, отиващи към главата.

■        Гръдни (торакални) прешлени. Дванадесет прешлена в горната част на гърба образуват залав- ни места за ребрата, които влизат в малки вдлъбнатини в задната част на тялото на всеки прешлен. Размерът на прешлените нараства в посока надолу по гръбнака.

■        Поясни (лумбални) прешлени. Петте прешлена в поясната област са най-тежките и масивните в гръбнака. Тази област поддържа тежестта на цялата горна част на тялото, поради което въпросната зона на гърба е изключително податлива на болки.

■        Сакрум. Петте сраснали прешлена в сакрума образуват стави с всяка от хълбочните кости и поддържат стабилността на таза.

Опашна кост. Четирите сраснали прешлена в най-долния край на гръбнака образуват малка триъгълна кост, наречена опашна.

Вътрешна здравина и устойчивост

Най-важната функция на мускулите и връзките на гърба е да поддържат тялото ви изправено, поради което екстензорите (раз гъвачите) са много повече от флексорите (сгьвачите). При навеждане напред големите мускули в областта на корема извършват основната част от работата. Съществуват три главни слоя мускули на гърба, всеки с различна функция. Най-горният слой (трапецовидният, ромбовидните и широките гръбни мускули) движи ръцете и раменния пояс и осигурява страничните движения на шията. Средният слой включва екстензорите на гърба (erector spinae), които се залавят за всеки от прешлените по дължината на гръбнака и образуват най-дългата и силна мускулна група в тялото. Когато мускулите от тези групи от двете страни на гръбнака се свият едновременно, гърбът ви се изправя; ако се свие само едната група, тялото ви се накланя в съответната посока.

Най-вътрешният слой (между- прешленните мускули) се залавя за прешлените и ги стабилизира. С цел осигуряването на допълнителна опора прешлените са свързани помежду си и посредством връзки от здрава съединителна тъкан, наречени сухожилия (лигаменти).

МЕЖДУПРЕШЛЕННИ МУСКУЛИ

Най-дълбокият слой мускули на гърба се състои от къси мускули, свързващи отделните прешлени и извършващи фини промени в положението на гръбнака. Увреждането им може да доведе до цикъл от болки, мускулен спазъм и пак болки, както и да притисне преминаващите в съседство гръбначномозъчни нерви.

МУСКУЛИ, ДВИЖЕЩИ РЪКАТА

■        Lattisimus dorsi (широк гръбен мускул) е най-големият гръбен мускул. Широк и плосък, той тегли ръката към тялото и укрепва гърба при изправен стоеж или ходене.

■        Infraspinatus. Този мускул е разположен между мишницата и лопатката, под трапецовидния мускул; той завърта ръката в раменната става. Заедно с мускулите в горната и предната част на рамото оформя ротаторния маншон – група мускули, които предпазват ставата и често стават жертва на спортни травми.

МУСКУЛИ В ГОРНАТА ЧАСТ НА ГЪРБА

Trapezius (трапецовиден мускул). Този голям мускул с форма на хвърчило се спуска от горната част на шията до ръба на рамото и надолу към гърба. Отделните части на трапецовидния мускул могат да се свиват почти независимо една от друга, така че действието му е доста разнообразно и включва свиване на раменете, изтегляне на лопатките назад и изправяне на шията.

Rhomboideus (ромбовиден мускул). Разположен под трапецовидния, този мускул се залавя за лопатката и гръбнака. Заедно с лежащия над него trapezius ромбовидният мускул подпомага изтеглянето на лопатката назад.

МУСКУЛИ, ДВИЖЕЩИ ГРЪБНАКА

Erector spinae. Разположена под повърхностния слой гръбни мускули, тази група дебели мускули, наподобяваща въже, се простира от горната част на гръбначния стълб до опашната кост. Теглейки прешлените, erector spinae изправя гръбнака и заедно с коремните мускули поддържа извивките на гръбначния стълб.

КОСТЕН МОЗЪК

Всички кости в тялото ви имат сърцевина, изпълнена с подобен на желе костен мозък, но само някои кости – най-вече прешлените, ребрата, гръдната кост и тазовите кости (показани горе в розово) – съдържат червен костен мозък, който произвежда новите кръвни клетки.

Така наречените хемопоетични стволови клетки в червения костен мозък притежават способността да образуват много различни видове клетки и са от изключително значение за възстановяването и регенерацията на тъканите в тялото. Стволовите клетки в костния мозък образуват главно бели и червени кръвни клетки – всяка секунда червеният костен мозък произвежда около 3 млн. нови червени кръвни клетки.

ГРЪДЕН КОШ, РЕБРА И КОРЕМ

Костите в горната част на гръбнака, ребрата и дългата плоска гръдна кост образуват костна „клетка“, която обхваща и предпазва белите дробове и сърцето ви.

Освен че предпазва сърцето, белите дробове и други органи от външни травми, гръдният кош осигурява залавни места за гръдните мускули, които притеглят ръцете към него.

По-голямата част от дълбоките мускули на гръдния кош, разположени под гръдните, участват в дишането; това се отнася най-вече до диафрагмата – главния мускул, ангажиран в дихателния процес – както и до външните и вътрешни междуребрени мускули, които свързват ребрата. Когато диафрагмата се свие, обемът на гръдната кухина нараства и в белите дробове навлиза въздух; когато се отпусне, въздухът се изтласква навън. Този мускулен пласт оформя преграда, разделяща гръдната от коремната кухина. Между ребрата и таза, отпред и отстрани на корема, лежат правият и косите коремни мускули.

Дълбоко в таза се намира група от специализирани мускули, наречена тазово дъно. Те поддържат органите в тазовата кухина, осъществяват свиване в ставата между сакрума и опашната кост и контролират изхвърлянето на отпадните продукти от пикочния мехур и правото черво.

ГРЪДЕН КОШ

■        Гръдната кост (sternum) е плоската кост в предната част на гръдния кош, която предпазва сърцето и белите дробове от удар отпред.

Ребрата образуват стената на гръдната клетка. Първите седем чифта ребра се съединяват директно с гръдната кост чрез ребрени хрущяли и са познати като „истински ребра“. Следващите четири са съединени с гръдната кост непряко, с помощта на хрущял, свързващ ги с ребрата над тях. Най-долните  чифта нямат връзка с гръдната кост и се наричат плаващи ребра.

Сърцето, трахеята и нервните снопове, носещи сигнали до белите дробове, са разположени в гръдната кухина между тях, в пространство, познато като медиастинум (средостение). Диафрагмата – мускулен слой с куполовидна форма, залавящ се за гръдната кост (sternum), гръбнака и ребрата – разделя гръдната от коремната кухина.

ДИХАТЕЛНИ МУСКУЛИ

Тези мускули увеличават и намаляват белодробния обем пряко или чрез движение на костите, заобикалящи белите дробове. Основната сила идва от куполовидната диафрагма – при свиване мускулът се изопва и куполът се сплесква, увеличавайки обема на гръдната кухина и намалявайки налягането в белите ви дробове. Междуребрените мускули се залавят за ребрата и гръдната кост и ги движат. Различни допълнителни мускули, включително коремните, идват на помощ при тежко или усилено дишане.

ГРЪДНИ МУСКУЛИ

■        Pectoralis major е големият мускул, разположен отпред на гръдния кош; той притегля ръцете към тялото, помагайки ви да изпълнявате действия като прегръщане и бутане.

■        Pectoralis minor е разположен в дълбочина малък мускул, залавящ се за ребрата и лопатката и теглещ рамото към гръдния кош.

КОРЕМНИ МУСКУЛИ

Коремните мускули поддържат трупа и кръста ви, осигуряват прегъването на тялото и регулират вътрешното коремно налягане.

■        Rectus abdominis (правият коремен мускул) е разположен в предната част на корема и е разделен на няколко сегмента, свързани от съединителна тъкан и оформящи „плочките“ на добре поддържания корем. Точно под него се разполага друг мускул, наречен transversus abdominis (напречен коремен мускул), който подпомага кашлянето и кихането.

■        Obliquus abdominis (косият коремен мускул) се намира отстрани на корема. Той ви позволява да извъртате тялото си и да го навеждате настрани, а освен това дава опора на кръста.

СЪРЦЕ

Мускулът, извършващ най-много работа в тялото ви, без съмнение е сърцето; ежедневно то изпомпва около 7200 литра богата на кислород кръв към тялото – всеки един ден, без почивка. Мускулните м влакна се свиват и отпускат синхронизир но повече от веднъж в секунда, а по време на физическо усилие тяхното натоварваш може да нарасне до 300%. Всеки сърдечен удар се предизвиква автоматично, генериран от естествения пейсмейкър на сърцето – синоатриалния възел.

РАМЕНЕ, РЪЦЕ И ДЛАНИ

Главната функция на раменете е да осигурят здрава и гъвкава опора на сръчните ви, многофункционални ръце. За разлика от тазовия пояс, лопатките не са фиксирани в едно положение с междукостни връзки, а се движат свободно – единствената им пряка връзка с останалата част от скелета са ключиците. Това осигурява на ръцете широк обем от разнообразни движения, необходими за ефективното манипулиране и боравенето с различни предмети.

От лопатките до върховете на пръстите

Ръцете ви са свързани с трупа в раменете с помощта на група кости – раменния пояс, който включва ключиците и лопатките. Движенията в него укрепват раменните стави и са в основата на повечето движения на ръцете.

Самата раменна става – мястото, в което главата на мишничната кост се свързва с лопатката – е сравнително нестабилна. От всички стави в тялото тя позволява най-голям обем движения, но лесно може да бъде разместена и увредена.

Костите на предмишницата, лъчевата и лакътната кост, се свързват с мишничната кост в лакътя, а с костите на дланта – в китката. Лактите и китките са по-устойчиви от раменните стави, тъй като връзките им са постегната, а ставните капсули – по-здрави. Ставите между отделните кости на пръстите са още по-стабилни.

Костната структура на ръцете ви е до голяма степен сходна с тази на краката. Най-важната разлика е, че ръцете имат противопоставящи се палци, които ви позволяват да хващате и да боравите с различни обекти. Ставата в основата на палеца – единствената седловидна става в тялото – му позволява да се движи в различни посоки и му осигурява далеч по-голяма подвижност от тази на палеца на крака.

ЛАКЪТ

Тази видоизменена шарнирна става се състои от две взаимо¬свързани стави: малка издатина в долния край на мишничната кост влиза във вдлъбнатина в края на лакътната кост и позволява движение напред-назад; втора издатина на мишничната кост се допира до главата на лъчевата кост, осигурявайки завъртането на предмишницата. Лакътят е доста стабилен, защото ставните повърхности на костите контактуват плътно една с друга и са заобиколени от дебела ставна капсула и здрави връзки.

РАМЕНЕН ПОЯС

Всяка от страните на раменния пояс се образува от две кости, придаващи формата на рамото:

■        Ключицата (clavicula) е S-образна кост, свързваща лопатката с гръдната кост. Тя осъществява единствената пряка връзка между скелета на ръката и осевия скелет.

■        Лопатката (scapula) е широка плоска кост, разположена отзад на рамото. Тя съдържа

ямката, в която ляга главата на мишничната кост.

КОСТИ НА РЪКАТА

■        Мишничната кост (humerus) е

най-голямата кост на ръката.

■        Лъчевата кост (radius) е по-масивната от двете кости на предмишницата. Тя се разполага на една линия с палеца.

■        Лакътната кост (ulna) е по-тънката от двете предмишнични кости.

РАМЕННА СТАВА

Раменната става е една от най-подвижните в тялото: плитката сферична става, в която мишничната кост контактува с лопатката, позволява на ръката да се движи нагоре и надолу, напред и назад, както и да се вьрти в крьг. Вследствие на тази подвижност тя е и една от най-нестабилните и лесно разместващи се стави. В областта на рамото, там, където лопатката контактува с ключицата, се образува втора става – акромиоклавикуларната. Директен удар върху рамото или падане с протегната напред ръка може да размести тази става. Това разместване е известно като от- качване на рамото.

ДЛАН и КИТКА

Без да броим лъчевата и лакътната кост, във всяка от китките и дланите има по 27 кости:

■        8 карпални (киткови) и 5 метакарпални (предкиткови) кости образуват скелета на китката и дланта.

■        14 фаланги образуват скелета на палеца и пръстите.

 

Протягане и хващане

Тъй като костите на ръката и лопатката са непряко свързани с главния скелет, мускулите и връзките около раменната става играят важна структурна роля – те обхващат и укрепват ставата. Залавните места на мускулите действат също и като буфери.

Движенията на ръката в раменната става се контролират от мускулите в областта на рамото, гърдите и горната част на гърба – главно делтовидния, гръдните и широкия гръбен мускул. Мускулите в самата ръка са разположени главно по двойки – флексори (сгьвачи) екстензори (разгъвачи): бицепсът и трицепсът са най-добрият пример за подобно чифтно разположение; в зоните с по-голям обем на движенията, например китката, връзките между флексорните и екстензорните мускулни групи са по-сложни.

По-голямата част от мускулите на предмишницата контролират движенията на дланта и китката; те са много повече, отколкото в останалите части на тялото, защото това е най- използваната част от анатомията.

МИШНИЦА

Както и много други мускули, бицепсът и трицепсът работят заедно като противодействаща си двойка: когато единият се свива, другият се отпуска, и обратното.

Бицепсът е разположен в предната част на мишницата и свива ръката в лакътя. Когато стегнете ръката си, той изпъква.

Трицепсът се намира в задната част на мишницата и изправя ръката в лакътя. Въпреки че бицепсът изпъква повече, трицепсът съдържа малко по- голяма част от общата мускулна маса на мишницата.

РАМЕННИ МУСКУЛИ

■        Делтовидният мускул е най-големият и мощен мускул в областта на рамото. Той повдига рьката встрани от тялото и подпомага сгъването и въртенето в раменната става.

■        Ротаторният маншон представлява група от четири по-малки мускула, разположени под делтовидния мускул. Тези мускули контролират въртенето (ротацията) и придържат мишничната кост в стаената ямка. Понякога могат да бъдат увредени при мощни, повтарящи се движения на ръката, например хвърляне.

МУСКУЛИ НА ПРЕДМИШНИЦАТА

Сложният обем на движения в дланта и китката предполага координирането на множеството различни мускули на предмишницата, включващи:

■        Предмишнични флексори. Това са мускулите, сгъващи дланта към китката. Повечето от тях са разположени по протежение на вътрешната част на предмишницата.

■        Предмишнични екстензори. Те изправят ръката в китката и насочват кокалчетата на юмрука назад. Повечето от тези мускули са разположени по протежение на задната част на предмишницата.

В допълнение, мускулите на предмишницата накланят китката вляво и вдясно, обръщат дланта нагоре и надолу, въртят дланите, свиват и изправят пръстите и поддържат китките ви стегнати, когато не искате да се огъват.

Простото отваряне и затваряне на ръката ви около даден обект изисква координацията на 35 мускула в предмишницата и дланта!

КОНТРОЛ НА КИТКАТА

Грубите и силови движения на дланта и пръстите се контролират от мускули, разположени по протежение на предмишницата и известни като външни мускули на ръката. Те се залавят за костите на дланта и пръстите с помощта на дълги сухожилия – там, където тези сухожилия преминават над ставата на китката, те са заобиколени от т.нар. сухожилни влагалища, намаляващи триенето, и са фиксирани от съединителнотъканна лента.

По-фините, с по-малък обем движения на дланта и пръстите се контролират от вътрешни, или собствени мускули, разположени в самата длан. Собствените мускули започват направо от китковите и предкитковите кости на ръката и достигат приблизително до линията на кокалчетата. Те се залавят за пръстите посредством сухожилия, прикрепени към всяка една от трите кости (фаланги) на всеки пръст.

ХЪЛБОЦИ, КРАКА И ХОДИЛА

Хълбоците и долните ви крайници са пригодени за носене на тежестта на тялото, за поддържане на равновесие и за придвижване – тяхната структура изцяло отговаря на функциите им. Тазовият пояс е здраво свързан с осевия скелет, а това подобрява равновесието и пренасочва тежестта на тялото надолу.

Костите на бедрата и подбедрмците са дълги и здрави; мускулите на краката и седалището са едни от най-мощните в тялото.

Дълги, силни и гъвкави крайници

Дългите прави крака на човека допринасят за почти половината от общата височина на тялото и в тях се намират най-големите кости и най-силните мускули.

Конструкцията на долните ви крайници значително се различава от тази на горните, тъй като те трябва да носят цялата тежест на тялото. Ежедневните дейности като ходене или тичане упражняват върху вашите кости, хълбочни стави, колене и глезени сила, неколкократно по-голяма от телесното тегло. По-интензивните дейности като скачане могат да увеличат натоварването върху хълбочните стави до 12 пъти.

За да отговарят на тези нужди, костите на краката са по-здрави от тези на ръцете; коленните стави са укрепени със здрави връзки и дебели влакнесто-хрущялни плочки, смекчаващи натоварването, а ямките на хълбочните стави са по-дълбоки от тези на раменете и им осигуряват по-голяма стабилност. В допълнение, ходилата имат гъвкава костна конструкция във формата на свод, която поглъща голяма част от натоварването при ходене.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕЖЕСТТА В ХОДИЛОТО

Костите на ходилото са разположени подобно на тези в дланите: петата и корпусът на ходилото са изградени от седем тарзални (глезенни) и пет метатарзални (предглезенни) кости, а пръстите на ходилото, както тези на ръцете, имат 14 фаланги. За разлика от дланта, ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото и структурата му отговаря на тази роля. За да бъде равномерно разпределена тежестта, костите на ходилото оформят свод. Той се поддържа както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото; връзките по дължината на стъпалото действат като тетивата на лък – те притеглят костите в двата му края и повдигат свода. Тази конструкция осигурява еластичност и поема сътресението при резките промени в натоварването, например при ходене и тичане.

КОСТИ НА БЕДРОТО

■        Бедрената кост {femur) е най-дългата и най-здравата в тялото. За да се счупи здрава бедрена кост, е необхо¬дима голяма сила – падане от височина или автомобилна катастрофа.

■        Колянната капачка (patella) е дисковидна кост, обхваната от сухожилията около коляното, която разпределя натоварването при челен сблъсък.

Тя подпомага изправения стоеж, като при ставане на крака се застопорява назад в една вдлъбнатина на бедрената кост.

КОСТИ НА ПОДБЕДРИЦАТА

■        Големият пищял (tibia) е главната, носеща тежестта кост на подбедрицата, която се напипва по предния й ръб. Костната изпъкналост по вътрешната страна на глезена е долният край на големия пищял, там, където той контактува с таранната кост (talus) на ходилото,

■        Малкият пищял (fibula), по-малката кост по външната страна на подбедрицата, носи едва около 10% от теглото на тялото. Долният край на малкия пищял може да бъде напипан по външната страна на глезена.

ГЛЕЗЕН

Глезенът е съставен от две главни стави. В истинската глезенна става, образуваща се там, където големият и малкият пищял контактуват с таранната кост, се извършват движенията на ходилото нагоре и надолу. Субталарната става, образуваща се между таранната кост и голямата петна кост, позволява завъртането и усукването на ходилото.

Когато ходилото се усуче повече, отколкото позволяват ставните връзки в глезена, се получават навяхвания – това обикновено се случва при рязка промяна на посоката на движение или при неравен терен. Най-често засегнати са връзките по външната страна на глезена.

Изправен стоеж, ходене и тичане

Най-важната функция на мускулите на краката и хълбоците ви е придвижването – способността за ходене, тичане, скачане и танцуване. Мускулите осигуряват не само силата за извършване на тези действия, но и равновесието, докато се движите.

По тази причина мускулите, които заобикалят и поддържат хълбоците, са едни от най-силните в тялото; при всяка крачка вашите седалищни мускули трябва да повдигнат таза, за да предотвратят смъкването на хълбока, така че тежестта да бъде безопасно пренесена от единия на другия крак. Освен това седалищните мускули и флексорите на хълбока движат краката в хълбочните стави. Мускулите на бедрата и подбедриците са разделени на групи от екстензори (разгъвачи) и флексори (сгъвачи). Четириглавият бедрен мускул (квадрицепс) и бедрените флексори съответно изправят и сгъват краката в коленете, докато мускулите на подбедрицата сгъват и изправят ходилото в глезена и дават началния тласък при всяка стъпка.

Ходилата и пръстите на краката се движат от мускули в подбедриците, залавящи се за тях с помощта на сухожилия, както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Мускулите и връзките в ходилото, които поддържат сводовете, разпределят теглото на тялото и осигуряват гъвкавост, са четири пъти повече от костите.

АХИЛЕСОВО СУХОЖИЛИЕ

Това е най-дългото и най-здравото сухожилие в човешкото тяло, разположено в задната част на петата. То свързва мускула на подбедрицата с костта на петата и я тегли нагоре, подпомагайки изправянето на пръсти, ходенето, тичането и скачането.

СЕДАЛИЩНИ МУСКУЛИ

■        Gluteus maximus (най-големият седалищен мускул) е мощен мускул, образуващ по-голямата част от формата на седалището. Той осъществява изправянето от седнало в право положение и участва при действия като каране на велосипед, скачане и тичане.

Gluteus medius et minimus (средният и малкият седалищен мускул) са по-малки мускули, разположени под големия; те подпомагат абдукцията (отвеждането встрани от тялото) на крака.

В течение на един средно продължителен човешки живот всеки крак влиза в контакт със земята повече от 10 млн. пъти – натоварването на коленете ви при всяка стъпка лесно може да достигне 5 или 6 пъти теглото на тялото.

МУСКУЛИ НА БЕДРОТО

■        Квадрицепсьт (четириглавият бедрен мускул) е група от четири мускула, разположени в предната и странич¬ните части на бедрото, които изправят крака в коляното. Rectus femoris (правият бедрен мускул) – главата на квадрицепса отпред на бедрото – подпомага и сгъването на крака кьм гръдния кош.

■        Бедрените флексори включват три мускула по задната страна на бедрото, които сгъват крака в коляното и го изхвърлят назад, например при спринтиране. Това движение се подпомага и от други бедрени мускули – sartorius и gracilis.

Я Sartorius (шивашкият мускул) е най-дългият единичен мускул в тялото; той подпомага сгъването на крака в коляното и хълбока.

МУСКУЛИ НА ПОДБЕДРИЦАТА

Те извършват предимно движения на ходилото и глезена при действия като ходене, тичане и скачане.

■        Gastrocnemicus образува изпъкналостта на прасеца, но е само един от мускулите, теглещи петата нагоре при ходене. Намиращият се под него мускул soleus сьщо е много мощен, а за това движение допринасят и други мускули на подбедрицата.

Tibialis anterior е главният мускул по предната страна на подбедрицата. Той противодейства на gastrocnemius, сгъвайки ходилото в посока нагоре.

ХЪЛБОЦИ И ТАЗ

Широките, с подобна на леген форма кости на тазовия пояс поддържат и защитават коремните и тазовите органи.

Те са по-големи и по-плътни от костите на гръдния кош, тъй като носят теглото на тялото и участват в придвижването му.

Женският таз е малко по-дълбок и по-широк от този на средностатистическия мъж (на илюстрацията горе) и има по-голям отвор в центъра си, през който в хода на раждането преминава бебето.

Повечето от мускулите, залавящи се за таза, особено големият седалищен, движат краката в хълбочните стави. Група мускули в таза – т.нар. тазово дъно – поддържа органите в тазовата кухина и контролира изхвърлянето на отпадните продукти от пикочния мехур и правото черво.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!