Кога се препоръчва лечение с теофилин и левкотриенови модулатори?

Теофилин

ПО ЛЕКАРСКО НАЗНАЧЕНИЕ

Среща се под формата на различни търговски марки като: Iheotard; Theoplus

В наши дни теофилинът рядко се използва за лечение на астма, въпреки че в миналото е бил сред най-основните лекарства за това заболяване. Той действа, като отпуска мускулите около дихателните пътища и стимулира дишането. Според едно проучване може да притежава също и противовъзпалителни свойства дори и в ниски дози. Обаче е опасен.

Основните проблеми, свързани с теофилина, са, че той е в състояние да се натрупа до токсични нива в кръвта. Рискът се увеличава, ако човек има проблеми с черния дроб, например при хепатит, или приема медикаменти като еритромицин и противогъбични препарати, които биха могли да попречат на способността на черния дроб да разгражда теофилина.

Хроничните пушачи абсорбират лекарството много по-бързо от непушачите, затова на тях са им необходими по-високи дози. Освен това теофилинът взаимодейства с други медикаменти за различни състояния, включително и с други препарати за астма – колкото и да е странно. При това не трябва да се използва като лекарство за спешни случаи по време на пристъп и не се препоръчва на хора, страдащи от пептична язва.

Ако сте на възраст или страдате от сърдечносъдово или чернодробно заболяване, хипертония, епилепсия, гастроезофагеален рефлукс или конгестивна сърдечна недостатъчност, трябва де сте изключително внимателни при приема на този медикамент и вероятно е нужно да се посъветвате с лекар за алтернативи.

Но освен всичко казано, имайте предвид, че някои страдащи от астма се чувстват най-добре след прием на теофилин. Ако стойностите на кръвта им се наблюдават внимателно, докато вземат лекарството, те може и да продължат лечението по този начин.

Левкотриенови модулатори

• ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ Сингулар (монтелукаст)
Левкотриените са сред молекулите, които мастоцитите, еозинофилите и макрофагите освобождават, когато срещнат причинител на астма. Те са отчасти виновни за увеличената секреция, за стесняването на дихателните пътища, за възпалението при заболяването и за запушения и течащ нос при алергия.

Особено полезни са за предотвратяването на астма, получена вследствие на физически упражнения или провокирана от аспирин или алергени. Имат известни бронходилаторни свойства, като отварят дихателните пътища до два часа след приема.

Левкотриеновите инхибитори не се смятат за заместители на редовните противовъзпалителни инхалирани стероидни препарати и се използват единствено при пациенти, които вече вземат стероиди чрез инхалиране и приемат редовно бета2- агонисти с дълготрайно действие.

Показателни проучвания

Заедно с рецептите обърнете внимание и на генетиката

Салбутамолът е един от широко разпространените медикаменти за астма, който се предлага в различни препарати, сред които най-популярният е вентолин. Но той не е еднакво ефикасен при всички засегнати от заболяването. Оказва се, че генетичната предразположеност може да предопредели влиянието върху организма на салбутамола и вероятно и на други лекарства против астма.
В проучване, чиито резултати са публикувани през септември 2000 г., учените определили ДНК профила на 121 пациенти с астма. По-късно те преминали през спирометричен тест за измерване на белодробните им функции, преди да им назначат салбутамол чрез инхалиране и да ги подложат на теста отново след 30 минути. Онези с определен генетичен код за бета-2 рецептора реагирали най-добре, а хората с друг тип – най-зле.

И все пак не е реалистично да ви направят ДНК тест, преди да ви напишат рецепта. Затова ако забележите, че салбутамолът не ви влияе добре, се посъветвайте с лекуващия лекар за други възможности.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!