Влади Въргала разкрива как се е излекувал от дисковата херния

– Влади, как сте, как се чувствате?

– Добре съм, здрав съм, но като всички българи, сутрин, като се събудя, не ми се става от леглото. Не е пролетна умора, а от цялото безсмислие на живота ни. Настигна ни времето за изпитание, не само нас, а в световен мащаб – работите не вървят на добре. Дъщеря ми ходи сутрин на училище и на мен се пада честта да разхождам кучето. В „Младост“ имаме страхотен парк, когато е слънчево, хората са усмихнати, поздравяваме се. Това е най-приятната ми част от деня.

– Така ли събираш сили за всекидневните задачи?

– Да, започвам с разходка. Ранното ставане ми дава бодрост за организма. Ядем лоша храна, нередовно се храним. Аз самият не мога да се храня здравословно – все спешна работа имам, нямам време да ям прясно приготвена храна. Българите сме подложени на голям стрес, хората, които срещам, са доста отчаяни от живота у нас, от несигурността за утрешния ден. Стресът ни разваля имунитета, затова

се опитвам да не обръщам внимание на ежедневните простотии, спокоен съм. Направил съм добри неща в полза на обществото, лична облага от това нямам. У нас понятието „справедливост“ означава едни да са бедни, други богати, едни да преяждат – други да гладуват. Не го разбирам…

– Напоследък да сте ползвали медицински услуги?

– Почти всеки ден имам причина да ходя по болници – най-малко за мен, повече – за приятели. С годините укрепих добро приятелство с различни доктори, когато познат закъса, го водя при някой от тях, за да избегнем хаоса в нашите здравни заведения.

На мен ми се случи дискова херния между 6-7-ми прешлен. Какво ли не направих – и йога, и гимнастика, и масажи, и медикаменти – не минава. С Теди Москов бяхме за две седмици в санаториума в Павел баня. Тръгнах си със същите болки, с които отидох. А д-р Румен Гечев, шефът на санаториума, ми каза, че 20 дни след терапията ще ми мине.

– Мина ли ви?

– Много интересно – точно след 20 дни болката започна да утихва и в един момент си отиде. Вече въобще не ме боли. Освен водни процедури, там ми правиха и водни масажи, най-различна рехабилитация, включително екстензия. Лягах в една вана, подобна на зъболекарски стол, полегнал, вързаха ме през кръста и краката с едни шини да не мърдам и опъваха откъм главата. Имам чувството, че си тръгнах поне с 5 см по-висок от тази процедура. Там няма намусени хора, отношението на персонала е страхотно, грижовно за всеки потърсил ги. Целият персонал са приели работата си като мисия да помагат с усмивка на сковани и осакатели хора.

– Справяте ли се с пролетната умора?

– Тази пролет ми е по-добре, защото профилактично използвам „Имунофан“. Това е един спрей, изобретил го е проф. Лебедев от Русия, скоро беше по работа и в България. Създаден е специално за справяне с посттравматичния стрес на войниците от руската армия, за да могат да се реализират в цивилния живот. Този препарат се приема и от онкоболни, преди да започнат химиотерапия. От самия рак, от шока за болестта им в организма се образуват антитела, които пречат на терапията да им помогне. Лекарството ги изчиства, приема се преди и след химиотерапия, след хирургически интервенции, при умора, при депресивни състояния. Моя близка, д-р Николова от Окръжна болница, след едно мое изтощително 14-дневно боледуване, ми каза за него. За няколко часа ме изправи на крака.

– Участвате в благотворителни кампании, защо го правите?

– Защото не мога да обърна гръб на немощните хора. Българинът е много състрадателен, съпричастен е, милостив. Преди 4 месеца събирахме пари за едно 26-годишно момиче от Пазарджик, с 3-годишно дете, за трансплантация на бъбрек. Видях с очите си как целият град буквално се изсипа в залата, парите за операцията се събраха за две седмици. Лошото е, че можем единствено чрез собствената си солидарност да се борим с тези болести. Здравеопазването ни е скъпо и неефективно. Ако един пациент го преглеждат толкова време, колкото попълват документацията, нямаше да сме в толкова трагично състояние. Лекарите ни са поставени в унизителна ситуация – не им е лесно, работят в едни неясни условия. Някои доктори работят в лъскава обстановка, а други – в мизерни условия. Преди 7-8 години лежах в Първа градска болница, разговарях със сестрите и стигнах до извода, че скоро няма да ги има. Не съм пророк, но те вече липсват на медицинския ни трудов пазар. Ще започнем да внасяме сестри от чужбина.

– Какво е за вас здравеопазването?

– Една социална политика, която трябва тотално да бъде преструктурирана. Не е тайна за никого, че има клинични пътеки, по които само се усвояват огромни пари. Не може да направиш лъскав кабинет и след това да избиваш парите на гърба на болни пациенти. Нечовешко е, трябва да се помага на хората, а не да им „изпиват“ живота. Държавата ни е абдикирала от грижата за здравето на хората. Чувал съм ужасяващи неща за болници и за доктори, но познавам такива, които дават всичко от себе си, за да те излекуват. Чувал съм и че един медикамент в държавна болница струва, например, лев, в частните – по 4! Сбъркано ни е здравеопазването, нелогично е хора да умират в нищета и мизерия и да няма кой да им помогне.

В България напоследък има много огнища на туберкулоза, малария, има лошо здравеопазване, съсипана здравна система. Неща, които не знам дали някога ще успеем да разрешим.

Изт. в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!