Доц. Георги Милошев: Разрешени Е-та рушат генома ни!

Доц. Милошев, какво представляват Е-тата и защо се налага да се влагат в хранителни продукти, напитки, а оказва се и в лекарствата?

Това са химически синтезирани вещества или природни продукти в чист вид, които се добавят към храните и напитките с цел подобряване на качеството им или за съхраняване на устойчивостта им. Затова са разделени в отделни групи, като консерванти, набухватели, оцветители, ароматизатори, подсладители. И всяка една от тези групи съдържа различни химически съединения.

Как Световната здравна организация определя кои Е-та да бъдат разрешени и кои – не?

По-добре е да говорим за Европейския съюз само. За да се изготви законодателството за максимално допустимите стойности на тези вещества в храните, всяко от тях се разглежда като отделно вещество и неговата допустима стойност се определя от научни данни и изследвания, направени през годините от специализирани комисии към Европейския съюз. Те дават оценка на даденото вещество и каква е максималната допустима стойност, която може да бъде влагана в хранителни продукти. Това е бавен и труден процес, през който се изследват различните качества на тези вещества. Оценката не е субективна, а обективна и се дължи на многократни проучвания на различните качества на съответното вещество.

Какво ви накара да се насочите именно към разрешените Е-та в храните? Пропуски ли открихте?

Не, по никакъв начин не сме тръгвали в тази посока. Аз работя в научен институт и се занимаваме с наука. Нашата работа е да се занимаваме с генома и неговата регулация, донякъде и с това, как околната среда му влияе. Във връзка с това разработихме преди десетина години метод, който е много чувствителен за удостоверяване на уврежданията в ДНК от различни вещества от околната среда, които се наричат генотоксини. И за да видим доколко чувствителен е нашият тест, сме го пробвали с различни генотоксини, химикали, които се използват в различни производства. Между другото, по случайност, решихме да видим и как се отразяват на генома тези хранителни добавки или Е-та. И тогава попаднахме на находката, че някои от тях, в разрешени концентрации, увреждат човешката ДНК.

Така че донякъде случайно попаднахме на тях – това не е била наша цел, нито сме имали намерение да проверяваме или да поставяме под съмнение нормативни документи. В крайна сметка се оказа, че методът е много чувствителен.

Колко от разрешените Е-та успяхте да изследвате?

Искахме изследванията ни да бъдат финансирани, за да изследваме 20 от тези Е-та, но ни отпуснаха финансиране за 12. За съжаление отпуснатите суми стигнаха за задълбочени изследвания на само 6-7 от тях. Те са добре охарактеризирани с нашия метод и зад тези данни можем да застанем със сигурност. Продължихме работата, имаме категорични данни и за още 14 вещества, но се наложи да се ограничим върху тези 6 Е-та. Резултатите сме публикували в международни научни издания.

Какво показаха изследванията ви за тези 6 вещества?

Изследванията ни показаха, че от 10 до 100 пъти по-ниски концентрации от разрешените увреждат ДНК. Това не означава, че ще се разболеем от рак, но в молекулярната биология се знае, че всяко увреждане на ДНК-то е опасно.

Кои са тези Е-та, които сте изследвали?

Резултатите, които досега сме публикували, са за един консервант – натриев нитрит Е 250; три оцветителя: индиго кармин Е 132 (дава виолетов цвят), еритрозин Е127 (оцветява в червено) и фаст грийн Е 143 (зелен цвят); добавката кофеин – много използвана в енергийните напитки и четири-амино-антипирин (с приложение във фарма¬цевтичната индустрия, добавян към аналгетици).

В кои храни най-често се срещат те?

Не съм диетолог, не съм специалист по хранително-вкусова промишленост, но от това, което съм взел от мрежата, от Европейския съюз, както и от българските нормативи, се вижда, че тези Е-та се влагат във всички храни. Тук говорим за консерванти, оцветители, ароматизатори.

Доколкото разбирам, тези изследвания още не са завършени. Какво ви предстои още? Вие казвате, че все още не може да се твърди, че тези вещества предизвикват рак, но увреждат генома и могат да се предават по наследство.

Да, трябва да продължим работата си, но няма финансиране. Проектът приключи преди две години и никой не е финансирал нищо все още, за да продължим да работим. В интерес на истината, аз и не очаквам да бъде финансиран повече, защото на такива изследвания не само в България, но u в цял свят не се гледа с добро око от съответните организации, а и от производителите също.

Казахте, че научните ви интереси са насочени към генотоксините. Освен Е-та, изследвали ли сте и други генотоксини?

Това, което се опитваме да правим, е в лабораторни условия. Не вземаме проби от околната среда. Това не е наша работа, а на Министерството по екология и опазване на околната среда. Вземаме готови химикали, за които е известно, че съществуват в природата, замърсена от човека. Така че спокойно може да се види какво е отражението на такива вещества върху генома, като варираме концентрациите, за да установим коя от тях как се отразява на ДНК-то ни.

Изт.: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!