Crocus sativus Iridaceae (сем. Перуникови)
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Близалцата
Отглеждане
Шафрановият минзухар е устойчиво многогодишно растение с грудколуковици, стигащи в диаметър до 5 см, и с 1-4 ароматни лилави цвята с пурпурни жилки и с червено близалце с три разклонения. Цъфти през есента, след което се появяват от 5 до 11 линейни листа, които растат през зимата и умират през късната пролет. Растението не съществува в диво състояние. С. sativus е стерилен триплоид, получен от гръцкото растение С. cartwrightianus, култивирано чрез селекция на о. Крит през късната бронзова епоха (в ранното III хилядолетие пр. н. е.).
Сортове и видове
„Cashmirianus“ е високодобивен сорт от Кашмир, с големи грудки и виолетово-сини цветове с тъмнооранжеви близалца.
Местоположение – Растенията обичат да са на слънце и добре дренирана, богата и неутрална почва, както и горещи, влажни условия, когато са в покой.
Размножаване – Разделяйте младите грудколуковици от основната през късната пролет.
Грижи – За да насърчите цъфтежа, засадете луковиците на разстояние 10 см една от друга и на дълбочина 15 см. Шафрановият минзухар често не цъфти в райони, където лятото е хладно и облачно. Почиствайте добре плевелите. Пресаждайте всяка година рано наесен растенията, отглеждани в саксии.
Болести и вредители – Растенията страдат от гъбни болести, а грудколуковиците се нападат от плъхове и мишки.
Събиране и съхранение – Цветовете се берат в рамките на деня, когато са се отворили, а близалцата се отделят, за да се изсушат. Съхранявайте ги в херметически затворени кутии на хладно и тъмно място и ги употребявайте до 1 година.
Crocus sativus. Използвани части: близалцата. Шафранът се употребява в китайската медицина при проблеми с кръвообращението, нервната система и менструацията. В Индия го използват при кръвни и сърдечносъдови заболявания, рак. Проучвания от края на миналия век установяват, че той притежава противотуморен ефект и защитава нервната система от алкохолно увреждане. За безопасната и правилната му употреба се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Не се препоръчва при бременност или кърмене.
Употреба в кулинарията
Шафранът придава характерен вкус и приятен жълт цвят на ястията. Той е ос- новна съставка на готвен ориз като например испанската паеля, италианското ризото миланезе и индийското биряни, както и на някои задушени ястия като испанското зарзуела и френското буябес. Слага се като оцветител в сладкиши, бисквити, хляб, пудинги и други.
Любопитно:
Шафранът е най-скъпата подправка в света. Той е уникален и поради факта, че е единствената билка, добивана от близалцата. За един килограм нишки от сушеното растение са нужни 150 000 цвята и 400 часа труд за ръчното им обиране – процес, останал непроменен над 4000 години.
Познат сред испанците като „червеното злато“, шафранът действително си струва да се замени срещу злато в съотношение 1:1. Високата му цена през вековете е довела до много измами в търговията с него, като например до прибавянето на оцветени нишки говеждо месо и дори на нар. Наказанията били сурови: търговец от Нюрнберг през XV век бил погребан жив, защото подправил стоката си.
Нюрнберг (Германия), Валенсия (Испания) и Сафрън Уолдън (Англия) били през Средновековието центрове на отглеждането на шафрановия минзухар. Днес той се култивира предимно в Азербайджан, Испания, Гърция, Мароко и района Лакуила в Централна Италия. Безценните турски килими и наметалата на персийските императори в миналото са се оцветявали с шафран, но така наречените шафранови роби на будистките монаси са всъщност боядисани с далеч по-евтината куркума.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!