Кимион

Cuminum cyminum Apiaceae (сем. Сенникоцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Плодовете

Отглеждане

Кимионът е тревисто едногодишно растение от семейството на магданоза, което произхожда от Северна Африка и Югозападна Азия. Стига едва до 15-30 см на височина и има лъскави, перести листа и бели до розови цветове, събрани в дребни съцветия. Ако не живеете в регион със сухо и топло лято, отглеждането на тази култура ще е истинско предизвикателство. Можете да го засадите в саксии и да го покриете със стъклен похлупак, но ще ви трябват доста растения, за да получите достатъчно количество семена.

Сортове и видове

В Европа не съществуват подобрени сортове кимион. Черният кимион (Nigella sativa) е доста по-различен на външен вид и като употреба. Той е тясно свързан с популярното растение нигела (N. damascena), но е по-устойчив и лесен за отглеждане заради черните си семена, които притежават сложен пиперено-плодов вкус и се използват в индийската и в близкоизточната кухня, както и в аюрведическата медицина.

Местоположение – Кимионът предпочита да е изцяло на слънце в добре дренирана, плодородна, по възможност песъчлива почва.

Размножаване – Засаждайте семената през пролетта при температури 13- 18 °С. В райони с по-хладен климат ги сейте под стъкло през пролетта и разсадете растенията, когато станат достатъчно големи.

Грижи – Когато укрепнат, ги пресадете на слънце в редове на разстояние 8-10 см едно от друго, ако нощните температури се задържат стабилно над 10 °С. Почиствайте ги от плевелите. Растенията цъфтят през юни и юли и семената обикновено са готови от 3 до 4 месеца след засяване.

Болести и вредители – Кимионът е податлив на листни въшки, фузариоза, брашнеста мана и алтернариоза.

Събиране и съхранение – Отрязвайте растенията, когато семената започнат да покафеняват. Закачете ги на топло и сухо място в хартиени торбички или над рафтове, застлани с хартия, за да съберете зрелите семена. Съхранявайте ги в стъклени буркани до 1 година.

Употреба в медицината

Cuminum cyminum. Използвани части: семената. Кимионът е тясно свързан с анасона и кима и като тях действа благотворно върху храносмилателната система. Приема се вътрешно при лошо храносмилане, разстройство и колики и за стимулиране на апетита. На Запад се употребява и във ветеринарната медицина, за да предотврати събирането на газове в червата. В Индия се приготвя лек за отровни ухапвания от смлян кимион и лук, който се прилага локално. Кимионът се използва и в аюрведа, за да подпомогне усвояването на други билки и да подобри функцията на черния дроб. Той увеличава лактацията и намалява гаденето при бременност. За безопасната му употреба се консултирайте с лекар или специалист билкар.

Употреба в кулинарията

Кимионът е важна съставка в много ястия с къри, чътнита, сосове, супи и консервирани меса. В близкоизточната кухня се слага на агнешко месо, подходящ е за бобови храни и за фалафели. Някои видове сирене, например датското „Лайден“ и немското „Мюнстер“, имат специфичен вкус благодарение на кимиона. Зийра пани е освежаваща индийска напитка с кимион и вода с тамаринд. Семената се запичат на тиган, за да добият по-интензивен вкус. Използвайте го пестеливо, защото доминира над другите съставки. По-малко от 1 чаена лъжичка е достатъчна за ястие за четирима.

Любопитно:

Основна съставка в много кухни по света – от мексиканската до индийската и близкоизточната, кимионът се употребява още от библейски времена. В Древна Гърция го свързвали с алчност и твърдели, че лакомите хора са преяли с него.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!