Психологическа поддръжка при рак

Появата на едно раково заболяване разтърсва съществуванието, често води до депресии и тежки смущения на физическото и душевното самочувствие. Това допълнително отслабва имунната защитна система. Затова през последните години сред много специалисти по ра­кови заболявания се утвърждава мнението, че психотерапевтичното подпомагане би трябва­ло да бъде неразделна част от лечението. Изследванията показа­ха, че раковоболни, които се решават на психо­терапия, страдат по-малко от останалите от медикаментозното лечение и страхови изживя­вания, постигат по-високо качество на живот и дори могат да очакват по-добри шансове за из­лекуване. Най-добре е, ако тази психологическа поддръжка започне още с поставянето на диа­гнозата.

Заедно с разговорите насаме и в група от осо­бено значение са методите за разтоварване. Интензивната меди­тация може чувствително да повиши качеството на живот. Оздравителните проце­си се повлияват особено успешно от съзидател­ните терапевтични методи като ерготерапия, двигателна терапия, музикотерапия. Особено се цени Simonton-тренинг. При този вид пове­денческа терапия болните анализират заболява­нето в отпуснато състояние, като си предста­вят болестта, съпротивата срещу нея и лечени­ето картинно-символично. Във връзка с това човек си представя оздравяването. Тези измис­лени картини също се анализират. Техниката на Simonton може да се изучи с помощта на психо- терапевт и след това ежедневно да се практи­кува самостоятелно. Можете да си купите ука­занието за изучаването на тази техника и на ка­сети. Simonton-Методиката действително по­мага на раковоболните да подобрят общото си състояние и им отнема усещането за страх и безнадеждност. Има данни, че в отделни случаи тя може да потисне растежа на тумора. Прегледът върху резултатите от различните методики показа:

• не е важно толкова към кое терапевтично нап­равление принадлежи лечителят, колкото то­ва раковоболният непрекъснато да бъде под­крепян посредством изпълнени с доверие вза­имоотношения. Това означава, че се взема под внимание индивидуалната история и момент­ният социален статус на раковоболния
• от момента на диагнозата, най-късно обаче при операцията членовете на семейството би трябвало да бъдат запознати и евентуално въвлечени в терапията
• полезни са и разговорите на групи с цел да се преосмисли досегашният живот

Групи за взаимопомощ

Психотерапията преди, по време и след раково­то лечение съвсем не е толкова добра, както би могла да бъде и не може да покрие всички облас­ти на живота. Поради тази причина размяната на опит, споделянето на информация и съучас­тието, каквито предлагат групите за взаимопощ, играят важна роля. Споделеното страда­ние е страдание наполовина, споделеното зна­ние е двойно по-полезно.

При обсъждането на индивидуалните ракови за­болявания ще намерите адресите на групи за взаимопощ. От тях можете да научите къде се намира най-близката за вас група.

Проследяване

Видът и продължителността на лечението оп­ределят степента на напрежение за раковобол­ния и неговите роднини. За повечето операции са необходими две до четири седмици болничен престой. За облъчванията трябва да се имат пред вид шест до осем седмици. Химиотерапия­та обхваща най-дълъг период от време и продъл­жава, прекъсвана от паузи на лечението, най-често повече от четири до дванадесет месеца и по- дълго. Ако туморът се появи отново, това се случва най-често през първите две години. След повече от пет години обаче все още могат да се развият такива „рецидиви“.

Ако трябва оптимално да се използува шансът за излекуване, са важни редовните контролни изследвания. Чрез тях лекарят проверява успеха на първичното лечение, търси нови ракови об­разувания на старото място и отдалечени ме- тастази. Например: ракът на тестисите често се появява отново в разстояние на две години. Ако се открие, новото лечение на мъжа може из­цяло да го излекува. Затова са целесъобразни из­следвания в началото всеки месец, а по-късно през два месеца. За разлика от него ракът на гър­дата с далечни метастази при жената е нелечим. Лекарят би трябвало да обсъди нужната програ­ма за допълнителни изследвания с раковоболния и доколкото е възможно гъвкаво да уточни: зак­лючението зависи от пациента.

Рехабилитация

Тези грижи мо­гат да допринесат за това да се мобилизират отново физическите и душевните сили на бол­ния. да отзвучат обусловените от болничния престой или лечението спомени и да се подобри общото състояние.

Важна роля за рехабилитацията играе свързана­та с нея „смяна на декорите“. Целта на лечение­то е не удължаване на живота, а спечелването на качествен живот. Ако в резултат на лечени­ето са възникнали телесни дефекти, които изискват помощни средства (напр. изкуствен анус; липса на ларинкс), в защитената атмосфе­ра на рехабилитацията може да се „оттренира“ всекидневният живот и по-лесно да бъде прео­долян страхът.

Нарушена работоспособност

Раковоболните най-много страдат от изолаци­ята. ограничаването на самочувствието и недо­имъка на постижения. Затова е важно по въз­можност засегнатите да остават „с единия крак“ във всекидневието, както и в професио­налния живот. Лекарят и раковоболният би трябвало заедно да потърсят форма на лечение, която взема под внимание това. Ако нарушена­та работоспособност и инвалидността се до­кументират служебно, това означава освобож­даване от полето за социална изява. Ако това не може да бъде заобиколено, и в това пробле­матично време лекарят би трябвало да бъде лечител и да помогне в търсенето на социално-правна подкрепа. Раковото заболяване поставя много засегнати във финансови затруднения. Социалната служба към общински­те служби за инвалиди дава безплатни съвети.

Алтернативи

Всеки болен е свободен във всеки момент да се откаже от лечението, предложено му от леку­ващия лекар. През последните години нараства броят на раковите пациенти, които избират този път.

Много методи на алтернативната медицина при рака почиват на представата, че чрез тях би могла да се активира имунната защитна систе­ма. Своето оправдание те извеждат от цялостното си схващане за раковото заболяване: от лечение се нуждае не само засегнатият орган, а целият човек в неговата социална система. То­ва поведение визира детството, семейството, възпитанието, училището, работата и личнос­тните взаимоотношения. То почива на значени­ето на личното отношение към болестта и не­говото въздействие върху силите за самоизле- куване. То се опитва да активира дремещите енергии на болния.

Ако тези методи се възприемат като алтерна­тива, тоест като заместител на традиционното лечение, те крият големия риск да пропуснат шанса, който традиционната медицина все още

може да предложи. Никой от нетрадиционните лечебни методи досега не можа научно да дока­же своето въздействие върху рака.

Въпреки всичко някои от тези начини за лечение имат положителни влияния. Това се отнася осо­бено за случаите, в които те се използуват ка­то допълващи традиционната медицина. Така например лекарите също използуват препарати от имел (Іscador, Plenosol) за възстановително лечение при ракови заболява­ния, мака че въпреки задълбочените изследвания тяхното действие срещу туморите не можа да се докаже. Между ензимите L-аспарагиназата успешно се изяви като имуностимулиращ препа­рат при остра левкемия (Crasnitin).

Дали хомеопатията може да отстрани туморни разраствания все още не е документирано. Хомеопатичната медицина всъщност не предя­вява претенциите да лекува рак. Тя може да об­лекчи страданията на едно продължително за­боляване по същия начин, по който може да под­крепи едно допълнително лечение.

Да задвижи профилактично защитната систе­ма, това е целта на многостепенната кислоро- дотерапия. Дали доброто снабдяване с кислород мобилизира имунната система, за да унищожи по този начин новите туморни клетки, засега липсват клинични доказателства При лечението с топлина (хипертермия) болната тъкан се нагрява до температура 42,5 граду­са. На дълбочина до четири сантиметра топли­ната може ефективно да подсили химиотерапи­ята. Ако обаче раковото огнище лежи по-дълбо­ко под кожата, засега хипертермията все още е неприложима.

Многостепенна противоракова терапия: При тази концепция за лечение кръвообращението в областта на раковата тъкан се намалява на шест процента от нормалното. Ако многосте­пенната противоракова терапия се допълни с хипертермично лечение, микроциркулацията спада до един процент от нормалното. По то­зи начин най-малките кръвоносни капиляри, кои­то кръвоснабдяват раковата тъкан, се затва­рят. Огнището се капсулира. Фактически броят на метастазите след такова лечение ясно се на­малява.

За чудодейните средства и чудодейното изцеление

Предложенията и офертите на черния пазар на парамедицината са многобройни. Лечебното гладуване за борба с рака почива на схващането да умори от глад раковата язва. Това обаче фатално натоварва отслабналия организъм още повече и от прояви на недоимък умира по-скоро пациентът, отколкото раковата язва. Тази и други лечебни методики изискват и със своята често пъти висока цена „жертва“ от пациента, в което някои раковоболни виждат „собствен принос“ за оздравяването.

Растителните средства погрешно се водят ка­то безопасни. Това важи особено когато белтъ­чините или растителните екстракти се инжек­тират. Стана известен смъртният случай след инжектирането на ехинацин (Esberitox). Средст­во на надеждата срещу рака за лекарите и меди­ите в продължение на години беше екстрактът от Carnivora. Немската федерална здравна служ­ба трябваше да преустанови достъпа му заради животоопасните шокови реакции. Надеждата, че млади клетки от животински ембриони мо­гат да влеят нови сили, е коствала живота на много болни, преди лечението да бъде забране­но. „Народната медицина“ също разпространява упорито безполезни средства: като червено цвекло или дори петрол. В последно време се предлагат раз­лични, често много скъпи средства като допъл­нително лечение след химиотерапията, които би трябвало да я направят по-добре поносима. Поради псевдонаучното представяне е много трудно до невъзможно да се различат този вид продукти от полезните медикаменти. За много от тези средства, които упорито се разпрост­раняват чрез устна пропаганда е подходяща по­говорката „Вярата планина помества“. Това за­сяга особено самозваните доктори-чудодейци, които периодично се явяват на сцената. В някои случаи те биха могли да имат успех, тъй като пациентите им искат да вярват в това и тъй като – както при всяко заболяване – вярвайки или не може да се включи самоизлекуващата си­ла на организма. За отбелязване е все пак, че е документирано спонтанно излекуване при рабо­та на шаманите. Как може да се направи разли­ка между сериозните и необективните инфор­мации? Трябва да се отнасяте със скептицизъм към съобщения, в които става дума за „чудеса“, или ракът се обсъжда изцяло в реда диагноза – страдание – смърт и не е отдиференциран меж­ду видовете рак, или лечителят се представя ка­то нещо невиждано.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!