Поставяне на зъбни мостове

Някои съзъбия с празни места функционират без оплаквания. Мостът трябва навременно да затвори празнината, когато:

• съседните зъби се накланят към дупката, раз­клащат се или венецът образува джобчета
• в дупката се врастват срещуположни зъби
• празнината пречи на захапването и дъвкането или се появяват болки в челюстта или челюс­тната става

Различни видове мостове

По възможност мостът трябва да се състои от двете опори (носители) и една средна част, изкуствения зъб.

Идеалният от козметична гледна точка е обли­цованият мост. Той се излива от сплави на бла­городни или неблагородни метали и се облицова с порцелан. Опорните зъби трябва да се изпилят и покрият с коронки. За коронките се захваща средната част на моста. Тя може да носи пове­че изкуствени зъби, ако подпорните зъби на мос­та са здрави.

Мостът не бива да допира беззъбата извивка на челюстта, за да не уврежда венеца. Само при резците, които се виждат, изкуствените зъби трябва пунктирно да лягат върху венеца, за да симулират естествен изглед.

Само когато дъвкателният натиск е твърде слаб, може да се използва мостът Мериленд. При него страничните издатъци на изкуствения зъб буквално се залепват за малко изпилената задна страна на носещите зъби.

Изработване на мостове

Опорните зъби следва да бъдат изпилени, както бе описано при коронката. Мостът следва да се носи временно толкова дълго, докато се гарантира, че нито ще възник­нат проблеми като описаните при коронката, нито ще настъпят дразнения на лигавицата под изкуствения зъб на моста. Едва тогава мостът се циментира здраво.

Зъболекарят трябва да провери точното прилягане и контакта с лигавицата.

Като част от лечението лекарят точно трябва да обясни устната хигиена в областта на мос­та с интердентална четка и коприна за зъби.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!